Джордж Патън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
VanHelsing (беседа | приноси)
Ред 422:
 
{{цитат|Ние ще победим, защото никога няма да загубим! Не може да си защитен, ако отказваш да поемеш защита. Войните се губят първо мислено, а след това на практика. Никога една нация не е била защитавана, ако хората не са пожелавали да поемат защитата й.}}
<br>
===Из негови инструкции и наставления===
<br>
{{цитат|Политиката да се хване врага за носа с огън и да се ритне отзад с вървене напред е също толкова вярна, колкото и когато я написах преди около 20 години (около 1925 г. – бел.ред.); тя е вярна и през цялото време, откакто е започнала войната (Втората световна война – бел.цит.). Всяка операция, сведена до началната си характеристика, се състои в движение напред, докато не се сблъскате с врага. Това може да стане по един или по повече начини. Когато стигнете врага, започнете да го обстрелвате с около една трета от хората си. Разгърнете останалите в двете посоки така, че да можете да го атакувате откъм тила. Първо трябва да започнете атаката на обкръжението. След това директната атака може да премине лесно и бързо.}}
 
 
{{цитат|Бързане и скорост – има голяма разлика между тези две понятия.<br><br>Бързане е, когато войската действа без допълнително разузнаване, без допълнителни подкрепления и преди всички войници да са пристигнали. Резултатът от една такава атака ще бъдат бойните действия да започнат рано, но да завършат много бавно.<br><br>Скорост има, когато е направено необходимото разузнаване, налице е подходяща артилерия и друга тактическа подкрепа, включително и въздушна подкрепа, всички хора са на мястото си и атаката се проведе според предварително определен плана, така че времето под огън да бъде сведено до минимум. На ниво батальон четири часа подготовка за една атака по принцип ще осигурят време за не повече от 30 минути под противников огън. Един час подготовка за атака със сигурност води до часове под обстрел с много жертви.}}
 
 
{{цитат|Един генерал, който неизменно поема отговорността за провал, независимо дали го заслужава или не, и постоянно признава заслугите на другите за успеха, независимо дали го заслужават или не, ще постигне невероятен успех. Във всеки случай писмата-похвали и генералските заповеди, представящи на командването славата и величието на техните постижения, имат голямо въздействие върху духа.}}
 
 
{{цитат|Задължително кажете на командира на частта публично, че частта му е добра, ако наистина е така. Ако е лоша, кажете му това насаме и то директно. Задължително говорете с офицерите, които са получили отличия или са били ранени и ги попитайте как са получили отличията си или как са били ранени.}}
 
 
{{цитат|Всички офицери, особено генералите, трябва да се интересуват живо от всичко, което интересува войниците. Обикновено бихте събрали много информация, ако се интересувахте, но дори това да не стане, фактът, че проявявате интерес, има огромно въздействие върху духа на войниците.}}
 
 
{{цитат|Всъщност генералът трябва да командва един ешелон (ниво) надолу и да знае позицията на частите две нива надолу. Например, командирът на армия трябва да командва корпуса и да посочва на бойната си карта разположението на корпуса и дивизиите, но не той трябва да командва дивизията. Командирът на корпуса трябва да командва дивизиите и да посочва на карта си разположението на бойните екипи. Дивизионният командир трябва да командва бойните екипи и да посочва на картата си разположението на батальоните. … По мое наблюдение всеки главен офицер, който нарушава това правило и – да речем – на ниво армия изтъква разположението на батальоните, започва да ги командва и да губи ефективността си.}}
 
 
{{цитат|По мое мнение генералите – поне командващият генерал – трябва да вдигат лично телефоните си през деня. … (Вдигането на телефона) не е особено отегчително, защото много малко хора се обаждат на генерала, освен в случаи на спешност, а тогава те искат да го намерят веднага.}}
 
