Хана Аренд: Разлика между версии

{{цитат|В противовес на отмъщението, което е естествена, автоматична реакция на престъплението и което, поради необратимостта на процеса на действие, може да се очаква и дори да се предвижда; актът на прошката никога не може да бъде предсказан -– това е единствената реакция, която се проявява неочаквано и по този начин се запазва, оставайки си все пак реакция, нещо от оригиналния характер на действието.|||In contrast to revenge, which is the natural, automatic reaction to transgression and which, because of the irreversibility of the action process can be expected and even calculated, the act of forgiving can never be predicted; it is the only reaction that acts in an unexpected way and thus retains, though being a reaction, something of the original character of action.}}

{{цитат|Дейността сама по себе си е изключителен прерогатив на човек -– нито животно, нито бог е способен от такава -– и единствено дейността е изцяло зависима от постоянното присъствие на други хора.||из "The Human Condition", 1958|Action alone is the exclusive prerogative of man; neither a beast nor a god is capable of it, and only action is entirely dependent upon the constant presence of others.}}

{{цитат|Живите същества, хора и животни, не са само в света, те са от света, и именно затова те са предмети и обекти -– възприемащи и възприемани в едно и също време.||из "The Life of the Mind", изд.1978|Living beings, men and animals, are not just in the world, they are of the world, and this precisely because they are subjects and objects-perceiving and being perceived-at the same time.}}

{{цитат|Любовта е "тежестта на душата" (по израза на Августин -– бел.прев.), нейният закон за гравитацията, който довежда душата от движението до нейния покой.||(размисли върху [[Августин]]: "Моята тежест е моята любов…" — «My weight is my love…», из "The Life of the Mind", изд.1978|Love is the “weight of the soul,” its law of gravitation, that which brings the soul’s movement to its rest.}}

{{цитат|Мненията са формирани в процеса на открита дискусия и публичен дебат, а където не съществува възможност за формирането на мнения, може да има настроения -– настроенията на масите и настроенията на хората, като последните са не по-малко капризни и ненадеждни от първите, -– но няма мнения.|||Opinions are formed in a process of open discussion and public debate, and where no opportunity for the forming of opinions exists, there may be moods -– moods of the masses and moods of individuals, the latter no less fickle and unreliable than the former -– but no opinion. }}

{{цитат|Никаква друга кауза не е останала, освен най-древната от всички, тази, която още от началото на нашата история е определяла самото съществуване на политиката -– каузата на свободата срещу тиранията.|||No cause is left but the most ancient of all, the one, in fact, that from the beginning of our history has determined the very existence of politics, the cause of freedom versus tyranny. }}

{{цитат|Предсказанията на бъдещето не са нищо друго, освен прогнози на настоящите автоматични процеси и процедури, които вероятно ще се сбъднат, ако хората не действат и ако нищо неочаквано се случва; всяко действие -– за добро или за лошо -– и всяко произшествие непременно разрушава целия модел, в чиито рамки се оформя предсказанието и където намира своите доказателства.|||Predictions of the future are never anything but projections of present automatic processes and procedures, that is, of occurrences that are likely to come to pass if men do not act and if nothing unexpected happens; every action, for better or worse, and every accident necessarily destroys the whole pattern in whose frame the prediction moves and where it finds its evidence.}}

{{цитат|Човешкото чувство за реалност изисква от хората да схванат чисто пасивната даденост на своето битие -– не за да го променят, а за да им стане по-разбираемо и да му дадат възможност за пълна изява, защото в противен случай би им се наложило пасивно да страдат.|||The human sense of reality demands that men actualize the sheer passive givenness of their being, not in order to change it, but in order to make articulate and call into full existence what otherwise they would have to suffer passively anyhow.}}