Ричард Бах: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 11:
 
* ''Един от начините да избереш [[бъдеще]] е като вярваш, че то е неизбежно.'' ("Едно")
 
 
* ''Единствената [[реалност]] е [[Любов]]та.'' ("Едно")
 
 
Line 19 ⟶ 22:
 
 
* ''За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.'' ("Мост през вечността")
* ''Колко [[живот]]а има вьв Вселената? Един.'' ("Едно")
 
 
* ''Колко [[живот]]а има вьв Вселената? Един.'' ("Едно")
* ''Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам [[работа]].''
 
 
* ''Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече [[знание|познания]] постигаме, толкова по-вероятно е да живеем [[самота|сами]].'' ("Мост през вечността")
* ''[[Зло|Лошите]] неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!'' ("Едно")
 
 
* ''Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам [[работа]].''
* ''Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А [[приятел]]ите винаги се срещат след даден период от [[време]].''
 
 
* ''[[Зло|Лошите]] неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!'' ("Едно")
* ''[[Спор]]ѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.''
 
 
* ''Мерило за [[невежество]]то ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията[[трагедия]]та. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.'' ("Илюзии")
* ''Ужасно е [[чувство]]то за [[провал]], когато се откажем от това, в което сме [[увереност|вярвали]], но още по-лошо е, когато [[идеи]]те, с които сме живели, се окажат погрешни.'' ("Едно")
 
 
* ''На човек никога не му се дава [[желание]], без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.'' ("Мост през вечността")
* ''Човек поверява [[живот]]а си на това, в което [[увереност|вярва]].'' ("Едно")
 
 
* ''Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А [[приятел]]ите винаги се срещат след даден период от [[време]].''
* ''Мерило за [[невежество]]то ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.'' ("Илюзии")
 
 
* ''Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.'' ("Едно")
* ''Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
:''Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.''
:''— Пропускаш нещо. Как го правя?''
:''— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.''
:''— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.''
:''Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.''
:''— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.'' ("Илюзии")
 
 
* ''Ние създаваме нашата собствена [[действителност]].'' ("Едно")
* ''За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.'' ("Мост през вечността")
 
 
* ''[[Спор]]ѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.''
* ''Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече [[знание|познания]] постигаме, толкова по-вероятно е да живеем [[самота|сами]].'' ("Мост през вечността")
 
 
* ''На човек никога не му се дава [[желание]], без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.'' ("Мост през вечността")
 
 
Line 67 ⟶ 61:
 
 
* ''Ужасно е [[чувство]]то за [[провал]], когато се откажем от това, в което сме [[увереност|вярвали]], но още по-лошо е, когато [[идеи]]те, с които сме живели, се окажат погрешни.'' ("Едно")
* ''[[Еволюция]]та бе направила [[цивилизация]]та управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от [[разум]]а и я положи в ръцете на [[любов]]та.'' ("Едно")
 
 
* ''Човек поверява [[живот]]а си на това, в което [[увереност|вярва]].'' ("Едно")
* ''Ние създаваме нашата собствена [[действителност]].'' ("Едно")
 
 
* ''Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
* ''Единствената [[реалност]] е [[Любов]]та.'' ("Едно")
:''Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.''
:''— Пропускаш нещо. Как го правя?''
:''— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.''
:''— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.''
:''Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.''
:''— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.'' ("Илюзии")
 
 
* ''[[Еволюция]]та бе направила [[цивилизация]]та управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от [[разум]]а и я положи в ръцете на [[любов]]та.'' ("Едно")
* ''Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.'' ("Едно")