 
{{цитат|Когато говорите на по-младите си подчинени за врага, с когото ще се бие, винаги представяйте с по-слаба светлина силата му. Това се налага защото в контакт с врага човек винаги надценява силата му и затова, ако вие я омаловажите, може би ще улучите истината, а и ще увеличите самоувереността на подчинените си.}}
 
 
{{цитат|Когато една военна част бъде вдигната по тревога за проверка, не пропускайте да я инспектирате и то добре. Освен това не карайте да ви чака. Щом на войниците е било причинено безпокойството да се вдигнат и приведат в ред, за да бъдат инспектирани, те заслужават любезността да ги посетите.}}
 
 
{{цитат|Пехотните войски могат да атакуват без прекъсване в продължение на 60 часа. Почти винаги се спестяват много време и усилия, ако това се прави в тези граници. След 60 часа е по-скоро загуба на време, тъй като хората се изморяват много от липсата на сън.}}
 
 
{{цитат|Ако в една военна част с размерите на дивизия атаката не протича добре 4 часа след като е започнала, трябва да направите внимателно лично разузнаване (проверка, инспекция) и да проверите дали не е необходимо да промените започнатото.}}
 
 
{{цитат|(1) Пълна отговорност<br>Всеки ще ръководи лично в своята сфера на действие. Ако някой командир не успее да постигне целта си и не е убит или тежко ранен, то той не е изпълнил напълно дълга си. <br><br>(2) Посещения на фронта<br>Командващият генерал или неговият началник-щаб (никога и двамата едновременно) и по един член от всеки отдел на генералния щаб – свързочен, медицински, инженерен и снабдителен - трябва да посещават фронта всекидневно. … Функцията на тези офицери е да наблюдават, а не да се намесват. Освен специалните си задачи, те трябва да наблюдават и да докладват за всичко, което е от военна важност. Помнете, че похвалата е по-ценна от обвинението. Помнете също така, че вашата основна мисия като лидери е да гледате със собствените си очи и да бъдете виждани от войската, когато правите лично проучване.}}
::— из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел II.Командване, 1.Лидерство
 
 
{{цитат|При провеждане на мисия огласяването на заповедта представлява не повече от 10% от отговорността ви. Останалите 90% се състоят от уверяване чрез лично наблюдение от вас или от вашия персонал, че изпълнението е точно и енергично. <br><br>Щабният персонал – и офицерите, и войниците, които не са в почивка, трябва да работят. Всички отдели трябва да имат дневен списък на дежурните и да следят изпълнението му. Интензивността на щабните операции по време на сражение е периодична. На ниво армия и корпус най-натовареното време е в периодите от 1 до 3 часа през деня и от 3 до 5 през нощта. В по-ниските ешелони и в административните и снабдителни отдели тези периоди са различни, но също толкова определени. Когато се налага, всеки трябва да работи през цялото време, но такива спешни случаи не са чести: отпочиналите хора работят по-дълго и по-усилено при високо напрежение.}}
::— из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел II.Командване, 2.Изпълнение
 
 
{{цитат|Склонни сме да вярваме, че можем да получим знания чрез проучването на карти в спокойното уединение на командния пост. Това е грешка.}}
::— из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури, 1.Карти
 
 
{{цитат|Плановете трябва да бъдат прости и гъвкави. Всъщност те само оформят основата от факти, която използвате според нуждите и възможностите. Те трябва да се правят от хората, които ще ги изпълняват.}}
::— из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури, 2.Планове
 
 
{{цитат|Разузнаването никога не е достатъчно. Използвайте всички налични средства преди, по време и след сражение. Докладите трябва да съдържат факти, а не мнения – както отрицателни, така и положителни. … Информацията е като яйцата – колкото по-прясна, толкова по-добре.}}
::— из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури, 3.Разузнаване
 
 
{{цитат|…Да се използва всяка възможност преди и след битка , за да се казва на бойците какво точно ще правят и какво са направили.}}
::— из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури
 
