Уикицитат

Джордж Патън: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Ред 441:
{{цитат|Няма съмнение, че Патън, въпреки многобройните му противници, е човек, когото на спортен жаргон наричаме "избранник". Когато се провежда игра или битка и когато нещата са сякаш неопределими, човекът, на когото разчитате, е вашият "избранник". Със сигурност може да се каже, че Джордж С. Патън е "избранникът" на съюзниците във Втората световна война и може би един от най-великите в историята на военното дело.|Джордж Стайнбренър}}
<br>
===Спомени за него===
<br>
{{цитат|Бяхме свършили представлението си и вече ни викаха пред завесата, когато някой от публиката извика: "Генеал Патън е тук!" Светлината в залата беше слаба и аз не можех да виждам публиката. Отидох до микрофона и попитах: "Генерал Патън, бихте ли дошли на сцената, ако сте тук, моля?" <br>…Забелязах го да идва от дясната страна на сцената. Той беше висок, а с униформата и медалите изглеждаше още по-висок – сякаш трябва да се наведе, за да влезе през вратата. Носеше лъскава каска, която свали, когато се качи на сцената. Стори ми се, че покривът на залата ще хвръкне от аплодисментите на публиката, когато той застана пред нея. Направих крачка назад, за да му отстъпя микрофона. Той ми намигна и ми кимна с глава. Никога няма да го забравя! Тръгна с маршова стъпка към мен, спря, удари токовете на ботушите си отдаде чест на публиката като държеше с лявата си ръка каската върху сърцето си. Виковете на публиката ескалираха. Той отдаде чест за част от секундата и когато свали ръката, с която козируваше, се обърна рязко и слезе от сцената. Не каза нито дума – никаква усмивка, никакво любезно помахване с ръка! От актьорска гледна точка изпълнението му беше перфектно. Отдаването на чест беше идеалната "реч", която би могъл да отправи към такава публика … Без съмнение това козируване на генерал Патън беше най-голямото ми преживяване на сцената!}}
::Лин Фонтейн, известна британска актриса, помолена в едно интервю да опише най-голямото си преживяване на сцената, тя не разказва за участието си в някоя известна пиеса със съпруга си Алфред Лънт, а за пребиваването си в Париж в края на Втората световна война
 
