Иван Гончаров: Разлика между версии

 

{{цитат|[[Живот]]ът е борба, а в борбата е щастието.|||Жизнь — борьба, в борьбе — счастье.}}

 

{{цитат|Без жертви, без усилия и лишения не би могло да се живее на този свят: животът не е градина, в която растат само цветя.|||Без жертв, без усилий и лишений нельзя жить на свете: жизнь — не сад, в котором растут только одни цветы.}}

 

{{цитат|Живот "за себе си и около себе си" не е живот, а пасивно състоянеи - необходимо е слово и дело, и борба.|||Жизнь «для себя и про себя» – не жизнь, а пассивное состояние: нужно слово и дело, борьба.}}

 

{{цитат|Ако не обикнеш дълга си, няма да го изпълниш.|||Не полюбивши долга, нельзя его исполнить.}}

 

{{цитат|На [[дружба]]та не й трябва ни роб, ни повелител. Дружбата обича равенството.|||Ни раба, ни повелителя дружбе не надо. Дружба любит равенство.}}

 

{{цитат|Ако ти не можеш прамо, откровено, даже рязко да кажеш на приятеля всичко, което мислиш за него и за неговите постъпки или да изслушаш от него подобна истина за себе си, значи вие не вярвате истински един в друг, не разбирате и не се уважавате един друг.|||Если ты не можешь прямо, откровенно, даже резко сказать другу все, что ты думаешь о нем, о его поступках, или выслушать от него такую же правду о себе, значит вы не верите по-настоящему друг другу, не понимаете и не уважаете друг друга.}}

 

{{цитат|Силния никога няма да [[любов|обикне]] силен: такива - като козли - само да се съберат и веднага започват да се бодат.||из "Бездна"|Сильный сильного никогда не полюбит: такие, как козлы, лишь сойдутся, сейчас и бодаться начнут!}}

 

{{цитат|Голямата [[любов]] е неразделима от големия ум; широтата на ума се равнява на дълбочината на сърцето. Затова и крайните върхове на хуманността биват достигани от големите сърца, които са и големи умове.|||Великая любовь неразлучна с глубоким умом; широта ума равняется глубине сердца. Оттого крайних вершин гуманности достигают великие сердца, они же великие умы.}}

 

{{цитат|Глупавата [[красота]] не е красота. Обърни поглед към тъпата красавица, вгледай се дълбоко във всяка една черта от лецето, в усмивката й, в погледа - и красотата й малко по малко ще се превърне в поразяващо безобразие.|||Глупая красота — не красота. Вглядись в тупую красавицу, всмотрись глубоко в каждую черту лица, в улыбку её, взгляд — красота её превратится мало-помалу в поразительное безобразие.}}

 

* ''[[Хитрост]]та е като дребна монета — с нея не може да се купи много.''

 

{{цитат|Трудно е да бъдеш умен и искрен по едно и също време, особено в [[чувства]]та…|||Трудно быть умным и искренним в одно время, особенно в чувстве…}}

 

{{цитат|Това е лоша черта у [[мъже]]те - да се стесняват от своето сърце. Това е също самолюбие, обаче фалшиво. Те по-добре да се стесняват от ума си - защото доста често греши.||из "Обломов"|Это дурная черта у мужчин — стыдиться своего сердца. Это тоже самолюбие, только фальшивое. Лучше бы они постыдились иногда своего ума: он чаще ошибается.}}

 

{{цитат|[[Ум]]ът навсякъде е еднакъв: умните хора си имат общи признаци, както и глупаците, въпреки разликите в нациите, дрехите, езика, религиите и даже възгледите за живота.|||Ум везде одинаков: у умных людей есть одни общие признаки, как и у всех дураков, несмотря на различие наций, одежд, языка, религий, даже взгляда на жизнь.}}

 

{{цитат|Източникът на [[знание|знания]] е неизтощим: каквито и успехи да достигне човечеството по този път, на хората все ще им остава още да искат, да откриват и да опознават.|||Источник знания неистощим: какие успехи ни приобретай человечество на этом пути, все людям будет оставаться искать, открывать и познавать.}}

 

{{цитат|Мъдростта е съвкупност от истини, постигнати чрез ума, наблюдавани от отпи и приложени в живота, това е харминия на идеите с живота.|||Мудрость – это совокупность истин, добытых умом, наблюдением к опытом и приложимых к жизни, это гармония идей с жизнью.}}

 

{{цитат|[[Фантазия]]та е своего рода парен локомотив, само - дай Боже - да не гръмне котелът.|||Фантазия – это своего рода такой паровик, что дай бог только, чтобы котел не лопнул.}}

 

{{цитат|Не можеш да се научиш на [[изкуство|творчески похвати]]. Всеки творец си има свои похвати. Мжеш само да подражаваш на най-висшите похвати, но и това до нищо няма да доведе; а в работата на творческия дух не би могло да се проникне.|||Приемам творчества не научишься. У всякого творца есть свои приемы? Можно только подражать высшим приемам, но это ни к чему не ведет, а в работу творческого духа проникнуть нельзя.}}

 

{{цитат|Да се изобразява единствено хубавото, светлото, радостното в [[човек|човешката]] природа, означава да се скрива [[истина]]та. Не може да се изобрази светлината без сенки.|||Изображать одно хорошее, светлое, отрадное в человеческой природе — значит скрадывать правду... Света без теней изобразить нельзя.}}

 

{{цитат|[[Литература]]та е [[език]]ът, отразяващ всичко, което страната [[мисли]], което желае, което знае и което иска и трябва да знае.|||Литература — язык, выражающий всё, что страна думает, чего желает, что она знает и чего хочет и должна знать.}}