Анди Уорхол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) |
||
Ред 75:
Би трябвало да има супермаркети, които да продават разни неща, и други супермаркети, които да ги изкупуват обратно; докато този процес не постигне пълно равновесие, ще съществуват повече отпадъци, отколкото е редно. Тогава всички ще имат нещо за продаване, тъй че всички ще разполагат с пари ще продават, ще печелят. Всеки от нас притежава едно-друго, но повечето ни вещи са непродаваеми днес има всеобщо предпочитание към нови-новенички неща. Хората трябва да имат възможност да продават старите си консервени кутии, оглозганите пилешки кости, употребените шишета от шампоан, старите си вестници. Налага се да се организираме по-добре в това отношение. Онези, които ви разправят, че разни неща са на изчерпване, просто имат за цел да вдигат цените. Как изобщо е възможно нещо да се свърши, щом като ако не греша количеството на материята във [[Вселена]]та винаги си остава едно и също, с изключение на онова, което пропада в черните дупки?
Все си мисля как хората вечно ядат и ходят до тоалетната и се чудя защо от задника им не излиза една тръба, която да поема всичко изядено, да го рециклира и пак да го връща в устата им в преработен вид, тъй че никога да не им се налага да мислят за купуване и приготвяне на храна? Дори няма да е нужно да гледат тази материя, тя дори няма да е мръсна. А ако пожелаят, биха могли изкуствено да я оцветяват, преди да я глътнат пак. В розово, да речем. (Тази [[идея]] ми хрумна, когато си мислех как пчелите акат мед, но впоследствие установих, че те всъщност не го акат, а го повръщат, тъй че медените пити не са пчелни тоалетни, както смятах първоначално. Пчелите явно вършат тази работа някъде другаде.)
| |||