Едмон Ростан: Разлика между версии

::''О, хубави създания! С усмивка заслепете<br/>певците и с [[любов]] [[писател|поета]] вдъхновете,<br/>за да напише песни -– така възторжени и със размах,<br/>но никога недейте да съдите за тях!''

::''Аз няма украшения, които в мене греят.<br/>Да, вярно е, не съм като глупак накичен,<br/>а все пак имам вид не бляскав, но приличен.<br/>По мене си аз нямам лекета от обиди<br/>или пък мръсота, която се не види!<br/>Не, нямам гузна чест, [[душа]] нечистоплътна!<br/>Не! Аз вървя честит и стъпките ми тътнат.<br/>И всичко в мен блести, и аз съм горд и млад,<br/>очите ми свободни се смеят и пламтят,<br/>открито и без страх опасностите гледат!<br/>О, цял съм аз покрит с [[победа]] до победа.<br/>Ни ленти, ни кордон на мен до днес са дали,<br/>мустаците затуй блестят като медали.<br/>Където и да съм -– сърцето ми говори<br/>[[слова]] бодливи [[смелост|смели]], свънтящи като шпори!''

::''Да, да! Поет! И биейки се, песен<br/>ще счиня за вас! Хоп! Дръпвам се, нападам,<br/>и ето ви -– балада!…''

::''Заглавие!<br/>.....<br/>Внимание!<br/>Подбрах и ритъм на стиха!<br/>     (двожи се в такт с речта си)<br/>Отмятам си шапката бявно<br/>и хвърлям си плаща далеч,<br/>а после изящно и плавно<br/>изтеглям си верния меч.<br/>О, знай елегантно човече,<br/>муцунка лустросана, знай!<br/>С последната строфа -– и вече<br/>очаквате сигурен край!<br/>     (кръстосват си шпагите)<br/>Трепериш, ти целия в треска!<br/>Къде да те бодна без жал?<br/>О обраа, с пудра наплескан?<br/>Или пък -– под някой медал?<br/>Звънливо преследва те меча.<br/>Муха! Острието играй!<br/>С последната строфа -– и вече<br/>очаква те сигурен край<br/>     (продължава)<br/>Но римата тук се изплъзва!<br/>Горещо за тебе е тук.<br/>О, ето и римата: "Пъзльо"!<br/>Тап! Удар! След удара -– друг!<br/>Как? Искаш да бъда разсечен!?...<br/>Но друг ще е краят, потрай!<br/>Последната строфа -– и вече<br/>очаква те сигурен край!<br/>     (тържествено произнася)<br/>Моли се на бога, човече!<br/>Душата си грешна покай!<br/>Последната строфа…<br/>Тап! Вече<br/>     (виконтът пада, Сирано се покланя)<br/>завърши баладата. Край!''

::''Това са, господине, дасконските кадети!<br/>Карбон Кастел Жалу е техен капитан.<br/>Сражават се подобно на дяволи проклети,<br/>сражават се и лъжат глупаците без свян!<br/>Това са, господине, гасконските кадети!<br/>Макар че всички имат баронски герб и сан,<br/>обичат да пребъркват те чуждите монети.<br/>Това са, господине, гасконските кадети!<br/>Карбон Кастел Жалу е техен капитан!<br/>Те имат вълчи зъби и щъркова походка,<br/>те имат, господине, соколови очи,<br/>те имат при това мустаците на котка!<br/>Тежко на този, който със тях се закачи!<br/>Те имат вълчи зъби и щъркова походка.<br/>Над шпагите им вей се перото и стърчи,<br/>отиват ли на бой или пък на разходка.<br/>Те имат вълчи зъби и щъркова походка,<br/>те имат, господине, соколови очи!<br/>Сам дяволът от ада пред тях да се покаже,<br/>без капка страх ще идат и с него на двубой!<br/>Те шпаги ще кръстосат безстрашно с него даже<br/>и в ужас ще побегне пред шпагите им той,<br/>сам дяволът от ада пред тях да се покаже!<br/>Сражение ли има -– не знаят те покой,<br/>бодат по гърбовете и задницит вражи!<br/>Сам дяволът от ада пред тях да се покаже,<br/>без капка страх ще идат и с него на двубой!<br/>Това са, запомнете, гасконските кадети!<br/>Ревнивите съпрузи страхуват се от тях.<br/>Наопаки, жените -– красиви и напети, -<br/>пред техните атаки не чувстват нивга страх.<br/>Това са, запомнете, гасконските кадети!<br/>Жените предпочитат да влизат с тях във грях.<br/>Дъртаци и ревнивци, жените си пазете!<br/>Това са, запомнете, гасконските кадети!<br/>Ревнивите съпрузи страхуват се от тях.''