 
{{цитат|В частта пристигна лъскава военна командирска кола – открита, с две седалки и рамка на предната седалка, която да служи за опора, когато човек се вози прав отзад. Прав, с ръка върху рамката, се возеше генерал Патън! Колата спря пред войниците от 2 бронирана дивизия. Генерал Патън не ни обърна никакво внимание, дори не погледна към нас, нито пък се усмихна. Когато слезе от колата, един от нашите офицери се усмихна: "Ще има сърцераздерателна реч!" <br>Но реч няма. Вместо това Патън безмълвно наблюдава церемонията по вдигането на "ярките нови флагове". След това, точно в 11 часа, когато трябваше да поеме командването, той изведнъж ни поздрави. Ние отвърнахме на поздрава му и той започна да говори: "Приемам командването на 1-ви брониран корпус! Свободно!" <br>Генерал Патън не каза нищо от рода на: "Радвам се, че съм тук!", "Щастлив съм да се присъединя към вас!" или "Ще направим един велик отбор!" Той не каза нищо подобно, докато го чакахме да продължи речта си. <br>Застанал мирно, генерал Патън започна: "Ние сме в една дълга война срещу брутален враг. Трябва да обучим милиони мъже да бъдат войници! Трябва да ги направим силни духом и тялом; те трябва да бъдат обучени да убиват. Като офицери ние трябва да дадем пример как се става силен психически и физически. Всеки човек тук ще бъде в състояние да пробяга в пълно бойно снаряжение, включително с пушка, една миля за 15 минути!" <br>Един от нашите пълнички висши офицери се засмя. <br>"По дяволите!" извика генерал Патън. "Имам предвид всеки един под това командване! Всеки офицер и войник – щабен или командващ; всеки ще трябва да бъде в състояние да го прави. Ще започнем да бягаме от тук точно след 30 минути! Аз ще ви водя!"}}
::л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|Всяка вечер генерал Патън предприемаше един вид общуване, което обединяваше всички войници. Тази "комуникация" ни обединяваше с войниците от историята! Генерал Патън караше тръбачите да свирят сигнал! Всяка военна част до 200 души си имаше свой собствен тръбач. Бяхме 20 000 души, спящи на земята в един 50 километров участък от пустинната долина и имахме стотици тръбачи.<br>Денем сигнал за внимание в една танкова част на практика е абсолютно безполезен. Невъзможно е да се чуе сигнал сред шума на движещи се танкове и камиони, но във вечерната тишина този сигнал може да се чуе на километри. Въпреки, че звукът се движи бързо, не е възможно всички тръбачи да свирят сигнал по едно и също време. Минават повече от пет секунди преди първата нота, изсвирена от тръбача на нашия генерален щаб, да достигне тръбач намиращ се на километър оттам. Така, със стотици тръбачи, свирещи сигнала на различни места с разлика във времето, и с ехото, носещо се от планините, се създаваше звук, който караше всеки човек да спре и да се помоли за миг. <br>Сигналите от тръбите ни караха да се чувстваме така, сякаш сме част от една организация, която притежава силата на всички армии през вековете. }}
::л-т Портър Б.Уилямсън, юрист в щаба на Патън, за живота в Пустинния тренировъчен център Индио в Калифорния, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|Генерал Патън (инсталира в базата радиосистема, която той) използваше, за да изказва похвали за постиженията в армията. Обикновено той обявяваше: "Открих един дяволски добър войник днес!" След това продължаваше като даваше името на човек и организацията му.}}
::л-т Портър Б.Уилямсън, юрист в щаба на Патън, относно една лидерска техника на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|Патън разбрал, че когато войниците излизат (от военния лагер), свалят вратовръзките и рубашките си (горната част на униформата) след като преминат поста на главния вход. Вследствие на това Патън добавя (към изискванията за добър външен вид) и условието за вратовръзките. Премислете го внимателно, преди да опишете Патън единствено като "тежък случай", който обича да се налага във всичко.<br>В заповедта се казвало, че всеки офицер или подофицер, който види войник без униформа където и да е, трябва да го спре и да го попита за името и работата му. Ако ротен командир има двама от хората си, за които е докладвано, той трябва да напише подробно писмо, обясняващо защо хората му са без униформа. Ако трима войници от същата рота са били хванати без униформи, на ротния командир ще му бъде наредено да напусне или да отиде на военен съд. <br>По този начин Патън налага истински натиск върху командирите, а не върху войниците. Като използва въпроса за униформата, той принуждава командирите си да упражняват "дистанционно управление" над хората си. Така дисциплината се постига не само в лагера, но и извън него. <br>Но как са се отнасяли хората към това? <br>Учудващо, но те не са се оплаквали. Вместо това започнали да се чувстват много горди с лъскавия си вид, който ги различавал от другите войници в другите военни организации. Те се чувствали като "хората на Патън". Изглеждали по-добре от другите войници. Всъщност те се чувствали така, сякаш са най-добрите.}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|На 6 март 1943 г. Патън беше назначен за командващ генерал на Втори корпус и то се държа като "Мойсей слиза от планината". Но вместо десетте Божи заповеди той наложи свой собствен текст от суровата и жестока дисциплина. Обиколи с колата си всички подразделения чак до ниво батальон, съпроводен от бронирани коли и джипове с натиснати клаксони, отрупани с оръжие и покрити с най-големите звезди, които бяха успели да направят помощниците му. Нито една част не беше пожалена от неговите отегчителни речи, а такива правила като носенето на вратовръзки, гамаши, каски и саби и бръснене всеки ден се спазваха възможно най-строго. "По този въпрос (според един биограф на Патън – Алдън Хач), Патън е може би най-известният командир в американската история. Но нещо се случи с Втори корпус. Той се превърна в "армията на Патън" – първата – смела, твърда и горда; способна да направи невъзможното и след това да продължи да го прави отново."}}
::Джордж Форти, из "Армиите на Джордж С. Патън"
 
