Станислав Йежи Лец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
VanHelsing (беседа | приноси)
Ред 881:
* ''Много железни репертоари трябва да заминат за претопяване. (678)''
 
* ''Пътят на съвършенството на изкуството[[изкуство]]то - елиминирането. Но не на творците. (687)''
 
* ''Бъди реалист: не казвай [[истина]]та. (688)''
Ред 889:
* ''Всичко е вече написано. За щастие още не всичко е и помислено. (696)''
 
* ''[[Власт][]та по-често минава от ръце в ръце отколкото от глава в глава. (698)''
 
* ''Плявата в главите на някои поети явно върши добра работа на Пегас. (702)''
Ред 895:
* ''Било издържало проверката на [[време]]то? Посочете на кое. (703)''
 
* ''Дидактическо изкуство е това, което ни отучава да мислим. (705)''
 
* ''Забелязах, че хората обичат такива [[мисли]], които не ги каратекарат да мислят. (708)''
 
* ''Умните мисли се раждат каткато Атина Палада - от главата, художествените пък като Афродита - от пяната. (709)''
 
* ''За епохата говорят повече думите, които не се употребяват, нежели ония, с които се злоупотребява. (712)''
Ред 905:
* ''Това, което един поет говори за друг поет, можеш да го кажеш и без да си поет. (713)''
 
* ''Хората растат и се изпотрепват за тойтова кой е по-горе. (714)''
 
* ''За него може да се пише само с отрицателни суперлативи. (715)''
Ред 911:
* ''В някои извори на вдъхновението музите си мият краката. (718)''
 
* ''И глупакът[[глупак]]ът ще разбере шедьовъра. Но колко превратно. (719)''
 
* ''Да увенчаваме само челата на тези, които ги имат. (720)''
Ред 925:
* ''Харесва ни вътрешният ни глас да стига до нас отвън. (725)''
 
* ''Май съм майстор на хумора[[хумор]]а на ситуациите без изход. (727)''
 
* ''Как да разпознаем бурите на епохата? Дълго след тях трошат кости. (728)''
Ред 937:
* ''Нужен е нов критерий - на колко население се пада по една глава. (734)''
 
* ''Социална или мозъчна функция е мисленето.[[мислене]]то? (736)''
 
* ''Имам чувството, че играя малки драматични епизоди в някакъв голям фарс. (745)''
Ред 951:
* ''Компенсира липсата на [[талант]] с липсата на [[характер]]. (766)''
 
* ''Хората със закъснял рефлекс обикновено схващат едва при следващите [[потомство|поколения]]. (767)''
 
* ''Творбата говори сама за себе си - ако има на кого. (769)''
Ред 974:
* ''Хврълѝ пръв камък, иначе ще те нарекат епигон. (802)''
 
* ''Внимавай, когато си озарен от [[слава]], враговете ти имат предимство - причакват те в сянката ти. (806)''
 
* ''Там, където всички пеят в един глас, думите нямат значение. (807)''
Ред 990:
* ''Държах щастието за опашката. Отскубна ми се, оставяйки в ръката ми перото, с което пиша. (816)''
 
* ''Престъплението[[Престъпление]]то - муза на проповедниците и моралистите. (818)''
 
* ''На котурни е по-трудно да слезеш от [[театър|сцената]]. (822)''
 
* ''Собственото безсилие е толкова опасно, колкото и чуждото насилие. (823)''
Ред 1024:
* ''Някои хора знаят на едни езици само "да", на други - само "не". (869)''
 
* ''Персонажите от сънищата[[сънища]]та ти лапат от твоята чиния. (871)''
 
* ''Кога човек ще покори междучовешкото пространство? (875)''
Ред 1058:
* ''Което е право, трябва да е винаги на своя страна. (920)''
 
* ''Съвестта[[Съвест]]та му беше чиста. Неизползвана. (923)''
 
* ''Техниката[[Техника]]та ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си. (926)''
 
* ''Побъркват се само хора със здрав [[разум|разсъдък]]. (927)''
 
* ''Ако ти си полуумният в калабалъка, не се тревожи , сигурно ще си намериш еша. (298)''
 
* ''Упражнявай мнемотехниката си. Ще ти помага от време на време да си спомняш, че живееш. (930)''
Ред 1076:
* ''Пазят истината под ключ като безценно съкровище тези, които най-малко я ценят. (936)''
 
* ''Сляпата [[увереност|вяра]] не вдъхва доверие. (937)''
 
