Саламбо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 19:
{{цитат|Многобройните одежди, голямата огърлица от сини камъни, златните закопчалки и тежките обеци правеха още по-отвратителна неговата разплутост. Човек би казал, че е тлъст идол, издялан грубо от каменен блок, защото някаква отвратителна проказа, покрила цялото му тяло, му придаваше вид на нещо безжизнено! (описание на суфета [[w:Ханон Велики|Ханон]])|}}.
{{цитат|Тая гледка на Картаген дразнеше варварите. Те му се възхищаваха и в същото време го
{{цитат|Краката й стигаха до горния край на стената. Тялото й заемаше целия таван. От пъпа й висеше на връв огромно яйце. Тя се спущаше с главата надолу от другата стена до каменните плочи, където се допираха острите й пръсти.|||}}
Ред 27:
{{цитат|Три часа по-късно Ханон още киснеше в канеловото масло, с което бяха напълнили басейна, а докато се къпеше, ядеше поставените върху опъната волска кожа фламингови езици с маково семе, полети с мед. До него лекарят му, неподвижен в дългите си одежди, нареждаше от време на време да се затопля банята, а две млади момчета, надвесени над стъпалата на басейна му разтъркваха краката. Но грижите за тялото не му пречеха да мисли за обществените работи. Ханон диктуваше едно писмо до Великия съвет и тъй като бяха взели също и пленници, той се питаше какво по-страшно наказание да им измисли.|||}}
{{цитат|Искам да кажа, че трябва да бъдем или по-ловки, или по-страшни! Ако цяла Африка отхвърля вашия ярем, то е, защото сте били слаби господари и не сте съумели да го закрепите здраво на плещите й. Достатъчно е Агатокъл, Регул, Сципион, всички смели хора да стъпят тук, за да я завладеят, а когато либийците от изток се разберат с нумидийците от запад, и номадите пристигнат от юг, а римляните от север ... Вие ще загубите вашите кораби, ниви, колесници, вашите висящи легла и робите, които ви търкат краката! В дворците ви ще спят чакали, плугът ще разоре вашите гробове. Не ще остане нищо друго освен крясъкът на орлите и купищата развалини. Ти ще загинеш Картаген! (из речта на Хамилкар Барка пред [[w:Съвет на Стоте|съвета на Стоте]] в храма на [[w:Молох|Молох]])|||}}
{{цитат|Хамилкар спря между краката на бронзовия колос, загреба с две шепи от тоя прах, видът на който караше всички картагенци да треперят от ужас, и каза: Кълна се в стоте светлини на вашия дух! В осемте огньове на Кабирите! Кълна се в зваздите, метеорите и вулканите! Във всичко което гори! В жаждата на пустинята и солта на окена! В пещерата на Хадрумет и царството на духовете! Кълна се в изтребленията, в пепелта на вашите синове и пепелта на братята на вашите деди, с които сега сливам собствената си пепел! Аз Хамилкар Барка, суфетът на морето, началникът на богатите и владетелят на народа, се кълна през Молох с глава на бик, че вие, стоте старейшини от съвета на Картаген, излъгахте, като осъдихте дъщеря ми!|||}}
| |||