 
{{цитат|Ако познавате добре работата си (в Трета армия на Патън), на вас ви е позволено да я вършите по свой собствен начин и никога не ви се казва как да правите нещо, а само ви се отправя вежлива молба да го направите. Останалото зависи от вас… Ако не го направите, или доведете до някакъв провал, бързо и тихо ще ви отстранят от това място, "търкулват" ви, както казваме ние – изпращат ви в някоя друга организация.}}
::полк.Брентън Г.Уолис, из "Патън и неговата Трета армия"
 
 
{{цитат|В Нормандия Патън беше информиран, че Айзенхауер е назначил някакъв генерал да командва една дивизия от Трета армия и веднага протестира (напразно), че не иска този некомпетентен еди-кой-си да служи под негово ръководство. Малко след това най-лошите страхове на Патън се сбъднаха, когато офицерът така обърка нещата, че Айзенхауер нареди освобождаването му. "Няма начин", каза Патън на озадачения си приятел. който му напомни, че отначало той не е искал генерала. "Вярно е, но тогава той беше един от твоите резервни генерали. Сега е един от моите генерали. Сам ще се оправя с него," заяви Патън и наистина го направи.}}
::Карло Десте, цитирано в "Патън: гений на войната"
 
 
{{цитат|Щабните офицери на Патън често пъти са били недоволни от това, което са смятали за несправедливо отношение спрямо шефа си от страна на Айзехауер, но когато Патън чуел такава критика, "той много ни се ядосваше. Той просто наистина не понасяше такива разговори в нашата част. Разбира се, той също не харесваше някои неща у Айк, но това беше съвсем различно нещо."}}
::Карло Десте, цитирано в "Патън: гений на войната"
 
 
{{цитат|Веднъж съпругата на Патън, Беатрис, видяла съпруга си да се моли на колене преди един мач по поло. "След това тя го попитала за какво се е молил. "За помощ в играта на поло," отговорил той. "За победа ли се моли?" заразпитвала тя. "Не, по дяволите!" отговорил той. "Молих се да дам най-доброто от себе си."}}
::Карло Десте, цитирано в "Патън: гений на войната"
 
 
{{цитат|През октомври (генерал Джордж К.) Маршал осети Трета армия и награди един войник със Сребърна звезда за това, че е спрял една германска контраатака, като е унищожил с базука три противникови танка. След като Маршал свърши Патън попита дали ще му бъде разрешено да каже нещо от свое име. "Току-що Джорджи държа една вдъхновяваща реч и награди войника с Кръст за изключителни заслуги, който неговият помощник незабавно донесе. Съмнявате ли се, че хората от Трета армия биха последвали Джорджи до края на света?"}}
::ген. Уилям Х. Хобсън, цитиран от Карло Десете в "Патън: гений на войната"
 
 
{{цитат|Генерал Патън винаги започваше да говори с тих глас след няколко дълги паузи мълчание.}}
::л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|Генерал Патън никога не четеше речите си, нито използваше някакви писмени бележки или дори записки.}}
::л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|В щаба може да има най-много 450 офицери и до 1000 войници и Патън винаги се е стремял тези цифри никога да не бъдат превишаван, защото смятал, че ръководство с голям персонал намалява мобилността на щаба и лишава следващите подразделения от важен персонал.}}
::Джордж Форти, из "Армиите на Джордж С. Патън"
 