* ''Понякога нещо се крие зад това, пред което се крием ние. (939)''
Ред 1084:
* ''Задавам уклончиви въпроси, за да избегна уклончивите отговори. (941)''
 
* ''А може би твоят [[Бог]] иска да го славиш пред другите богове? (944)''
 
* ''Дадох политическо убежище в главата си на някои мисли и вече не могат да ги екстрадирам от там. (945)''
Ред 1090:
* ''Не се иска кой знае какво, за да пламнеш от желание, когато животът е надупил някого. (948)''
 
* ''Лъжата[[Лъжа]]та не се отличава от истината по нищо, освен по това, че не е такава. (949)''
 
* ''За да са щастливи, на някои наистина не им достига [[щастие]]. (951)''
Ред 1102:
* ''Имат ли невинните морално право да участват в подялбата на плячката? (960)''
 
* ''Може ли човек да избегне злото[[зло]]то? Да. Спомням си, веднъж избегнах помощта му. И се спасих. (961)''
 
* ''За да стигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението. (962)''
Ред 1121:
* ''Който сънува могъщество, да не хърка силно. (977)''
 
* ''Антропоморфното въображение на човека го кара да мисли за [[диктатура|потисниците]] си като за хора. (979)''
 
* ''Не изоставай от времето, за да не те настъпят подмазвачите, които го следват по петите. (981)''
Ред 1135:
* ''Пътепоказателите могат да превърнат шосето в лабиринт. (998)''
 
* ''Беше човек с открит [[ум]], уви - удобен за обстрел. (1005)''
 
* ''Поне насън можем да си позволим раздвоение на личността. Единият от нас може да бъде какъвто си поиска; другият обаче трябва да е тъкмо този, който ще ни събуди навреме. (1007)''
Ред 1146:
* ''Дяволите се делят на пропаднали ангели и на издигнали се хора. (1015)''
 
* ''[[Сън|Безсъницата]] - тази болест на епохите, в които на хората е наредено да си затварят очите за много неща. (1019)''
 
* ''Сочат ми го за пример: "Той мисли според нашето мислене!" (1026)''
 
* ''Ех, да наехмезнаехме шлагера на ерихонските тръби! (1030)''
 
* ''Можеш да се окажеш на дъното и без да си достигнал дълбочина. (1032)''
Ред 1166:
* ''Майсторлъкът е да си показваш езика, без да показваш какво има на върха му. (1042)''
 
* ''Понякога сатирата[[сатира]]та трябва да възстанови онова, което е унищожил патосът. (1045)''
 
* ''Често е по-лесно да наградиш някого в знак на [[благодарност|признателност]], отколкото да признаеш неговата правота. (1046)''
 
* ''Не съм съгласен с математиката. Смятам, че сборът от нули прави ужасяващо число. (1047)''
Ред 1176:
* ''Най-накрая постигнаха съгласие. Стигнаха до единодушния извод, че са врагове. (1050)''
 
* ''Понякога наказанието води до [[вина]]. (1054)''
 
* ''Винаги съм бил против разпускането на харемите. Харемите се включват в обществения живот, но евнусите придобиват над този живот твърде голямо влияние. (1057)''
Ред 1192:
* ''А може би стените на Йерихон са се сринали от прекомерното надуване на градските фанфари? (1067)''
 
* ''"Винаги се връщаме към първата [[любов]]?" Възможно е. Но с все по-различни цели. (1070)''
 
* ''Понякога се налага да се гмурнеш надълбоко, за да си поемеш дъх от онова на повърхността. (1072)''
Ред 1206:
* ''Хората се раждат по социална поръчка от частната инициатива. (1078)''
 
* ''Който е кривнал от пътя към ада[[ад]]а, няма да се изплаши от предупреждението: "Път за никъде!" (1080)''
 
* ''Понякога се налага да обуеш котурни - иначе как ще заплюеш в лицето по-горните от тебе. (1081)''
Ред 1231:
* ''Не всеки, който знае твърде много, знае това. (1104)''
 
* ''Следите на много престъпления водят към бъдещето[[бъдеще]]то. (1105)''
 
* ''Действието догонва мисълта. Лошото е, ако я задмине. (1108)''
Ред 1237:
* ''Орелът е длъжен да се излюпи и от кукувиче яйце. (1109)''
 
* ''Истинският [[мъж]] се познава и гол. (1116)''
 
* ''Светът е май конусовиден. Най-голямо е дъното. (1118)''