Уикицитат

Иван Тургенев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Автор
'''[[w:Иван Тургенев|Иван Сергеевич Тургенев]]''' ([[w:1818|1818]] — [[w:1883|1883]]) е руски писател.
{{Уикипедия| Име = Иван Тургенев}}▼
| Снимка = Iwan turgenjew.jpg
| Уикипедия = Иван Тургенев
| Общомедия = Category:Ivan Turgenev
}}
 
'''[[w:Иван Тургенев|Иван Сергеевич Тургенев]]''' ([[w:1818|1818]] — [[w:1883|1883]]) е руски белетрист, първият голям романист в руската литература. Автор е на романите "Рудин" (1855), "Дворянско гнездо" (1858), "В навечерието" (1860) и "Бащи и деца" (1862) и др., както и на множество повести.
* „Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.“ — „''Есть три разряда эгоистов: эгоисты, которые сами живут и жить дают другим; эгоисты, которые сами живут и не дают жить другим; наконец, эгоисты, которые сами не живут и другим жить не дают. Женщины большей частью принадлежат к третьему разряду''.“▼
* „Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете за човека е чувството за мярка.“ — „''Древние греки недаром говорили, что последний и высший дар богов человеку — чувство меры.''“▼
* „О, младост! Младост!.. Може би цялата тайна на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да мислиш, че ще направиш всичко.“ — „''О молодость! Молодость!.. Может быть, вся тайна твоей прелести состоит не в возможности все сделать, а в возможности думать, что все сделаешь''.“▼
* „Изключенията само потвърждават правилото.“ — „''Исключения только подтверждают правила''.“
* „Няма нищо по-тягостно от съзнанието за извършената глупост.“ — „''Нет ничего тягостнее сознания только что сделанной глупости''.“▼
* „Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.“ — „''Счастье — как здоровье: когда его не замечаешь, значит, оно есть.''“▼
* „Ако с младостта хубавото си отиваше, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година. Много дрязги плуват в шумните вълни на младостта и отплуват с тях, и все пак няма нищо по-хубаво от тези вълни.“ — „''Если бы с молодостью уходило одно хорошее — то остальные возрасты человеческой жизни показались бы до того невыносимы, что всякий индивидуум перерезывал бе себе горло на тридцать втором году. Много дрязг плавает в шумных волнах молодости и уплывает с ними; а все-таки лучше этих волн нет ничего''.“▼
* „Любовта е по-силна от смъртта и страха от смъртта. Само любовта поддържа и движи живота.“ — „''Любовь сильнее смерти и страха смерти. Только ею, только любовью держится и движется жизнь''.“
* „Жената не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.“ — „''Женщина не только способна понять самопожертвование: она сама умеет пожертвовать собой''.“▼
* „Музиката е разум, въплътен в прекрасни звуци.“ — „''Музыка — это разум, воплощенный в прекрасных звуках.''“▼
* „Човек без самолюбие е нищожен. Самолюбието е архимедов лост, чрез който може да бъде преместена Земята.“ — „''Человек без самолюбия ничтожен. Самолюбие — архимедов рычаг, которым землю с места можно сдвинуть''.“▼
* „Думата 'утре' е измислена за нерешителните хора и децата.“ — „''Слово «завтра» придумано для людей нерешительных и для детей''.“▼
* „Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.“ — „''Наши недостатки растут на одной почве с нашими достоинствами, и трудно вырвать одни, пощадив другие.''“▼
* „Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за дълг.“ — „''У нас у всех есть один якорь, с которого, если сам не захочешь, никогда не сорвешься: чувство долга''.“▼
* „Спори с човек, по-умен от теб: той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си. Спори с човек равен по ум на теб:никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата. Спори с човек с по-слаб ум:спори не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спори дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода…Но защо пък понякога да не се позабавляваш!“ — „''Спорь с человеком умнее тебя: он тебя победит, но из самого твоего поражения ты можешь извлечь пользу для себя. Спорь с человеком ума равного: за кем бы ни оставалась победа, ты по крайней мере испытаешь удовольствие от борьбы. Спорь с человеком ума слабейшего: спорь не из желания победы, но ты можешь быть ему полезным. Спорь даже с глупцом! Ни славы ни выгоды ты не добудешь… Но отчего иногда не позабавиться''!“▼
* „Добро по указ не е добро.“ — „Добро по указу — не добро.“▼
"Смъртта е като рибар,който е уловил риба в мрежите си,но я оставя временно във водата:рибата още плува,но тя е в мрежата и рибарят ще я изтегли,когато поиска"
("В навечерието")
 
