Разлика между версии на „Джон Стайнбек“

м
редакция без резюме
м (r2.7.2) (Робот Добавяне: li:John Steinbeck)
м
 
 
{{цитат|Аз почти винаги пиша - също както почти винаги дишам.||до неговия редактор Паскал Ковици, 1960|I nearly always write - just as I nearly always breathe.}}
 
 
{{цитат|В [[истина]]та има повече [[красота]], дори когато красотата е отвратителна.|||}}
 
 
{{цитат|В пълната си самота [[писател]]ите се опитват да обяснят необяснимото.||New York Times, 1969|In utter loneliness a writer tries to explain the inexplicable.}}
 
 
{{цитат|[[Власт]]та не корумпира. [[Страх]]ът корумпира… може би страхът от загуба на власт.||"Краткото царуване на Пипин IV", 1957|Power does not corrupt. Fear corrupts… perhaps the fear of a loss of power.}}
 
 
{{цитат|Да си жив означава да имаш белези.||"Зимата на нашето недоволство", 1961|To be alive at all is to have scars.}}
 
 
{{цитат|Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното.}}
 
 
{{цитат|[[Живот]]ът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…|||}}
 
 
{{цитат|За [[Русия]] се изписваха хиляди думи, но има неща, за които никой не пише, а точно те са най-интересни.||по време на Желязната завеса|}}
 
 
{{цитат|Идеите[[Идеи]]те са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина.||в интервю, 1947|Ideas are like rabbits. You get a couple and learn how to handle them, and pretty soon you have a dozen.}}
 
 
{{цитат|Когато [[човек]] твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да [[мисъл|мисли]] за нищо друго.|||}}
 
 
{{цитат|[[Литература]]та е толкова стара, колкото речта. Тя израства от човешката потребност за нея и тя не се променя, освен да става още по-голяма.||из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962|Literature is as old as speech. It grew out of human need for it, and it has not changed except to become more needed.}}
 
 
{{цитат|"Малко [[любов]]" е като "малко [[вино]]" — прекаляването с едното или другото сериозно вреди на [[здраве]]то.|||}}
 
 
{{цитат|Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата.||из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962|I hold that a writer who does not passionately believe in the perfectibility of man, has no dedication nor any membership in literature.}}
 
 
{{цитат|Ние сме самотни [[животни]]. И прекарваме целия си [[живот]] в опити да бъдем по-малко самотни.||"In Awe of Words, 1930|We are lonesome animals. We spend all our life trying to be less lonesome.}}
 
 
{{цитат|Никой не иска съвети, а само потвърждение.||"Зимата на нашето недоволство", 1961|No one wants advice, only corroboration.}}
 
 
{{цитат|Писателите са малко под клоуните и малко над дресираните тюлени.||Quote magazine, 1961|Writers are a little below clowns and a little above trained seals.}}
 
 
{{цитат|Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина.||New York Times, 1969|The writer must believe that what he is doing is the most important thing in the world. And he must hold to this illusion even when he knows it is not true.}}
 
 
{{цитат|[[Проблем]]ът е, че аз наистина харесвам [[жени]]те. Неприятностите идват само от омъжените.|||}}
 
 
{{цитат|[[Промяна]]та идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата.|||}}
 
 
{{цитат|Пътуването е като [[брак]]а. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш.||"Пътуване с Чарли: В търсене на Америка", 1962|A journey is like marriage. The certain way to be wrong is to think you control it.}}
 
 
{{цитат|Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикивали през вековете.||из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962|Such is the prestige of the Nobel award and of this place where I stand that I am impelled, not to squeak like a grateful and apologetic mouse, but to roar like a lion out of pride in my profession and in the great and good men who have practiced it through the ages.}}
 
 
{{цитат|[[Човек]] в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него.||"Зимата на нашето недоволство", 1961|No man really knows about other human beings. The best he can do is to suppose that they are like himself.}}
 
 
{{цитат|Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.|||}}
{{цитат|Изглежда ми,че ако аз и ти трябва да изберем между два вида мисъл или действие, трябва да помним смъртта си и да опитаме да живеем така, че смъртта ни да не носи удоволствие на света."
 
 
 
23 650

редакции