 
{{цитат|Някои щабове са като въртележки. Чувствате се сякаш се въртите в кръг, а толкова много движения са излишни. В щаба (на Трета армия) всичко беше практично и целенасочено. "Старият" не обичаше представленията и преструвките. Той се интересуваше само от едно нещо – от ефективността; и неговият дух се предаваше на цялата организация.}}
::полк. Брентън Г. Уолъс, из "Патън и неговата Трета армия"
 
 
{{цитат|"Когато по време на война се правят грешки, наказанието е гибел! Проблемът е, че вашите грешки могат да причинят гибелта на много войници. На война врагът не предупреждава кога ще стреля! Във войната не става така. Ако врагът те види пръв, той стреля пръв!" На щабните събрания генерал Патън съветваше за бързо наказание за всяка грешка. Че сто се случваше някой от членовете на щаба да застане в защита на свой приятел и да предложи по-леко наказание. Ако някой офицер със степен в управлението изкаже нови идеи за лидерството, генерал Патън избухваше: "Убитият няма его! Колко време е необходимо, за да се изгорите, ако докоснете горяща клечка кибрит! Получавате наказанието си веднага, след като докоснете клечката. Ето как действа майката-природа, а така става и във войната. Какво става с дървото, което не е пуснало корените си? Такова дърво ще загине, поради липса на вода или ще бъде отнесено при първия силен вятър. Всяка грешка си има своето наказание. Колко време е нужно едно гребло да ви удари в лицето, когато настъпите зъбците, обърнати към вас? Никога ли не сте наранявали пръста на крака си в камък? Колко време минава от момента, когато ударите пръстта си, докато почувствате болката?"}}
::л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|Генерал Патън проведе разговор пред целия щаб. Ние успяхме да чуем една част от разговора: "Отнема най-малко 6 седмици, за да се подготви един войник за бой в пустинята. Ако нямаме необходимите 6 седмици, ще изгубим много повече хора от горещината, отколкото от действията на неприятеля. Джордж, трябва да тренираме хората по-дълго!"<br>За генерал Патън не съществуваха, нито пък щеше да приеме каквито и да било половинчати мерки. Войникът не може да бъде "наполовина" готов да убива врага. Генералът искаше войската да бъде напълно подготвена физически и психически. …<br>"Погубване на най-чудесните мъже на Америка е да се хвърлят в сражения "зелени" войски, преди да са готови за това. Ние трябва да ги тренираме да побеждават."}}
::л-т Портър Б. Уилямс, юрист в щаба на Патън, за обаждането на ген. Джордж К. Маршал от Вашингтон до ген. Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|"Можем ли да сме сигурни?" е често задаван от генерал Патън въпрос. … Патън изискваше от нас да обмисляме добре известните и неизвестни факти, за да знаем какво точно наистина знаем. …<br>Например, ако имаме пратка нови танкове от Детройт, някои офицери могат да кажат, че танковете са натоварени на определена дата, защото на товарителницата пише кога са били натоварени. Генерал Патън би обяснил: "Това само хартия, която някой чиновник в някой офис е напечатал. Този чиновник не би могъл със сигурност да знае, че танковете дори са били качени в товарните вагони! Или може да са натоварени и вагоните още да се намират в някой склад и да чакат да ги прикачат към влака." <br>Ако никой не знае къде са танковете, генерал Патън би накарал някой от нас да стои на телефона и да следи танковете всеки ден. Накрая ще каже: "Реагирайте веднага, ако нещо не е наред."}}
::л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|Ако на въпроса на Патън "Можем ли да сме сигурни?" някой офицер отговори, че "информацията идва от Вашингтон", Патън би подхванал някоя от кратките си лекции, че "Вашингтон е най-ненадеждният източник на информация, който можете да използвате! Един офицер на въртящ се стол в Пентагона всъщност не знае нищо. Всичко, което знае идва от войниците на бойното поле. Не искам да критикувам тези бедни души в Пентагона, но те не знаят почти нищо от първа ръка. Всичко, което знаят, е информация от втора ръка. Те просто събират на хартия фактите от полевите организации."}}
::л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|Веднъж генерал Патън накара един полковник да вземе решение, базирано на това какво ще бъде времето. Полковникът каза: "Генерале, не можем да предвидим времето. Трябва да вземем средните климатични условия и да планираме според тях." "Ние никога не вземаме нищо средно, " каза генерал Патън. "Ако ще правим предположения, то винаги трябва да предположим най-лошото време."}}
::л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"
 