 
{{цитат|Отговорността за доставките принадлежи еднакво както на този, който ги изисква, така и на този, който ги осигурява. Подразделенията трябва да предвиждат нуждите си и да заявяват доставките на време. Трябва да бъдат готови да използват средствата си, за да помогнат при транспортирането им. …Чрез разузнаване те (отделите по доставка) могат да предвидят нуждите и да започнат доставянето преди да бъдат помолени за това.}}
::— из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел IV.Администрация, 1.Снабдяване
 
 
{{цитат|Използване на мерника: мерникът (на пушката) не е пригоден за война, защото не може да се използва в тъмното или на слаба светлина. Срещам съм само трима или четирима офицери, от стотици запитани, които са виждали войник да използва мерника си в сражение.}}
 
Ремъкът на пушката: същите офицери, които разпитвах за мерника на пушката ми казаха, че никога не са виждали да се използва ремъкът на пушката (освен в два случая от снайперисти) в помощ на стрелба. Следователно тежките и скъпи кожени ремъци на пушките би трябвало да се заменят с такива от плат, защото се използват главно за носене на пушката.}}
 
 
{{цитат|Офицерите и войниците трябва добре да познават оборудването си. Те трябва да тренират с оборудването, което ще използват в битката. Оборудването трябва да бъде в най-добро оперативно състояние, когато го насочите към бойното поле.}}
 
 
{{цитат|Когато времето е с превалявания, жизненоважно е всеки ден с провизиите да пристигат и сухи чорапи за войниците.}}
 
 
{{цитат|Офицерите са отговорни не само за ръководенето на хората в сражение, но и за тяхното здраве и благополучие, когато не се сражават. Офицерът трябва да е последният човек, който да потърси защита от вражеския огън, и първият, който да тръгне напред. Съответно той трябва да е последният, който да си почива след дълъг преход. Той трябва да вижда, че за хората му се полагат грижи. Офицерът постоянно трябва да се интересува от дневната дажба на хората си. Той е длъжен да познава хората си толкова добре, че всеки признак на болест или нервна преумора трябва да бъде очевиден за него и той да може да вземе необходимите мерки.}}
 
 
{{цитат|Офицерите трябва да се доказват чрез пример и думи. Те трябва да имат високо ниво на смелост, поведение и външен вид.}}
 
 
{{цитат|Главната цел на генерала и щабните офицери е да се уверят, че войската има всичко, което й е необходимо, навреме. В битка войниците стават темпераментни и искат неща, от които всъщност нямат нужда. Когато обаче е възможно, техните молби, колкото и нелепи да изглеждат, трябва да бъдат удовлетворени.}}
 
 
{{цитат|Административните и снабдителни подразделения и отдели често са пренебрегвани от бойните командири. Много важно за техния дух и ефективност е всяко едно от тях да бъде посещавано то главния генерал на частта, с която те работят.}}
 
 
{{цитат|Военните отличия … са с цел повишаване боеспособността на войската; затова трябва да бъдат давани незабавно. Назначете един офицер от персонала си, обучен да пише почетни грамоти, и следете дали те стигат до получателите си.}}
 
 
{{цитат|Военният опит е доказал, че церемониите като например формалните караули и зарята много допринасят, а в някои случаи са и много важни за подготовката на хората за сражение и им показват перфектната дисциплина, добрият външен вид и желанието, без които никоя битка не може да бъде спечелена.}}
 
 
{{цитат|Отделете достатъчно време за обмисляне на атаката. Нужни са поне два часа, за да се подготви един пехотен батальон за изпълнение на една правилно координирана атака. Да се карат хората да я правят преждевременно води до безсмислени жертви.}}
 
 
{{цитат|Широко разпространена е грешката да не се повтарят устните заповеди. Тази грешка със сигурност може да доведе до фатални последици.}}
 
