Джордж Патън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
VanHelsing (беседа | приноси)
Ред 391:
===Из негови спомени и записки===
<br>
 
{{цитат|Приятелите са чудесни. Да имаш приятели е чудесно. Приятелите са като виното – с годините стават още по-добри. Но човек се нуждае от добри врагове също толкова, колкото и от добри приятели. Да имаш подходящи врагове е по-важно, отколкото да имаш подходящи приятели. Имайте подходящи врагове и ще имате и подходящи приятели! Винаги можете да знаете къде са враговете ви, но никога няма да сте сигурни за приятелите си. Тъжно, но е истина – много малко приятели могат да бъдат винаги лоялни. Такива равнодушни приятели карат хората да казват: "Боже, пази ме от приятелите, от враговете си мога да се пазя сам!" Бог знае, че тук, в армията имаме доста такива равнодушни приятели, както е в цивилния живот. Опитайте се да се поучите от тези примери. Много военни офицери, които познавам, са такива само при кратки проверки. Ние можем да сме различни и въпреки това да бъдем приятели. Не може да ми бъде приятел човек, който никога не успява да се изравни с мен.}}
 
 
{{цитат|Аз имам врагове и искам те да си останат такива. Те никога не могат да бъдат лоялни приятели никому и в нищо. Аз насочвам ударите си срещу тях при всеки удобен случай. По-добре е да изгубиш битка заедно с верен приятел, отколкото да я спечелиш с враг. Човек не губи битката, щом се бори заедно с верни приятели, защото заедно могат отново да се борят за същите неща. това е причината, поради която аз никога не съм обичал политиката и политиците. Те винаги си сменят позицията – разменят си лоши партньори в политиката си.}}
 
 
{{цитат|Трябва да дръзнем да не сме прекалено доверчиви към приятелството на войската, независимо дали наша собствена или на чужда страна. Не трябва да се държим и така, както се държим към враг, но винаги трябва да изчакаме да видим как ще се бие тя под вражески огън. Това е изпитанието и за един приятел, и за един войник. Нито една друга военна организация не може да се сражава по-добре и по-бързо от нас. Трябва да сме подготвени да оставим фланговете си открити, защото приятелските войски не могат да се движат толкова бързо, колкото нас. Докато не разберем как се сражават те, не можем да разчитаме на тях за нещо повече освен да ни носят пощата.}}
 
 
{{цитат|Приятелите са чудесни. Да имаш приятели е чудесно. Приятелите са като виното – с годините стават още по-добри. Но човек се нуждае от добри врагове също толкова, колкото и от добри приятели. Да имаш подходящи врагове е по-важно, отколкото да имаш подходящи приятели. Имайте подходящи врагове и ще имате и подходящи приятели! Винаги можете да знаете къде са враговете ви, но никога няма да сте сигурни за приятелите си. Тъжно, но е истина – много малко приятели могат да бъдат винаги лоялни. Такива равнодушни приятели карат хората да казват: "Боже, пази ме от приятелите, от враговете си мога да се пазя сам!" Бог знае, че тук, в армията имаме доста такива равнодушни приятели, както е в цивилния живот. Опитайте се да се поучите от тези примери. Много военни офицери, които познавам, са такива само при кратки проверки. Ние можем да сме различни и въпреки това да бъдем приятели. Не може да ми бъде приятел човек, който никога не успява да се изравни с мен.}}
 
 
Line 444 ⟶ 443:
 
{{цитат|За щастие на следващия ден 1-ва дивизия зае отвъд долината наблюдателен пост, на който можехме да разположим много ефективно артилерията си срещу тази част на планината, която се опитвахме да щурмуваме. Поставихме срещу мишената всички оръдия на корпусите и двете дивизии и им наредих по залез слънце да започнат силен огън с бял фосфор и по 25 изстрела на оръдие с идеята да заблудим неприятеля, че се готвим да атакуваме и войниците да влязат в окопите си. След като изчакахме 10 минути със силен експлозив дадохме още по 25 залпа на оръдие. В резултат на тази операция ние превзехме позицията без жертви, за разлика от германците.}}
 
 
{{цитат|Преминах моста на реката (Саар - бел.ред.), който беше под предполагаем обстрел. Това беше просто желание от моя страна да покажа на войниците, че генералите също могат да бъдат застреляни. Не са стреляли по мен много често.}}
 
 
{{цитат|Все още нямахме нито един мост над реките Ауър и Сауър и атаката беше много рискована. Направих неуспешни опити да отложи отстъплението (което беше наредено от главното командване) на 17-та въздушна дивизия. Вярвам, че голяма част от моя успех и голяма част от моята непопулярност се дължат на факта, че се противопоставям на всяка заповед да се отделят войските ми от мен и в повечето случаи съм успявал да ги задържа или да ги заменя с други.}}
 
 
{{цитат|Генерал [[Омар Брадли]] ми се обади да ме попита колко бързо мога да заема отбранителна позиция. Казах му, че аз съм най-възрастният и с най-голям военен опит лидер от армията на САЩ в Европа и че ако трябва да премина към защита, ще трябва да поискам да бъда освободен от поста ми. Той отговори, че означавам твърде много за войската и трябва да остана. Аз казах, че много неща са станали благодарение на мен и че трябва да бъда освободен, освен ако не продължа да атакувам.}}
 
 
{{цитат|Времето (декември 1944 г.) беше толкова лошо, че аз заповядах на военните свещеници да се молят за сухо време. Освен това отпечатах молитва с коледно пожелание на гърба и я изпратих на всеки член на командването. Молитвата беше за сухо време по време на битките.}}
<br>
 
==За него==
<br>