Максим Горки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
__NOTOC__
{{А Я}}
 
 
{{автор
| Име = Максим Горки
Line 6 ⟶ 10:
}}
 
'''[[w:Максим Горки|Максим Горки]]''' ([[w:1868|1868]] — [[w:1936|1936]]) е псевдоним на руския писател Алексей Максимович Пешков. Автор е на романа "Майка", отразяващ революционните борби и настроения в началото на ХХ век в Русия, на романа-епопея "Животът на Клим Самгин", на драмата "На дъното" и на други произведения с романтично-героични образи.
 
<br>
== А ==
<br>
{{цитат|Ако [[враг]]ът не се предаде, него го унищожават.|||Если враг не сдается, – его уничтожают.}}
 
 
{{цитат|Ако [[враг]]ът не се предаде, го унищожават.|||Если враг не сдается, – его уничтожают.}}
{{цитат|Ако никой не те [[любов|обича]], безсмислено е да живееш на света.|||Если никто тебя не любит — неразумно жить на свете.}}
 
 
{{цитат|Ако през цялото време на човек му говорят, че е "прасе", то в края на краищата той действително ще заквичи.|||Если всё время человеку говорить, что он "свинья", то он действительно в конце концов захрюкает. }}
 
 
{{цитат|Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.|||Если молод — не легко веришь в опасность.}}
 
 
{{цитат|Ако хората се оценяват според [[работа]]та, то тогава конят струва повече от всеки човек.|||Ежели людей по работе ценить, тогда лошадь луч­ше всякого человека.}}
<br>
== Б ==
<br>
{{цитат|Бедните хора са по-красиви, а богатите — по-силни…|||Бедные люди — красивее, а богатые — сильнее…}}
 
 
{{цитат|Безумството на храбрите — това е мъдростта на живота!|||Безумство храбрых — вот мудрость жизни!}}
<br>
== В ==
<br>
{{цитат|В живота винаги има място за подвизи.|||В жизни всегда есть место подвигам.}}
 
 
{{цитат|В каретата на [[минало]]то няма да отидеш никъде…|||В карете прошлого — никуда не уедешь…}}
 
 
{{цитат|Висотата на [[култура]]та винаги се намира в пряка зависимост от любовта към труда…|||Высота культуры всегда стоит в прямой зависимости от любви к труду…}}
 
 
{{цитат|[[Време]]то е враг на хората, които обичат спокойния живот…|||Время — враг людей, которые любят спокойную жизнь…}}
 
 
{{цитат|Всички думи са родени от делата.|||Все слова рождены деянием.}}
<br>
== Д ==
<br>
{{цитат|Да не чувстваш в себе си [[желания]], значи да не живееш.|||Не чувствовать в себе желаний — значит, не жить.}}
 
 
{{цитат|Да [[учение|учим]] децата е необходимо, но трябва да разберем, че е много полезно и сами да се учим от децата.|||Учить детей — дело необходимое, следует понять, что весьма полезно и нам самим учиться у детей.}}
 
 
{{цитат|[[Деца]]та са много често по-умни от възрастните и винаги по-искрени.|||Дети очень часто умнее взрослых и всегда искреннее.}}
 
 
{{цитат|Децата са утрешните ни съдии.|||Дети — это завтрашние судьи наши.}}
 
 
{{цитат|Думата е като дреха за всички факти и за всички мисли.|||Слово — одежда всех фактов, всех мыслей.}}
<br>
== Е ==
<br>
{{цитат|[[Език]]ът е оръжието на [[литература|литератора]], както пушката за [[войни]]ка. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е войникът…|||Язык — это оружие литератора, как ружьё — солдата. Чем лучше оружие — тем сильнее воин…}}
<br>
== Ж ==
<br>
{{цитат|Животът винаги ще бъде достатъчно лош за да може желанието за по-хубаво да не угасва никога в човека.|||Жизнь всегда будет достаточно плоха для того, чтобы желание лучшего не угасало в человеке.}}
 
 
{{цитат|[[Живот]]ът е устроен така дяволски изкусно, че не умеейки да ненавиждаш, не можеш искрено и да обичаш.|||Жизнь устроена так дьявольски искусно, что, не умея ненавидеть, невозможно искренне любить.}}
<br>
== З ==
<br>
{{цитат|За всичко, което човек взема, той плаща със самия себе си.|||За все, что человек берет, он платит собой.}}
 
 
{{цитат|За да имаш право да [[критика|критикуваш]], трябва да вярваш в някаква истина.|||Чтобы иметь право критиковать — надо верить в какую—то истину. }}
 
 
{{цитат|За [[свобода|свободните]] са достижими всички висоти.|||Для свободных — все высоты достигаемы.}}
 
 
{{цитат|За [[човек]]а няма и не може да има нищо по-близко от човека.|||Для человека нет и не может быть ничего ближе человека.}}
<br>
== И ==
<br>
{{цитат|Избирай си [[приятел|другари]] след оглеждане, защото има хора, които са заразни като болест…|||Товарищей выбирай себе с оглядкой, потому что есть люди, которые заразны, как болезнь…}}
 