 
{{цитат|Посланията и заповедите трябва да съдържат точен и ясен военен език.}}
 
 
{{цитат|Съществува тенденция за натрупване на команди, които натоварват по-ниско стоящите офицери с прекалени изисквания в хода на подготовката и докладването. Можете да облекчите този товар, като елиминирате маловажните изисквания.}}
 
 
{{цитат|Най-добрият начин да се издават заповеди е устно, от един генерал на друг. Следващият начин е чрез телефонен разговор, който трябва да бъде записван и от двете страни. За да има потвърждаващ документ обаче, всички устни заповеди трябва да бъдат придружавани от писмена заповед, която не е задължително да се представи по същото време, но трябва да достигне до подчинения преди да започне изпълняването й, за да могат те, ако забравят нещо, да си го припомнят и да са сигурни, че ръководителите им са поели отговорността за операцията, предприета след устната заповед.}}
 
 
{{цитат|По мое мнение заповедите в армията не трябва да превишават страница и половина печатен текст и моя практика е да не издавам по-дълги заповеди.}}
 
 
{{цитат|Заповедите трябва да се дават достатъчно рано, за да има време да се разпространяват.}}
 
 
{{цитат|Аз използвам езика на бойците. Те знаят какво им говоря! И още нещо: аз винаги имам военно лице. Не смейте да се усмихвате, когато давате заповеди. Войната не е смешно нещо. Ще застрелям всеки един от вас, който се снима с усмивка на лицето си.}}
 
 
{{цитат|Мога да позная един командир по начина, по който говори. Той не трябва да ругае толкова много, колкото мен, а да говори така, че никой да не откаже да следва заповедите му. Определени думи могат да ви помогнат да звучите като щабен офицер, но и като командир. Добрият командир никога не изразява мнение! Командирът знае! Никой не се интересува от мнението ви. Никога не използвайте думи като "по мое мнение", "според мене", "аз мисля" или "предполагам, че" и никога не казвайте "не мисля, че"! Всеки, който ви слуша, трябва да знае точно какво искате. Може и да грешите, но никога не се колебайте, когато говорите! Всяко съмнение или страх в гласа ви ще бъде усетено от войската. И още нещо. Никога не командвайте седнали, освен ако не сте на кон или върху танк!}}
 
 
{{цитат|Поддържайте бърза комуникация.}}
 
 
{{цитат|Всеки екип трябва да има екипна среща или обсъждане веднъж дневно, толкова рано, колкото по-рано може да получи информацията за деня.}}
 
 
{{цитат|Офицерите от разузнавателните подразделения трябва да бъдат много любознателни. Докладите им трябва да са много точни и фактологични. Негативната информация е също толкова важна, колкото и положителната. Всички, ангажирани с разузнаването, трябва да знаят какво точно се опитват да направят. Резултатите от всички проучвания, направени в рамките на една дивизия, трябва да бъдат изпратени и на най-близките подразделения.}}
 
 
{{цитат|Решението дали да се използва чиста (нешифрована) или кодирана радио или кабелна комуникация е много лесно да се вземе, ако се има предвид следното: ако времето за действие е по-малко от времето за противодействие, използвайте чиста, а в противен случай – кодирана. Под това имам предвид, че ако кажете на един боен екип да атакува в 10:00 и вашият опит показва, че врагът не може да реагира на информацията до 11:00, използвайте чиста; и т.н. за следващите подразделения.}}
 
 
{{цитат|В щаба може да има най-много 450 офицери и до 1000 войници и Патън винаги се е стремял тези цифри никога да не бъдат превишаван, защото смятал, че ръководство с голям персонал намалява мобилността на щаба и лишава следващите подразделения от важен персонал.}}
::— Джордж Форти "Армиите на Джордж С. Патън"
 
 
{{цитат|Всички щабове – от главния до полковия – трябва да бъдат подредени по един и същ военен план, така че всеки, който влезе в командния център, да знае в коя посока да отиде, за да намери определена секция.}}
 
