Абхазки пословици и поговорки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Spiritia (беседа | приноси)
м що не и {{уикипедия|Абхазо-адигейски езици}}
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{уикипедия|Абхазия}}
{{уикипедия|Абхазо-адигейски езици}}
 
{{цитат|Онзи когото наречеш свой господар, ще те нарече свой роб.|||}}
 
{{цитат|По-лесно е да спреш дъжда, отколкото момиче, което е тръгнало да се жени.|||}}
* ''Ако викнеш в стомната, и стомната ще ти викне.''
{{цитат|Ако имаш глава, шапка ще се намери.|||}}
 
 
* ''Ако не посочиш недостатъците на жена си, тя ще ги намери у тебе.''
 
 
* ''Ако нямаш съсед, ти трябва да станеш някому съсед.''
 
 
* ''Брадвата, с която построили всичко, изхвърлили на двора.'' — <small>аналогично на българската: Сече клона, на който седи.</small>
 
 
* ''Видяла гаргата човек с пушка и си казала: "Ако е с главата си, няма да стреля в мен, ако е [[глупак]] - няма да ме улучи."''
 
 
* ''Вместо залудо да седиш, по-добре залудо ходи.''
 
 
* ''Глава да има, тюбетейка ще се намери.''
 
 
* ''"Дай" и "вземи" вървят едно след друго.''
 
 
* ''Девойка, неуспяла да се омъжи, става свадлива.''
 
 
* ''Докато козата не си заклати опашката, козелът не приближава.''
 
 
* ''[[Дългове|Дълг]] и заем не стареят.''
 
 
* ''Дърво, което народът проклина, ще изсъхне.''
 
 
* ''Дървото се крепи с корените си, а човекът - с роднините.''
 
 
* ''За [[глад]]ния и сол, и пипер е добро ядене.''
 
 
* ''За [[жена]]та питай жена.''
 
 
* ''За този, който не знае как да работи, работата не свършва.''
 
 
* ''Залепи ли се за някого [[бедност]]та, с него и в Мека ще отиде.''
 
 
* ''Когато лошият дюлгерин влезе в гората, всички дървета треперят.''
 
 
* ''Когото ругаят сто човека, сто души струва.''
 
 
* ''Което лошо е дошло, лошо си и отива.''
 
 
* ''Което ти се досвиди за добрия другар, от полза няма да ти бъде.''
 
 
* ''Който е получил [[власт]] за един ден, сто глави е отнел.''
 
 
* ''Който не е боледувал, не цени [[здраве]]то.''
 
 
* ''Който не е полезен за себе си, и за другите е безполезен.''
 
 
* ''Който не се срамува да каже, той и да направи, няма да се срамува.''
 
 
* ''Който сам не е бил на [[гост]]и, той гости не знае да приеме.''
 
 
* ''Който се е спънал сутринта, ще се спъва до пладне.''
 
 
* ''Който се надява на своята [[сила]] - не заплашва.''
 
 
* ''Който ти желае [[добро]]то, той и дъщеря ти хвали.''
 
 
* ''Комуто поверяваш коня си, не му поверявай и жена си.''
 
 
* ''[[Красота|Красивата]] жена сама се пази, а грозната трябва да я пази мъжът й.''
 
 
* ''Кучето милвай, но тягата не хвърляй.''
 
 
* ''Където го [[болка|боли]] човек, там си слага ръката.''
 
 
* ''Където повече тежи на колата, там скърца.''
 
 
* ''Към този, с когото са свикнали, няма [[уважение]].''
 
 
* ''Лошо уший, ама хубаво изглади.''
 
 
* ''На [[жена]] и оръжие да не разчиташ.'
 
 
* ''На лакомия умът е в стомаха.''
 
 
* ''На слабия езикът му е дълъг.''
 
 
* ''Навреме посятото навреме пониква.''
 
 
* ''Най-сладък от всичко е [[език]]ът, най-горчив от всичко е езикът.''
 
 
* ''На бедния само това му остава - да си засуква мустаците.''
 
 
* ''Не се бий с лодкаря, когато преминаваш реката.''
 
 
* ''Не се смей на този, който е паднал по-рано от тебе.''
 
 
* ''[[Образование]]то е гост, [[ум]]ът - стопанин.''
 
 
* ''Онзи когото наречеш свой господар, ще те нарече свой роб.''
 
 
* ''От заредената пушка се бои един, а от незаредената - сто.''
 
 
* ''Откраднатата биволица четири ведра с мляко давала.''
 
 
* ''По-добре да приемеш на [[гост]]и петима конници, отколкото едно дете.''
 
 
* ''Познатият крив път е по-кратък от непознатия прав път.''
 
 
* ''По-лесно е да спреш дъжда, отколкото момиче, което е тръгнало да се [[брак|жèни]].''
 
 
* ''Правѝ за друг, [[учение|учиѝ]] за себе си.''
 
 
* ''Първо погледни кой те слуша, а след това започни [[реч|приказката]] си.''
 
 
* ''Родителите - за децата, [[деца]]та - за себе си.''
 
 
* ''С един кол ограда не можеш да направиш.''
 
 
* ''С [[труд]] добитото чушле е по-сладко и от мед.''
 
 
* ''Самотният чувства [[самота]]та си, и когато е с другите.''
 
 
* ''[[Ситост|Ситият]] мисли, че другарите му също са сити.''
 
 
* ''Слабият е по неволя добър.''
 
 
* ''Умният враг е по-добър от глупавия роднина.''
 
 
* ''[[Храброст|Храбър]] се пише този, който не е бил на [[война]].''
 
 
* ''[[Шега]]та е половин истина.''
 
 
[[Категория:Пословици и поговорки]]