Ричард Бах: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 7:
 
 
* ''Всяка велика [[религия]] започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.'' ("Едно")
 
 
* ''Един от начините да избереш [[бъдеще]] е като вярваш, че то е неизбежно.'' ("Едно")
 
 
Ред 16:
 
 
* ''За да летиш бързо като мисълта[[мисъл]]та, докъдето и да е, трябва да започнеш с съзнанието, че вече си пристигнал.''
 
 
* ''Колко живота[[живот]]а има вьв Вселената? Един.'' ("Едно")
 
 
* ''Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам [[работа]].''
 
 
* ''[[Зло|Лошите]] неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!'' ("Едно")
 
 
* ''Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите[[приятел]]ите винаги се срещат след даден период от [[време]].''
 
 
* ''Спори[[Спор]]ѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.''
 
 
Ред 37:
 
 
* ''Човек поверява живота[[живот]]а си на това, в което [[увереност|вярва]].'' ("Едно")
 
 
* ''Мерило за невежеството[[невежество]]то ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.'' ("Илюзии")
 
 
Ред 55:
 
 
* ''Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече [[знание|познания]] постигаме, толкова по-вероятно е да живеем [[самота|сами]].'' ("Мост през вечността")
 
 
Ред 61:
 
 
* ''Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри.Колкото Колкото и странно да ни се струва загубата[[загуба]]та е всъщност печалба.'' ("Мост през вечността")
 
 
* ''Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.'' ("Мост през вечността")
 
 
* ''Еволюцията[[Еволюция]]та бе направила цивилизацията[[цивилизация]]та управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума[[разум]]а и я положи в ръцете на любовта[[любов]]та.'' ("Едно")
 
 
Ред 80:
 
* ''Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия.'' ("Едно")