▲{{Уикипедия|Иван Тургенев}}
 
▲* „Ако{{цитат|Ако с младостта хубавото[[младост]]та си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година. Много дрязги плуват в шумните вълни на младостта и отплуват с тях, и все пак няма нищо по-хубаво от тези вълни.“ — „''|||Если бы с молодостью уходило одно хорошее — то остальные возрасты человеческой жизни показались бы до того невыносимы, что всякий индивидуум перерезывал бе себе горло на тридцать втором году. Много дрязг плавает в шумных волнах молодости и уплывает с ними; а все-таки лучше этих волн нет ничего''.“}}
[[Категория:Хора|Тургенев, Иван Сергеевич]]▼
 
[[Категория:Руски писатели и поети|Тургенев, Иван Сергеевич]]▼
 
[[Категория:Руснаци|Тургенев, Иван Сергеевич]]▼
▲* „Всеки{{цитат|Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за [[дълг]].“ — „''|||У нас у всех есть один якорь, с которого, если сам не захочешь, никогда не сорвешься: чувство долга''.“}}
 
 
▲* „Добро{{цитат|[[Добро]] по указразпореждане не е добро.“ — „Добро|||Добро по указу — не добро.“}}
 
 
▲* „Древните{{цитат|Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете[[бог]]овете за човека е чувството за мярка.“ — „''|||Древние греки недаром говорили, что последний и высший дар богов человеку — чувство меры.''“}}
 
 
▲*{{цитат|Думата „Думата '"утре'" е измислена за нерешителните хора и децата[[деца]]та.“ — „''|||Слово «завтра» придумано для людей нерешительных и для детей''.“}}
 
 
▲* „Жената{{цитат|[[Жена]]та не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.“ — „''|||Женщина не только способна понять самопожертвование: она сама умеет пожертвовать собой''.“}}
 
 
▲* „Има{{цитат|Има три вида егоисти[[егоист]]и: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените[[жени]]те принадлежи към третия вид.“ — „''|||Есть три разряда эгоистов: эгоисты, которые сами живут и жить дают другим; эгоисты, которые сами живут и не дают жить другим; наконец, эгоисты, которые сами не живут и другим жить не дают. Женщины большей частью принадлежат к третьему разряду''.“}}
 
 
▲* „Няма{{цитат|Няма нищо по-тягостно от съзнанието за извършената [[глупост]].“ — „''|||Нет ничего тягостнее сознания только что сделанной глупости''.“}}
 
 
▲* „Музиката{{цитат|[[Музика]]та е [[разум]], въплътен в прекрасни звуци.“ — „''|||Музыка — это разум, воплощенный в прекрасных звуках.''“}}
 
 
▲* „Нашите{{цитат|Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.“ — „''|||Наши недостатки растут на одной почве с нашими достоинствами, и трудно вырвать одни, пощадив другие.''“}}
 
 
▲* „О{{цитат|О, младост! Младост!..… Може би цялата [[тайна]] на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да мислиш, че ще направиш всичко.“ — „''|||О молодость! Молодость!..… Может быть, вся тайна твоей прелести состоит не в возможности все сделать, а в возможности думать, что все сделаешь''.“}}
 
 
▲* „Спори{{цитат|[[Спор]]и с човек, по-умен от теб: той ще те [[победи]], но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си. Спори с човек равен по [[ум]] на теб: никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ [[удоволствие]] от борбата. Спори с човек с по-слаб ум: спори не от [[желание]] за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спори дори и с глупака[[глупак]]а! Няма да получиш нито слава, нито изгода…Ноизгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш!“ — „''|||Спорь с человеком умнее тебя: он тебя победит, но из самого твоего поражения ты можешь извлечь пользу для себя. Спорь с человеком ума равного: за кем бы ни оставалась победа, ты по крайней мере испытаешь удовольствие от борьбы. Спорь с человеком ума слабейшего: спорь не из желания победы, но ты можешь быть ему полезным. Спорь даже с глупцом! Ни славы ни выгоды ты не добудешь… Но отчего иногда не позабавиться''!“}}
 
 
▲* „Човек{{цитат|Човек без самолюбие е нищожен. [[Егоизъм|Самолюбието]] е архимедов лост, чрез който може да бъде преместена Земята.“ — „''|||Человек без самолюбия ничтожен. Самолюбие — архимедов рычаг, которым землю с места можно сдвинуть''.“}}
 
 
▲* „Щастието{{цитат|[[Щастие]]то е като здравето[[здраве]]то: когато не го забелязваш, значи го има.“ — „''|||Счастье — как здоровье: когда его не замечаешь, значит, оно есть.''“}}
 
 
{{сорткат|Тургенев, Иван}}
 
▲[[Категория:Хора|Тургенев, Иван Сергеевич]]
▲[[Категория:Руски писатели и поети|Тургенев, Иван Сергеевич]]
▲[[Категория:Руснаци|Тургенев, Иван Сергеевич]]
 
[[az:İvan Turgenev]]
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Иван_Тургенев“.