Валентина Беднова: Разлика между версии

{{цитат|Ако са те настъпали, значи не са те забелязали.|||Если тебе наступили на пятку, значит, кто -– то не замечает тебя.}}

{{цитат|[[Бог]] има много чудеса, а човек -– много съмнения в Него.|||У Бога чудес много, а у человека -– сомнений в Нём.}}

{{цитат|В очите говореше истината. А зад очите -– всичко останало.|||Говорил правду в глаза. А за глаза -– все остальное.}}

{{цитат|Винаги е приятно да чуеш съвета на умен човек… и да направиш нещата по своему.|||Всегда приятно выслушать совет умного человека, а сделать по -– своему.}}

{{цитат|[[Време]]то не е само [[пари]], но и исторически грешки.|||Время -– не только деньги, но и -– исторические ошибки.}}

{{цитат|Глупавият търси грешките в другите, умният -– в себе си, а мъдрият -– прощава на всички.|||Глупый ищет ошибки у других, умный у себя, а мудрый -– всех прощает.}}

{{цитат|[[Глупост]] е едно от качествата на ума, когато той действа въпреки благоразумието.|||Глупость -– это одна из граней ума, когда он действует вопреки благоразумию.}}

{{цитат|Да работиш означава винаги да мърдаш нещо.|||Работать -– всегда означает шевелить чем -– либо.}}

{{цитат|Да оголиш корена на глупостта -– това е върхът на мъдростта.|||Обнажить корень глупости -– вот вершина мудрости.}}

{{цитат|Докато седем пъти го отмериш, вече са отрязали.||||Пока семь раз отмеришь -– уже отрежут.}}

{{цитат|Едно е да видиш, друго е да разбереш, а трето -– да [[увереност|повярваш]] на всичко това.|||Одно дело -– видеть, другое -– понимать, третье -– верить всему этому.}}

{{цитат|Екологията е [[наука]] за мястото на човека в [[природа]]та.|||Экология -– наука о месте человека в природе.}}

{{цитат|[[Живот]]ът е даден на човека, също както щастието, но той все към нещо друго се стреми.|||Жизнь человеку уже дана, как счастье, но он всегда стремиться ещё к чему - то.}}

{{цитат|Животът не стои на едно място -– той постоянно се изсипва в миналото.|||Жизнь не стоит на месте -– она постоянно проваливается в прошлое.}}

{{цитат|За глупостта съществуват граници, а за ума -– бариери.|||Для глупости существуют границы, а для ума -– шлагбаумы.}}

{{цитат|За да опознае себе си, умният се стреми да узнае хората, а глупавият -– тяхното мнение за себе си.|||Чтобы познать себя, умный стремиться узнать людей, а глупый -– их мнение о себе.}}

{{цитат|За да преживееш живота си глупаво -– само един ум не стига.|||Прожить свою жизнь глупо, одного ума мало.}}

{{цитат|За мнозина [[добро]]то не им е по джоба, а злото -– още по-малко.|||Многим добро не по карману, а зло -– и тем более.}}

{{цитат|[[Знание]] без [[мисли]] не съществува, обаче мисли без знание -– колкото щеш!|||Знания без мыслей не существует, а мыслей без знаний -– сколько угодно!}}

{{цитат|Искаш да си [[богат]] -– бъди щастлив!|||Хочешь быть богатым -– будь счастливым.}}

{{цитат|[[Истина]]та е една, а гледните точки към нея са много.|||Правда одна. Точек зрения на нее -– множество.}}

{{цитат|Истината е и добро, и зло едновременно -– каквото търсят в нея, това и намират.|||Истина -– это добро и зло одновременно, что в ней ищут, то и находят.}}

{{цитат|Истината не се ражда в спора; възможно е да й е интересно, когато спорят заради нея, но това не е моментът на нейното раждане.|||Истина не рождается в споре, возможно, ей интересно, когда из-за нее спорят, но это -– не факт ее рождения.}}

{{цитат|Когато ви оглеждат от главата до краката, то проверяват дали [[душа]]та ви не е в петите.|||Когда вас разглядывают с ног до головы, смотрят -– а не в пятках ли у вас душа?}}

{{цитат|[[Красота]]та не изисква жертви -– тя ги омагьосва.|||Красота не требует жертв, она их околдовывает.}}

{{цитат|Купувачът е винаги прав -– ако това право му е според джоба.|||Покупатель всегда прав, если это право ему по карману.}}

{{цитат|Куршумът е глупак. Но и щикът едва ли е по-умен.||перифраза на [[Суворов]]|Пуля -– дура. И штык – не умнее.}}

{{цитат|[[Любов]]та е горивото за [[слава]]та.|||Любовь -– топливо для славы.}}

{{цитат|[[Минало]]то и бъдещето -– са жизнена теория, а [[настояще]]то -– винаги практика.|||Прошлое и будущее -– теория жизни, настоящее -– всегда практика.}}

{{цитат|Мисля, следователно съществувам. Не мисля -– наслаждавам се на съществуването.|||Мыслю, следовательно, существую. Не мыслю -– наслаждаюсь существованием.}}

{{цитат|Мъжката логика завършва с действия, а женската -– с чувства.|||Мужская логика кончается действиями, а женская -– чувствами.}}

{{цитат|На [[оптимизъм|оптимиста]] не са му необходими причини, а на песимиста -– следствия.|||Оптимисту не нужны причины, пессимисту -– следствия.}}