 
{{цитат|Каквото и да прави човек в [[Русия]], все едно — жалко за него.|||Что человек на Руси ни делает, все равно его жалко.}}
 
 
{{цитат|[[Книга|Книгите]] чети, ала помни — книгата си е книга, но ти си поразмърдай своя ум.|||Книги читай, однако помни — книга книгой, а своим мозгом двигай.}}
 
 
{{цитат|Когато много питат — малко мислят и лошо помнят.|||Когда много спрашивают — мало думают и плохо помнят.}}
 
 
{{цитат|Когато нещо се прави от нужда, то в него [[радост]] няма да усетиш.|||Когда что-нибудь делается по нужде, так в этом радости не сыщешь.}}
 
 
{{цитат|Когато природата лишила човека от [[способност]]та му да ходи на четири крака, за бастун му е дала идеал. И оттогава той подсъзнателно се стреми към по-доброто - все по-нагоре.}}
 
 
{{цитат|Когато [[труд]]ът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!|||Когда труд — удовольствие, жизнь — хороша! Когда труд — обязанность, жизнь — рабство!}}
 
 
{{цитат|Когато човекът иска да научи — той изследва, когато иска да се скрие от житейските тревоги — той си измисля.|||Когда человек хочет узнать — он исследует, когда он хочет спрятаться от тревог жизни — он выдумывает.}}
 
 
{{цитат|[[Красота]]та и мъдростта са в простотата.|||Красота и мудрость — в простоте.}}
<br>
== Л ==
<br>
{{цитат|Личният егоизъм е родният баща на [[подлост]]та.|||Личный эгоизм — это родный отец подлости.}}
 
 
{{цитат|Лъжата е религията на робите и господарите. Истината — е богът на свободния човек.|||Ложь — религия рабов и хозяев. Правда — бог свободного человека. }}
 
 
{{цитат|…Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана.|||…Любовь — как огонь железу, которое хочет быть сталью…}}
 
 
{{цитат|[[Любов]]та — това е желанието да се живее.|||Любовь — это желание жить.}}
<br>
== М ==
<br>
{{цитат|…Малкият човек, когато иска да раобти, е непреодолима сила!|||…Маленький человек, когда он хочет работать, — непобедимая сила!}}
<br>
== Н ==
<br>
{{цитат|На всеки ден трябва да се гледа като на един малък [[живот]].|||На день надо смотреть, как на маленькую жизнь.}}
 
 
{{цитат|На мене [[човек|хората]] са ми интересни докато искат нещо, докато отиват някъде, докато търсят друго, докато се опитват…, но ако са постигнали целта си и са се спрели, те престават да ми бъдат интересни.|||Мне люди до той поры нравятся, пока они хотят чего—нибудь, куда-нибудь идут, ищут чего-то, мучатся… но если они дошли до цели своей и остановились, тут они уже неинтересны.}}
 
 
{{цитат|Най-голямата наслада, най-възвишената радост от живота е да се чувстваш необходим и близък на хората.|||Лучшее наслаждение, самая высокая радость жизни — чувствовать себя нужным и близким людям.}}
 
 
{{цитат|Най-голямата [[радост]] от живота е да се чувстваш нужен и близък на хората.|||Самая высокая радость жизни — чувствовать себя нужным и близким людям.}}
 
 
{{цитат|Най-превъзходната длъжност е да бъдеш [[човек]] на тази земя.|||Превосходная должность — быть на земле человеком.}}
 
 
{{цитат|Наш възпитател е нашата дейтвителност.|||Наш воспитатель — наша действительность.}}
 
 
{{цитат|Не бъдете равнодушни, защото равнодушието е смъртоносно за човешката душа.|||Не будьте равнодушны, ибо равнодушие смертоносно для души человека.}}
 
{{цитат|Не знаейки [[минало]]то, е невъзможно да се разбере истинският смисъл на настоящето и целите на бъдещето.|||Не зная прошлого, невозможно понять подлинный смысл настоящего и цели будущего.}}
 
{{цитат|Не знаейки [[минало]]то, е невъзможно да се разбере истинският смисъл на [[настояще]]то и целите на бъдещето.|||Не зная прошлого, невозможно понять подлинный смысл настоящего и цели будущего.}}
 
 
{{цитат|Не се сърдете на [[глупаци]]те — те ще живеят още дълго и към тях следва да се отнасяме като към лошо време.|||Не сердитесь на дураков, они будут жить еще долго, к ним следует относиться, как к дурной погоде.}}
 
 
{{цитат|Няма такъв кон, който може да избяга от самия себе си.|||Нет такого коня, на котором от самого себя ускакать можно.}}
<br>
== О ==
<br>
{{цитат|Основната задача на всички [[религия|църкви]] е била една и съща: да внушава на бедните младежи, че за тях няма щастие на тази земя, а то им е приготвено на небесата, а също и че каторжният труд за всеки чужди чичко е богоугодно дело.|||Основная задача всех церквей была одна и та же: внушать бедным холопам, что для них — нет счастья на земле, оно уготовано для них на небесах, и что каторжный труд на чужого дядю — дело богоугодное.}}
 