 
{{цитат|Искам всеки един член на този щаб да "хваща фронта" поне веднъж дневно. Никога няма да знаете какво става, докато не чуете свистенето на куршумите. Вие трябва да ръководите хората. По-лесно е да дърпате, отколкото да бутате. Освен това присъствието на висши офицери на фронта е голям стимул и вълнение за младите офицери. Нищо чудно, като не сте на бюрото си, да спечелите повишение.}}
 
 
{{цитат|Да се напредва нощем в близост до врага не е ефективно. По-добре е да спрете два часа преди да се стъмни, да проверите дали хората са нахранени, дали чорапите им са сухи, ако времето е дъждовно, и дали транспортните средства са поправени и готови за следващия ден. След това продължете след зазоряване.}}
 
 
{{цитат|Изразът: "Копай или си загинал" е доста използван и много погрешно интерпретиран. Войните не се печелят с отбранителни тактики. Окопаването по принцип е отбранително. Единственият момент, когато за войника е добре да копае окоп, е когато е достигнал крайната си цел в една атака или когато обстоятелствата, при които лагерува, предполагат, че може да бъде обстрелван от въздуха, или пък е в артилерийския обхват на врага. Лично аз съм против окопаването и при тези обстоятелства, защото шансът човек да бъде убит, докато спи нормално на земята е доста малък, а и се избягва умората от копаенето на многобройни малки окопи. Освен това психологическият ефект върху войника е лош, защото той си мисли, че щом трябва да копае окопи, то врагът трябва да е опасен, което обикновено не е така.<br><br>"Залегни" е друг израз, който причинява увеличаване на броя на жертвите. При сражения с германците, а вероятно и с други войски в бъдещи войни, ще проумеем, че те знаят за нашия обичай да залягаме на земята. Затова те изчакват да пристигнем в точно определена точка, дето са поставили ракети, минохвъргачки или оръдия и след това започват да стрелят с изненадващ и силен огън – често пъти нагоре във въздуха. Войниците залягат и изчакват куршумите в легнало положение … Обикновено не трябва да чакат дълго.
… Продължавайте да вървите напред. Стрелбата може да с прави и от рамо, но е по-ефективна, ако се прави с приклад на пушката между колана и подмишницата. На всеки две или три крачки трябва да бъде произвеждан по един изстрел. Свистенето на куршумите, звукът на рикошетите, прахът и счупените клони от дърветата по земята имат такъв ефект върху неприятеля, че огънят от неговите собствени оръдия започва да му изглежда незначителен. … Продължавайте да вървите напред. Освен това фактът, че вие самите стреляте, увеличава вашата самоувереност, защото чувствате, че правите нещо, а не стоите и не чакате просто да бъдете застреляни.}}
 
 
{{цитат|Когато се движите, неприятелят не може да ви уцели. Когато копаете окоп, вие копаете могилата си.}}
 
 
{{цитат|За да определите правилно ефективността на вражеския огън е необходимо повече информация от броя на жертвите. В момента знаем само броя на жертвите и вида рани на достигналите до болниците, но дори и в този случай не знаем в коя част на бойното поле са били ранени те. Не знаем също така как и къде са били намерени убитите. Когато се спасяват ранените, трябва да има метод за отбелязване, че даден човек е бил уцелен около тази и тази точка. Хората от погребалната служба трябва да установят точно какъв вид оръжие е причинило фаталния край. Всеки, който е виждал няколко рани, може да различи рана от малокалибрено оръжие и рана от разкъсвания. Тази информация трябва да бъде записвана. Намирането и на двата вида жертви трябва да бъде съобщавано чрез план-скица на хората от болниците и погребалните служби. Целта на събирането на тази информация е в това, че ако знаем вида и мястото на раняването на жертвите ни, можем да предприемем стъпки, за да ги избегнем.}}
<br>