{{цитат|[[Наука]]та не стои на едно място -– тя постоянно бяга около истината, променяйки гледната си точка.|||Наука не стоит на месте -– она постоянно бегает вокруг истины, меняя точку зрения.}}

{{цитат|Не е достатъчно да влезете в историята -– пробвайте и да излезете от нея сухи.|||Мало войти в историю, попробуйте выйти из неё сухими.}}

{{цитат|Не е страшно, ако падните от служебната стълба -– страшно е, ако стълбата падне.|||Не страшно упасть со служебной лестницы, страшно, если лестница упадет.}}

{{цитат|Не се нахвърляйте върху [[добро]]то -– то може да се окаже с юмруци.|||Не набрасывайтесь на добро -– оно может оказаться с кулаками.}}

{{цитат|Невъзможното е също възможно, но много трудно; а да се отличи трудното от невъзможното е невъзможно трудно.|||Невозможное – это то же возможное, но очень трудное, а отличить трудное от невозможного -– невозможно трудно.}}

{{цитат|Недей да се боиш да правиш грешки -– дай възможност и на другите да се поучат от тях.|||Не бойся делать ошибки -– дай возможность другим поучиться на них.}}

{{цитат|Никой не се учи от чуждите грешки -– затова правят свои.|||Никто не учится на чужих ошибках, для этого делают свои.}}

{{цитат|Нотите са седем, но колко музика само; буквите са 33, а колко думи само; дните са 7 -– но каква [[вселена]]!|||Нот семь -– а сколько музыки, букв 33 -– а сколько слов, дней 7 -– а какая Вселенная!}}

{{цитат|Окастрѝ всичките излишни мисли -– и ще получиш истината.|||Отсеки все лишние мысли -– получишь истину.}}

{{цитат|От устата на [[деца]]та излиза истината, а от устата на възрастните -– понякога нейната алтернатива.|||Устами младенца глаголет истина, а устами взрослых -– иногда её альтернатива.}}

{{цитат|[[Пари]]те са зло, особено в чуждия джоб.|||Деньги -– зло, особенно в чужом кармане.}}

{{цитат|[[Песимизъм|Песимистът]] се опира на миналия опит, оптимистът на бъдещия, а прагматикът -– на своя.|||Пессимист опирается на прошлый опыт, оптимист -– на будущий, а прагматик -– на свой.}}

{{цитат|Понякога [[мълчание]]то е просто израз на собственото мнение.|||Иногда молчание -– это просто выражение собственного мнения.}}

{{цитат|Понякога справедливостта тържествува, а понякога -– поне временно -– злорадо си замълчава.|||Иногда справедливость торжествует, иногда до поры до времени злорадно молчит.}}

{{цитат|Преди да хвърлите предизвикателството към съдбата, погледнете й в очите -– може и да се съгласи на компромис.|||Прежде чем бросить вызов судьбе, загляните ей в глаза, может, она согласна на компромисс.}}

{{цитат|Простѝ на всички -– и ще се порадваш на свободно време.|||Прости всех -– обрадуешься свободному времени.}}

{{цитат|Първо трябва да огледаш, коя от двете [[зло|злини]] е по-малка, а коя е по-малко вредна -– и едва тогава да избираш.|||Сначала надо разглядеть, какое из двух зол меньшее, а какое -– менее вредное, а потом выбрать.}}

{{цитат|Само Сократ е разбрал, че знанието не е сила, а съзнание за безсилие.|||Только Сократ понял, что знания -– не сила, а сознание бессилия.}}

{{цитат|[[Свобода]]та не е осъзната необходимост, а необходимост от нейното осъзнаване.|||Свобода -– это не осознанная необходимость, а необходимость её осознания!}}

{{цитат|Собственото мнение -– това е вече собственост.|||Собственное мнение -– это уже собственность.}}

{{цитат|Справедливост е, когато и другите нямат това, което и ти нямаш.|||Справедливость -– это когда у других нет того же, чего нет у тебя.}}

{{цитат|Стремежът към съвършенство е опит да станем съавтори на Бога.|||Стремление к совершенству -– это попытка стать соавтором Бога.}}

{{цитат|Съдбата през цялото време ни подхвърля шансове -– трябва само да ги видим и да ги използваме умело.|||Судьба все время подбрасывает случаи, надо их разглядеть и умело воспользоваться.}}

{{цитат|Умна жена е тази, покрай която не ти се ще да правиш глупости.|||Умная женщина -– та, при которой не хочется делать глупости.}}

{{цитат|[[Ум]]ът е безсилен да утеши в нас нещастието -– много добре би подхождала за това глупостта.|||Ум бессилен утешить нас в несчастье, но для этого может подойти глупость.}}

{{цитат|Умът е необходим на [[мъже]]те за обосновка на благоразумието, а на [[жени]]те -– за оправдание на безразсъдствата.|||Ум нужен мужчинам для обоснования благоразумия, а женщинам -– для оправдания безрассудств.}}

{{цитат|Цитатът -– това са думи, взети назаем за собствено мнение.|||Цитата -– это заимствование слов для собственного мнения.}}

{{цитат|[[Човек]] е не само ковач на своето щастие, но и негов касиер.|||Человек -– не только Кузнец своего счастья, но его кассир.}}

{{цитат|Чужд ум -– все пак е по-зле от собствена глупост.|||Чужой ум все же хуже собственной глупости.}}