 
{{цитат|От човека [[наследство|остават]] само неговите дела.|||От человека остаются только одни его дела.}}
<br>
== П ==
<br>
{{цитат|Подлеците са най-строги съдии.|||Подлецы — самые строгие судьи.}}
 
 
{{цитат|Процесът на развитието на културата е процес на преодоляване на трудностите.|||Процесс развития культуры есть процесс преодоления трудностей.}}
<br>
== С ==
<br>
{{цитат|Само най-голямото изкуство — [[музика]]та — е способно да докосне душите.|||Только величайшее искусство — музыка — способно коснуться глубин души.}}
 
 
{{цитат|Силата на [[знание|познанието]] е в съмнението.|||Сила познания — в сомнении.}}
 
 
{{цитат|Смисълът на живота е в красотата и силата на стремежите към целите — и трябва всеки ден от битието да има своя някаква висока цел.|||Смысл жизни в красоте и силе стремления к целям, и нужно, чтобы каждый момент бытия имел свою высокую цель.}}
 
 
{{цитат|Смисълът на живота е в усъвършенстването на човека.|||В совершенствовании человека — смысл жизни.}}
 
 
{{цитат|Стопанин е този, който се труди…|||Хозяин тот, кто трудится…}}
 
 
{{цитат|Стремежът напред — това е целта на живота. Нека всеки живот бъде стремеж и тогава той ще бъде пълен с изключително прекрасни часове.|||Стремление вперед — вот цель жизни. Пусть же вся жизнь будет стремлением, и тогда в ней будут высоко прекрасные часы.}}
<br>
== Т ==
<br>
{{цитат|[[Талант]]ът — това е вярата в себе си, в своята сила.|||Талант — это вера в себя, в свою силу.}}
 
 
{{цитат|Талантът е като породист кон — трябва да се научим да го управляваме, защото ако само дърпаме поводите на всички страни, конят ще се превърне в кранта…|||Талант — как породистый конь, необходимо научиться управлять им, а если дергать повода во все стороны, конь превратиться в клячу…}}
 
 
{{цитат|Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. [[Човек]] расте, стремейки се нагоре.|||Нужно жить всегда влюбленным во что-нибудь недоступное тебе. Человек становится выше ростом от того, что тянется вверх.}}
 
 
{{цитат|Трябва да знаем не само за да знаем, а за да се научим на правим.|||Знать необходимо не затем, чтоб только знать, но для того, чтоб научиться делать.}}
 
 
{{цитат|Трябва да обичаш онова, което правиш, и тогава трудът — дори и най—грубият се извисява до творчество.|||Нужно любить то, что делаешь, и тогда труд — даже самый грубый — возвышается до творчества.}}
 
 
{{цитат|Трябва да умеете да извличате от фактите смисъл.|||Нужно уметь извлекать из факта смысл.}}
<br>
== У ==
<br>
{{цитат|Учи се от всички, но не подражавай никому.|||Учитесь у всех — не подражайте никому.}}
 
 
{{цитат|[[Учение|Учителят]], ако е честен, то винаги трябва да е внимателен ученик.|||Учитель, если он честен, всегда должен быть внимательным учеником. }}
<br>
== Х ==
<br>
{{цитат|Хората се объркват в масата излишни думи.|||Люди запутываются в массе лишних слов.}}
 
 
{{цитат|Хубавата книга е просто празник.|||Хорошая книга — просто праздник.}}
 
 
{{цитат|Хубавото винаги запалва желанието за по-добро.|||Хорошее всегда зажигает желание лучшего.}}
<br>
== Ц ==
<br>
{{цитат|Целият свят е за хората, но за какво са хората, ако не заради самите себе си?|||Весь мир для людей, но для чего же люди, если они не сами для себя?}}
<br>
== Ч ==
<br>
{{цитат|[[Човек]]ът — ето това е истината! Всичко в човека, и всичко за човека! Съществува само човекът, а всичко останало е работа на неговите ръце и неговия ум! Човек! Това е просто великолепно! Това звучи… гордо!|||Человек — вот правда! Всё — в человеке, всё для человека! Существует только человек, всё же остальное — дело его рук и его мозга! Человек! Это — великолепно! Это звучит… гордо! — из "На дъното"}}
 
 
{{цитат|Човекът е създаден, за да върви напред и нагоре… Не може да има каквото и да било благополучие, ако всички легнат под дърветата и повече нищо не похванат да правят.|||Человек создан затем, чтобы идти вперед и выше… Не может быть какого-то благополучия, когда все лягут под прекрасными деревьями и больше ничего не будут делать.}}
 
 
{{цитат|Човешката [[култура]] е дело на трезви умове.}}
 
 
{{сорткат|Горки, Максим}}