Имануел Кант: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 7:
 
'''Имануел Кант''' (нем [[w:de:Immanuel Kant|Immanuel Kant]], 1724–1804) е немски философ-идеалист, в чиито произведения една от най-често срещаните теми е темата за човешката свобода и независмостта на мисълта. Оказва голямо въздействие върху европейския [[w:романтизъм|романтизъм]] и [[w:идеализъм|идеализъм]] от 19-ти век.
 
 
* ''Ако загине [[справедливост]]та, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.''
 
 
* ''В [[брак|брачния]] живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност.''
 
 
* ''В [[диспут]]ите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, в следствие на която разсъдъкът става уверен в своята победа.''
 
 
* ''Всеки е длъжен да признава човешкото [[достойнство]] на всеки човек.''
 
 
* ''Всичко, каквото [[разговор|казвам]] и пиша, го [[мисъл|мисля]]; но не пиша и не казвам всичко, каквото мисля.''
 
 
* ''Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.''
 
 
* ''Във всяка естествена [[наука]] е заключена толкова [[истина]], колкото [[математика]] има в нея.''
 
 
* ''[[Гений|Геният]] – това е [[талант]]ът да се изобрети това, на което не може да се учи или да е научи.''
 
 
* ''Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.''
 
 
* ''Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.''
 
 
* ''Дайте на човека всичко, което [[желание|желае]], и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.''
 
 
* ''Две неща изпълват сърцето с ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и продължително се размишлява върху това: звездното небе над мен и [[морал]]ния закон вътре в мен.'' — <small>из "Критика на практическия разум"</small>
 
 
* ''Добродетелта винаги напредва и все пак винаги се започва отначало.''
 
 
* ''Добродетелта е победа на волята над природата.''
 
 
* ''[[Добро]]тата е наше задължение.''
 
 
* ''[[Дълг]]! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.''
 
 
* ''Дългът е уважението на правото на другия.''
 
 
* ''Една от най-несъмнените и чисти [[радост]]и е [[отдих]]ът след [[работа]].''
 
 
* ''[[Етика]]та е [[философия]]та на добрата [[воля]], а не само на доброто действие.''
 
 
* ''За [[мъж]]а няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за [[жена]]та – че е грозна.''
 
 
* ''[[Закон]]ът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.''
 
 
* ''[[Идея]]та не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката.''
 
 
* ''Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.''
 
 
* ''Имай мъжеството да се ползваш от собствения си [[ум]]. Това е ръководно правило за просвещението.''
 
 
* ''Искреността е съществена част от [[характер]]а. Тя е една от главните цели на [[възпитание]]то.''
 
 
* ''Категоричното изискване е едно: постъпвай само съгласно тази максима, която би желал да видиш като всеобщ закон.''
 
 
* ''Когато изчезне справедливостта, не остава нищо, което би могло да придаде ценност на живота на другите.''
 
 
* ''Който боязливо се грижи да не си изгуби [[живот]]а, никога няма да му се радва.''
 
 
* ''Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.''
 
 
* ''Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.''
 
 
* ''Колкото повече [[навици]], толкова по-малко свобода.''
 
 
* ''[[Красота]]та в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата.''
 
 
* ''Най-голямото чувствено наслаждение, което не съдържа никакви примеси и отвращение, е отдихът след работа, когато човек е напълно здрав.''
 
 
* ''Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.''
 
 
* ''Наказанията, налагани в изблик на [[гняв]], не достигат целта си.''
 
 
* ''Не върви постоянно да се дават награди на [[деца]]та. Те стават егоистични и развиват продажен начин на мислене.''
 
 
* ''Незаслуженото [[страдание]] обезкуражава, заслуженото съкрушава.''
 
 
* ''Ние не можем да си представим [[невежество]]то си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне.''
 
 
* ''Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо.''
 
 
* ''Никога не може да има истинско [[удоволствие]] там, където удоволствията се превръщат в занаят.''
 
 
* ''[[Нравственост]]та трябва да бъде заложена в характера.''
 
 
* ''Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие.''
 
 
* ''Някои [[книги]] биха били доста по-ясни, ако тях не се стараеха да ги направят толкова ясни.''
 
 
* ''Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.''
 
 
* ''Няма никаква стойност животът на хора, отдадени само на наслади, без разум и без нравственост.''
 
 
* ''Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.''
 
 
* ''Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността.''
 
 
* ''От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш.''
 
 
* ''Почивката след труд е една от най-добрите и чисти радости.''
 
 
* ''[[Право]]то никога не трябва да се нагажда към [[политика]]та, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.''
 
 
* ''Предметите, с които се обучават децата, трябва да съответстват на тяхната възраст, в противен случай има опасност у тях да се развие склонност към умуване, мода, тщестлавие.''
 
 
* ''Прекрасното – това е символ на моралното добро.''
 
 
* ''Прекрасното е нещо такова, което принадлежи изключително на вкуса.''
 
 
* ''[[Природа]]та е феникс, който изгаря себе си, за да се възроди отново обновен от пепелта.''
 
 
* ''Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема в създаването както на най-забележителни, така и на най-незабележими творения.''
 
 
* ''[[Образование|Просвещение]] е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е [[невъзможност]]та да се ползваш от [[разум|разсъдъка]] си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на [[решителност]] и [[смелост]] да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението.'' (1784)
 
 
* ''[[Образование|Просвещение]]то е излизане на човека от поддържаното от самия него детство.''
 
 
* ''[[Свобода]]та на перото е единственият закрилник на народните права.''
 
 
* ''Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?''
 
 
* ''[[Уважение]]то е [[данък]], който независимо от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му дадем външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.''
 
 
* ''Уважението се отдава винаги на личността, никога на нещата.''
 
 
* ''Умението да се задават разумни въпроси е важно и необходимо качество на [[ум]]а и проницателността.''
 
 
* ''Умението е белег на талант.''
 
 
* ''Упорството сàмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност.''
 
 
Line 18 ⟶ 204:
 
 
* ''Физическото възпитание се отличава от моралното по това, че то като възпитание е пасивно, докато последното е активно. При него всичко се основава на дисциплината, а не на принципите.''
* ''Човек е [[свобода|свободен]] само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на [[закон]]а.''
 
 
* ''[[Характер]]ът е способност да се действа съгласно принципите.''
 
 
* ''[[Хитрост]]та е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.''
 
 
* ''Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.''
 
 
* ''Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание.''
 
 
* ''Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на [[закон]]а.''
 
 
* ''Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.''
 
 
* ''Човекът и въобще всяко разумно същество съществува като цел сама за себе си.''
 
 
* ''Човекът има склонност да общува със себеподобните си, тъй като в такова състояние той повече чувства себе си като човек, тоест чувства развитието на своите природни заложби. Но също така на него му е присъщ и силния стремеж да се [[самота|уединява]].''
 
 
* ''[[Щастие]]то е идеал не на [[разум]]а, а на [[въображение]]то.''