Джордж Патън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) |
VanHelsing (беседа | приноси) |
||
Ред 459:
{{цитат|(1) Пълна отговорност<br>Всеки ще ръководи лично в своята сфера на действие. Ако някой командир не успее да постигне целта си и не е убит или тежко ранен, то той не е изпълнил напълно дълга си. <br><br>(2) Посещения на фронта<br>Командващият генерал или неговият началник-щаб (никога и двамата едновременно) и по един член от всеки отдел на генералния щаб – свързочен, медицински, инженерен и снабдителен - трябва да посещават фронта всекидневно. … Функцията на тези офицери е да наблюдават, а не да се намесват. Освен специалните си задачи, те трябва да наблюдават и да докладват за всичко, което е от военна важност. Помнете, че похвалата е по-ценна от обвинението. Помнете също така, че вашата основна мисия като лидери е да гледате със собствените си очи и да бъдете виждани от войската, когато правите лично проучване.}}
::— <small>из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел II.Командване, 1.Лидерство</small>
{{цитат|При провеждане на мисия огласяването на заповедта представлява не повече от 10% от отговорността ви. Останалите 90% се състоят от уверяване чрез лично наблюдение от вас или от вашия персонал, че изпълнението е точно и енергично. <br><br>Щабният персонал – и офицерите, и войниците, които не са в почивка, трябва да работят. Всички отдели трябва да имат дневен списък на дежурните и да следят изпълнението му. Интензивността на щабните операции по време на сражение е периодична. На ниво армия и корпус най-натовареното време е в периодите от 1 до 3 часа през деня и от 3 до 5 през нощта. В по-ниските ешелони и в административните и снабдителни отдели тези периоди са различни, но също толкова определени. Когато се налага, всеки трябва да работи през цялото време, но такива спешни случаи не са чести: отпочиналите хора работят по-дълго и по-усилено при високо напрежение.}}
::— <small>из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел II.Командване, 2.Изпълнение</small>
{{цитат|Склонни сме да вярваме, че можем да получим знания чрез проучването на карти в спокойното уединение на командния пост. Това е грешка.}}
::— <small>из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури, 1.Карти</small>
{{цитат|Плановете трябва да бъдат прости и гъвкави. Всъщност те само оформят основата от факти, която използвате според нуждите и възможностите. Те трябва да се правят от хората, които ще ги изпълняват.}}
::— <small>из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури, 2.Планове</small>
{{цитат|Разузнаването никога не е достатъчно. Използвайте всички налични средства преди, по време и след сражение. Докладите трябва да съдържат факти, а не мнения – както отрицателни, така и положителни. … Информацията е като яйцата – колкото по-прясна, толкова по-добре.}}
::— <small>из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури, 3.Разузнаване</small>
{{цитат|…Да се използва всяка възможност преди и след битка , за да се казва на бойците какво точно ще правят и какво са направили.}}
::— <small>из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури</small>
{{цитат|Отговорността за доставките принадлежи еднакво както на този, който ги изисква, така и на този, който ги осигурява. Подразделенията трябва да предвиждат нуждите си и да заявяват доставките на време. Трябва да бъдат готови да използват средствата си, за да помогнат при транспортирането им. …Чрез разузнаване те (отделите по доставка) могат да предвидят нуждите и да започнат доставянето преди да бъдат помолени за това.}}
::— <small>из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел IV.Администрация, 1.Снабдяване</small>
{{цитат|Използване на мерника: мерникът (на пушката) не е пригоден за война, защото не може да се използва в тъмното или на слаба светлина. Срещам съм само трима или четирима офицери, от стотици запитани, които са виждали войник да използва мерника си в сражение.<br><br>Ремъкът на пушката: същите офицери, които разпитвах за мерника на пушката ми казаха, че никога не са виждали да се използва ремъкът на пушката (освен в два случая от снайперисти) в помощ на стрелба. Следователно тежките и скъпи кожени ремъци на пушките би трябвало да се заменят с такива от плат, защото се използват главно за носене на пушката.}}
Line 555 ⟶ 553:
{{цитат|В щаба може да има най-много 450 офицери и до 1000 войници и Патън винаги се е стремял тези цифри никога да не бъдат превишаван, защото смятал, че ръководство с голям персонал намалява мобилността на щаба и лишава следващите подразделения от важен персонал.}}
::— <small>Джордж Форти "Армиите на Джордж С. Патън"</small>
Line 567 ⟶ 565:
{{цитат|Изразът: "Копай или си загинал" е доста използван и много погрешно интерпретиран. Войните не се печелят с отбранителни тактики. Окопаването по принцип е отбранително. Единственият момент, когато за войника е добре да копае окоп, е когато е достигнал крайната си цел в една атака или когато обстоятелствата, при които лагерува, предполагат, че може да бъде обстрелван от въздуха, или пък е в артилерийския обхват на врага. Лично аз съм против окопаването и при тези обстоятелства, защото шансът човек да бъде убит, докато спи нормално на земята е доста малък, а и се избягва умората от копаенето на многобройни малки окопи. Освен това психологическият ефект върху войника е лош, защото той си мисли, че щом трябва да копае окопи, то врагът трябва да е опасен, което обикновено не е така.<br><br>"Залегни" е друг израз, който причинява увеличаване на броя на жертвите. При сражения с германците, а вероятно и с други войски в бъдещи войни, ще проумеем, че те знаят за нашия обичай да залягаме на земята. Затова те изчакват да пристигнем в точно определена точка, дето са поставили ракети, минохвъргачки или оръдия и след това започват да стрелят с изненадващ и силен огън – често пъти нагоре във въздуха. Войниците залягат и изчакват куршумите в легнало положение … Обикновено не трябва да чакат дълго.<br><br>… Продължавайте да вървите напред. Стрелбата може да с прави и от рамо, но е по-ефективна, ако се прави с приклад на пушката между колана и подмишницата. На всеки две или три крачки трябва да бъде произвеждан по един изстрел. Свистенето на куршумите, звукът на рикошетите, прахът и счупените клони от дърветата по земята имат такъв ефект върху неприятеля, че огънят от неговите собствени оръдия започва да му изглежда незначителен. … Продължавайте да вървите напред. Освен това фактът, че вие самите стреляте, увеличава вашата самоувереност, защото чувствате, че правите нещо, а не стоите и не чакате просто да бъдете застреляни.}}
| |||