 
{{цитат|Патън никога не е провеждал кампания без преди това внимателно да я е проучил заедно със старшите си командири. Никога не ги е притискал да участват в дадена операция насила. Обикновено той събирал командирите на корпуси във "военната стая", карал групите за планиране да очертаят операцията и след това карал командирите да я "проиграят". Той насърчавал свободата и честната дискусия.}}
::Робърт Алън (Robert Allen), американски журналист, из "Пътят към победата" ("Drive to Victory")
 
 
{{цитат|За него (ген.Патън) плановете не са били нищо повече от модел за действие, определен от обстоятелствата. Той не е вярвал, че една битка може да бъде предварително репетирана, а вместо това е ценял спонтанността. Въпреки че сражението според него не е плод на случайност, той също така не искал да бъде и ограничаван.}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|Щабът на командването е еквивалентен на екипа на мениджъра – хората, които следят за изпълнението на решенията и политиката. Патън строго е следял за създаването на затворен екипен дух във вътрешния кръг на командването.Така наречените от него "офицери с нехармоничен нрав" са били премествани, дори ако иначе са били много способни. Въпреки че Патън не е искал да се заобикаля с винаги съгласни с него хора, той е искал офицери, които поставят мисията над личните си желания и личното издигане.}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|Патън е влагал много енергия в избирането на персонал, който да познава толкова добре работата си, че да му е нужно съвсем малко или изобщо да не му е необходимо време за наблюдения. Продължителното оценяване на резултатите или подкрепяло избора на Патън, или го карало да избира отново.}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|Дали го разбират или не, но всички мениджъри сключват "договор" с хората, които ръководят. Още от първия ден Патън налага договор, който е толкова безкомпромисен, колкото и драматичен. Той създава дисциплина във всяко едно отношение, като обръща голямо внимание на детайлите, заставящи хората от командването му винаги да действат като войници. В същото време винаги е следил хората, от които толкова много изисква, винаги да получават справедливо отношение, оправдана похвала и адекватни доставки на всичко, което е необходимо за изпълнението на заповедите му.}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|Повечето бизнес организации правят излишни събрания, но много малко използват тези събрания, за да обменят наистина полезна информация. Обикновено се разменят идеи, дават се предложения, осъждат се теории, но информацията е рядко срещано явление на тези оперативки. Ето какъв е бил подходът на Патън: 1) Основната цел на едно събрание е обмяна на информация. 2) За да бъде една информация полезна, тя трябва да се получи навреме – за да може да се използва. Ефективните мениджъри използват събранията, за да координират организацията, а не просто да разменят идеи или да обсъждат миналото.}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|Патън често пъти е "подсолявал" речите си с "войнишки език" и ругатни, но когато искал да представи детайлите на нещо наистина важно, той правел това, което всички добри учители и проповедници са се научили да правят или правят естествено. Той използвал мълчанието и тишината (и снижаването на гласа).}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|Патън никога не е отричал, че се страхува в битка. Точно обратното: той признавал страха си. Признавал страха си и съветвал другите да правят същото; но след като веднъж разберат от какво ги е страх, никога да не му се "поддават". Патън вярвал, че добър командир е този, който се е научил да живее със страха си, да го контролира така, че страхът никога да не може да контролира него.}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|Като повечето войници Патън различавал два вида кураж: физически, който кара хората да се изправят срещу куршумите в сражение, и морален, който кара хората да отстояват това, в което вярват и за което мислят, че е правилно.}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|…Патън е бил твърде необикновен човек. Той не би могъл да остане незабелязан. Обичал е да шокира хората. Наслаждавал се е на противоречията на собствената си личност. Когато един репортер, добре запознат с репутацията на Патън и неприличния му език, попитал генерала вярно ли е, че чете Библията, Патън отговорил: "Чета я всеки прокелт ден."}}
::Алън Акселрод, ам.историк, автор на научно-популярни книги, из "Патън за лидерството"
 