::''Какво да сторя аз?<br/>Да имам покровител, за него да се хвана,<br/>за да пълзя нагоре, подобно на бръшляна?<br/>По чуждото стъбло да пъпля прилепен<br/>наместо стия сили, които имам в мен?<br/>О не, благодаря! За големец надут<br/>да пиша гръмки оди? Да се превръщам в шут?<br/>Усмивка благосклонна за моето творение<br/>от някаккъв министър да чакам с нетърпение?<br/>О не, благодаря! Да лазя по корем<br/>почти като животно и унизен съвсем?<br/>Мазоли да израснат по моите колене<br/>от многото поклони, от дългото пълзене?<br/>В гърба ни да изчезне и помен от гръбнак,<br/>защото съм се свивал по силния простак?<br/>За няколко монети и за успехи леки<br/>като бездушна вещ да ме подхвърля всеки?<br/>О не, благодаря! Да мигам и да лазя -<br/>животецът дано със лазене запазя?<br/>Да дращя слади рими и мадригали слаби,<br/>та за велик да мина пред няколкото баби?<br/>О не, благодаря! Да плащам може би<br/>луксозните издания на моите творби?<br/>Или пък знаменосец да стана на ония,<br/>които слабо пишат, но талантливо пият?<br/>О не, благодаря! Или с единсонет -<br/>съмнително да блесна като голям поет?<br/>Талантът ми да граби, когато който свари,<br/>смирен да се подмазвам на всички вестникари,<br/>дано благоволят да пуснат някой ден<br/>ласкатесна бележка за някой стих от мен?<br/>О не, благодаря! Да мисля, да въздишам,<br/>на прием ли да ида, поема ли да пиша?<br/>Или -– кой нов сановник в любов да уверя?<br/>Така ли да направя? О не, благодаря!<br/>Желал бих аз да пея, усмихнат, замечтан,<br/>да бъда сам, свободен, от нищо нескован,<br/>свой собствен повелител -– за зло и за добро,<br/>ту шпагата да грабвам, ту своето перо,<br/> да пиша ей така, невзрях към суетата,<br/>високо да летя дори и на луната!<br/>И ред да не напиша назаем взет, такъв,<br/>във който няма мое страдание и кръв!<br/>Да мога да си кажа: "Щастлив се чувствай ти!<br/>Плодът, цветът, листата -– о, всичко зрей, цъфти,<br/>от тебе посадени, каквото ти садиш,<br/>на никому за него ти нищо не дължиш!<br/>ти много нависоко не стигна, но не стана<br/>висок със чужда помощ, подобно на бръшляна!<br/>Не си липа огромна и дъб не си голям,<br/>но колкото си стигнал, ти стигнал си го сам!"''

::''Е, какво? Ти може би си прав.<br/>Обичам да ме мразят -– такъв е моят нрав!<br/>Да ходя като кошер сред гневен рой пчели,<br/>под погледи враждебни, под облаци стрели.<br/>Отвред, когато с пяна и злъчка съм замерен,<br/>тогава по-щастлив съм и крча по-уверен!<br/>Приятелството ваш, раздавано на всеки,<br/>прилича на яките -– дантелени и меки -<br/>с италианска кройка, удобна за врата.<br/>Така приятен, нежен и женствен е платът,<br/>че без да се измъчваш, ти можеш твърде лесно<br/>дълбоко да се кланяш -– налево и надесно.<br/>А моята ненавист, приятелю, ми дава<br/>яка съвсем различна -– испанска и корава!<br/>не се огъва лесно и ето -– за това<br/>принуден съм да ходя с изправена глава.<br/>Суровите испанци търпят яка такава<br/>подобна на презрене, на твърдост и на слава!''

::''Човек слова намира, кога напада враг!<br/>Да, имам дързък дух, но свойствен за войника!<br/>Попаднал между [[жени|дами]] -– аз глътвам си [[език]]а,<br/>макар че благосклонно поглеждат те към мен!''

::''В джобовете ни има<br/>писма за всеки случай -– до някоя любима.<br/>дори и съчинена, дошла в съня макар,<br/>писмата ни до нея са пълни с кръв и жар.''

::''И вие сте неспрведливи -– досущ като жените!<br/>За друг щом стане дума, навред го клеветите!''

::''"Сърцето ми пленихте,<br/>ала във плен такъв не може то да страда.<br/>Задръжте вие моето, но вашето ми дайте -– за награда."''

::''Да, ето любовта.<br/>Но с нея -– ревността, и даже -– яростта!<br/>И все таки -– любов, на бурята прилична,<br/>пропита от страдание, но не егоистична:<br/>да бъдете щастлива, аз всичко бих отдал,<br/>но скришом и от вас -– да не събудя жал,<br/>доволен нейде скрит, съвсем излишен вече,<br/>аз щастието ваше бих гледал отдалече,<br/>създаден от мен, но споделено с друг…<br/>При всяка ваша дума, или при всеки жест и звук,<br/>поражда се у мене [[решителност]] такава,<br/>че чудеса бих сторил от подвизи и слава!<br/>Разбирате ли вече, поне най-малка част<br/>от таз душа тъй близка, и тъй далеч от вас?<br/>О, вярно, че нагоре тя в този час лети!<br/>Това дори надхвърля най-дръзките мечти.<br/>Ах, много е това! Надеждата ми скромна,<br/>мъждукаща преди, сега пламти огромна!<br/>Не ми остава друго, освен подир това<br/>да падна, коленичил, склонил пред вас глава.<br/>Треперите и вие като листо сред листи!<br/>От полъха трептите на мислите ми чисти.<br/>Ах, трепетът ви нежен аз чувствам в мрака син<br/>по клоните как слиза на ароматния жасмин…'''