Джордж Патън: Разлика между версии

 

{{цитат|Повече от 1000 години римските завоеватели, връщайки се от войни се наслаждавали на честта на тримуфа на един шумен парад. В процесията, заедно с каруците, натоварени със съкровище и пленено оръжие, се движели музиканти и странни животни от завоюваните територии. Завоевателят яздел триумфална колесница, а замаяни пленници вървели във вериги пред него. Понякога децата му, облечени в бяло сотели с него в колесницата или яздели коне зад него. Но един роб винаги стоял зад императора, държал златна корона и шепнел в ухото му предупрежденеи, че цялата слава е преходна…||финални думи|For over a thousand years, Roman conquerors returning from the wars enjoyed the honor of a triumph – a tumultuous parade. In the procession came trumpeters and musicians and strange animals from the conquered territories, together with carts laden with treasure and captured armaments. The conqueror rode in a triumphal chariot, the dazed prisoners walking in chains before him. Sometimes his children, robed in white, stood with him in the chariot, or rode the trace horses. A slave stood behind the conqueror, holding a golden crown, and whispering in his ear a warning: that all glory is fleeting.}}