 
{{цитат|Вечерта преди тежката битка при Булге, на 14 декември 1944 г., Патън повикал капелана (армейския свещеник – бел.ред.) на Трета армия:<br><br>'''Генерал Патън:''' Господин капелан, искам да публикувам молитва за хубаво време. Уморих се да гледам как нашите войници се сражават в кал и порой, а и германците също. Вижте дали не моем да накараме Господ да застане на наша страна. <br>'''Капелан О'Нийл:''' Сър, ще трябва да имаме доста дебел килим за такава молитва. <br>'''Генерал Патън:''' Не ме интересува, дори и да трябва да имаме летящо килимче. Искам да отправя молитва! <br>'''Капелан О'Нийл:''' Да, сър. Бих искал да кажа, господин генерал, че не е обичайно сред хората от моята професия да се молят за сухо време, за да се убиват хора. <br>'''Генерал Патън:''' Господин капелан, вие на теология ли ще ме учите, или сте капелан на Трета армия? Искам молитва. <br>'''Капелан О'Нийл:''' Да, сър. <br><br>Навън капеланът казва: О-о, опасен човек! Какво си мислите, че иска?" <br>За мен всичко беше напълно ясно. Генералът искаше молитва – и то веднага – и искаше тя да бъде напечатана за командването. <br>Военният инженер също беше повикан и накрая решихме топографската рота да напечата молитвата на малки картички в достатъчно копия за цялата армия. <br>Понеже наближаваше Коледа, ние също така решихме да попитаме генерала дали не може да включим и коледно поздравление към войската на картичката с молитвата. Генералът се съгласи, написа кратко поздравление и картичката бе подготвена, напечатана и разпространена сред войската на 22 декември. <br>Всъщност молитвата беше отправена със закъснение да донесе ясно време за планираното преминаване на Трета армия през река Рейн, тогава планирано за 21-ви декември. <br>Булге провали тези планове. Случи се така, че когато всъщност беше пусната молитвата, Трета армия се премести на север, за да атакува южния фланг на Булге. <br><br>'''Молитва'''<br><br>Всемогъщи и всемилостиви Боже, смирено Те умоляваме, с безграничната си доброта да спреш тези непрестанни дъждове, при които трябва да се сражаваме. Дай ни хубаво време за битка. Милостиво се вслушай в нас като във войници, които Те призовават, защото въоръжени с Твоята сила, ние можем да постигаме победа след победа, да разбием потисничеството и злината на враговете си и да наложим справедливостта ти сред хората и народите. <br>Амин<br><br>'''На обратната страна'''<br><br>На всички офицери и войници от Трета американска армия пожелавам Весела Коледа. Напълно съм уверен във вашата смелост, отдаденост на дълга и бойни умения. С нашата сила ние ще постигнем победа. Нека всеки от вас получи Божията благословия в този коледен ден. <br>Дж. С. Патън младши, генерал-лейтенант, командващ Трета американска армия<br><br>Дъждовете спрели още на следващия ден, след като била отправена молитвата. Патън връчил на капелана Бронзова звезда: "Господин капелан, вие те най-известняит човек в този щаб. Можете да бъдете сигурен, че Господ и войниците ви обичат."}}
::полк. Пол Д.Харкинс, н-к щаб на Патън
<br>
 
==Из филма "Патън"==
<br>
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Джордж_Патън“.