Саламбо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Саламбо''' е роман от Гюстав Флобер, излязъл за първи път на френски език през ...
 
мРедакция без резюме
Ред 27:
{{цитат|Три часа по-късно Ханон още киснеше в канеловото масло, с което бяха напълнили басейна, а докато се къпеше, ядеше поставените върху опъната волска кожа фламингови езици с маково семе, полети с мед. До него лекарят му, неподвижен м дългите си одежди, нареждаше от време на време да се затопля банята, а две млади момчета, надвесени над стъпалата на басейна му разтъркваха краката. Но грижите за тялото не му пречеха да мисли за обществените работи. Ханон диктуваше едно писмо до Великия съвет и тъй като бяха взели също и пленници, той се питаше какво по-страшно наказание да им измисли.|||}}
 
{{цитат|Искам да кажа, че трябва да бъдем или по-ловки, или по-страшни! Ако цяла Африка отхвърля вашия ярем, то е, защото сте били слаби господари и не сте съумели да го закрепите здраво на плещите й. Достатъчно е Агатокъл, Регул, Сципион, всички смели хора да стъпят тук, за да я завладеят, а когато либийците от изток се разберат с нумидийците от запад, и номадите пристигнат от юг, а римляните от север ... Вие ще загубите вашите кораби, ниви, колесници, вашите висящи легла и робите, които ви търкат краката! В дворците ви ще спят чакали, плугът ще разоре вашите гробове. Не ще остане нищо друго освен крясъкът на орлите и купищата развалини. Ти ще загинеш Картаген! (из речта на Хамилкар Барка пред съвета на Стоте в храма на [[w:Молох)|Молох]]|||}}
 
{{цитат|Искам да кажа, че трябва да бъдем или по-ловки, или по-страшни! Ако цяла Африка отхвърля вашия ярем, то е, защото сте били слаби господари и не сте съумели да го закрепите здраво на плещите й. Достатъчно е Агатокъл, Регул, Сципион, всички смели хора да стъпят тук, за да я завладеят, а когато либийците от изток се разберат с нумидийците от запад, и номадите пристигнат от юг, а римляните от север ... Вие ще загубите вашите кораби, ниви, колесници, вашите висящи легла и робите, които ви търкат краката! В дворците ви ще спят чакали, плугът ще разоре вашите гробове. Не ще остане нищо друго освен крясъкът на орлите и купищата развалини. Ти ще загинеш Картаген! (из речта на Хамилкар Барка пред съвета на Стоте в храма на Молох)|||}}
 
{{цитат|Хамилкар спря между краката на бронзовия колос, загреба с две шепи от тоя прах, видът на който караше всички картагенци да треперят от ужас, и каза: Кълна се в стоте светлини на вашия дух! В осемте огньове на Кабирите! Кълна се в зваздите, метеорите и вулканите! Във всичко което гори! В жаждата на пустинята и солта на окена! В пещерата на Хадрумет и царството на духовете! Кълна се в изтребленията, в пепелта на вашите синове и пепелта на братята на вашите деди, с които сега сливам собствената си пепел! Аз Хамилкар Барка, суфетът на морето, началникът на богатите и владетелят на народа, се кълна през Молох с глава на бик, че вие, стоте старейшини от съвета на Картаген, излъгахте, като осъдихте дъщеря ми!|||}}
Line 43 ⟶ 41:
{{цитат|Жреците се появиха внезапно у Хамилкар и го намериха в градината му. Барка! Ти знаеш за какво идем ... за твоя син!|||}}
 
{{цитат|Изтощени от свирене, музикантите понякога спираха, тогаваха се чуваха писъците вана майките и пращенето на мазнината, която капеше върху въглените. Ония, които се опиваха с буника, пълзяха на четири крака, обикаляха около колоса и ревяха като тигри. Идонимите предсказваха бъдещето, обречените пееха със своите разцепени устни, решетките бяха изпочупени, всички искаха да вземат участие в жертвоприношението - бащи чийто деца бяха отдавна умрели, хвърляха в огъня техни изображения, техните играчки, техните кости. Ония, които имаха ножове, се нахвърляха върху другите. Започнаха взаимно да се колят. Храмовите служители събираха в бронзови веялки падналата пепел и я пресяваха във въздуха, за да се разпръсне жертвата по целия град, до звездните предели. Тоя голям шум и ярка светлина бяха привлекли варварите в подножието на скалите. Като се вкопчваха в развалините на хелеполата, за да виждат по-добре, те гледаха зяпнали от ужас.|||}}
 
{{цитат|Опиянен от гордост, [[w:Нар Хавас|Нар Хавас]] обгърна с лявата си ръка кръста на Саламбо в знак, че я притежава, а с дясната си ръка взе един златен потер и пи за духа-покровител на Картаген. С купа в ръка, Саламбо също се изправи, за да пие, но в същия миг се отпусна, отметна глава назад на облегалката на трона - бледа, неподвижна, с разтворени устни - и разпилените й коси увиснаха до земята. Така умря дъщерята на Хамилкар, задето се бе докоснала до мантията на Танит.|||}}