Станислав Йежи Лец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 5:
__TOC__
== Афоризми ==
{{цитат|Авторът може да извърши самоубийство, задоволявайки вкуса на публиката.|||}}
Line 308 ⟶ 310:
{{цитат|Замисли се, преди да си помислиш!|||}}
{{цитат|Не вярвай на сърцето си! То иска кръвта ти.|||}}
== Невчесани мисли ==
* ''Никога не отваряй вратата на хора, които я отварят и без твое разрешение. (94)''
* ''Влизай в себе си без да чукаш! (306)''
* ''Простащината има право да съществува само тогава, когато предизвиква равна по сила съпротива на интелекта. (402)''
* ''Човек поскъпва според цената, която плаща. (457)''
* ''Неосъществените дела често предизвикват катастрофална липса на последици. (621)''
* ''Създавайте митове за себе си. И боговете са започнали така. (737)''
* ''За да бъдеш себе си, трябва да си някой. (886) - [[личност]]''
* ''Не подрънквай с ключовете на тайните си! (910)''
* ''Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за други времена. (911)''
* ''Тези, които лесно забравят, изкарват по-лесно изпита на живота. (1351)''
* ''Светът не прощава на онези, които не са се провинили в нищо. (1452)''
* ''Не отдавай чест на тези, които са ти я отнели. (1526)''
* ''Бъди самоук, не чакай уроците на живота. (1643)''
* ''Не стига да вярваме в човека, трябва да сме сигурни в него. (1821)''
* ''Боговете си предават в наследство и атрибутите и поклонниците. (3)''
* ''Самият аз бях свидетел на чудо. Това стана тогава, когато мина без чудеса. (6)''
* ''Грешката става грешка тогава, когато се ражда като [[истина]]. (7)''
* ''Когато събаряте паметници, запазвайте пиедесталите. Винаги могат да ви потрябват. (11)''
* ''Поучете се от опита на орнитолозите. Мога да разперят криле само тези [[писател]]и, които ползват свободно перата си. (16)''
* ''На никакъв часовник няма да намериш стрелка, която да те насочи в [[живот]]а. (18)''
* ''Планина с планина се среща, човек с човека - трудно. (21)''
* ''На онзи, който поиска да покаже на деспотите, кое е черно и кое е бяло, ще му покажат собственото му червено. (27)''
* ''Сънувах, че [[сънища|сънувам]] действителността. С какво облекчение се събудих. (32)''
* ''Конституцията на [[държава]]та не трябва да нарушава конституцията на гражданина. (36)''
* ''До дълбоката [[мисъл]] трябва да се издигнеш. (37)''
* ''А може би Бог ме е нарочил за [[атеизъм|атеист]]? (38)''
* ''Ако нямаш гръбнак, не излизай от кожата си. (39)''
* ''Когато митът се сблъска с друг мит, сблъсъкът е доста реален. (40)''
* ''Кравата и с какао да я храниш, пак няма да пусне шоколад. (42)''
* ''Прозорецът към света може да се закрие и с [[вестник]]. (43)''
* ''На някои хора трябва да им се възбуди процес. Мисловен процес. (45)''
* ''Понякога локвата създава впечатление на задълбоченост. (46)''
* ''[[Свобода]]та не може да се симулира. (48)''
* ''Песента на свободата не може да се изсвири на инструмента на насилието. (49)''
* ''Внимавайте, сатирици, когато раждате идеи! Във филма на Р.Клер "Да живее свободата" от 1931 г. звучи припевът на една иронична песничка "Le travail c'est la liberte", а през 1940 г. на вратите на лагера в Освиенцим се появи надписът "Arbejt matht frei!" (51)''
:<small>Бел.прев.: "Le travail c'est la liberte" (фр.) — Работата е свобода; "Arbejt matht frei!" (нем.) — Работата те прави свободен</small>
* ''"Ще го сплаша с пръст!" - каза той и постави пръст на спусъка. (54)''
* ''Повторението не е хубаво нещо! Штт! Да не чуе [[щастие]]то! (59)''
* ''[[Красота|Красива]] [[лъжа]]? Внимание! Това вече е [[изкуство|творчество]]. (67)''
* ''Не говори лоши неща за човека. Той слухти вътре в теб. (69)''
* ''Единадесета заповед: "Не прелюбословствай!" (74)''
* ''Не бъдете скромни, хора! Не се правете на лъвове. (81)''
* ''Не жадувай за закони, а за законност. (91)''
* ''Който има добра памет, по-лесно забравя много неща. (101)''
* ''В пъкъла [[дявол]]ът е положителен герой. (103)''
* ''И безпристрастните не са безпристрастни - нали са "за" [[справедливост]]та. (106)''
* ''Камбаната, която бие тревога, трябва да има [[смелост|безстрашен]] език. (108)''
* ''[[Мисли]]те на някои хора са толкова плитки, че не стигат даже до собствените им глави. (110)''
* ''Овцата със златно руно не е била [[богат]]а. (112)''
* ''[[Мечта]]я за такава котва, която може да увлече след себе си сушата. (113)''
* ''Розите ухаят професионално. (114)''
* ''Ветровете духат твърде прозрачно. (116)''
* ''За човека трябва да се жертва всичко. Но не и други хора. (117)''
* ''"От един кръст могат да се направят две бесилки" - каза с пренебрежение професионалистът. (123)''
* ''Ние си поделихме [[религия|боговете]], но как ли са ни поделили те? (124)''
* ''От провинцията ми предложиха да пиша за по-ниски хонорари по-евтини мисли. (126)''
* ''Кладите не просветляват тъмнината. (128)''
* ''Марионетките са много лесни за бесене. Въжето е винаги под ръка. (130)''
* ''Всеки век си има своето средновековие. (133)''
* ''Темпо! Темпо! [[Живот]]ът може да се изживее за един ден. Но какво правим през останалото време? (135)''
* ''Ако двама врагове си имат общ противник, това разпалва още повече взаимната им ненавист, защото не искат да си поделят победата над своя неприятел. (137)''
* ''Как да упражняваме паметта си, за да се научим да забравяме? (141)''
* ''Трепетликите треперят при всеки строй. Но дявол да го вземе, и при всеки се раззеленяват! (142)''
* ''Понякога дори тъпият галош оставя след себе си неизлечима следа. (145)''
* ''Позволено ли е да се разминаваме с истината? Да, ако я изпреварваме. (146)''
* ''Пегасът не трябва да е подкован. (149)''
* ''И помнѝ. Никога не изменяй на [[истината]]! Изменяй истината! (150)''
* ''Той притежава енциклопедично [[невежество]]. (151)''
* ''В началото бе Словото, а накрая - Празнословието. (154)''
* ''Грешат онези, които смятат, че невежите не са в състояние да осъществяват подлости от А до Я. (156)''
* ''Ако беше закъсняла за срещата с още малко, можех да стана и Петрарка. (157)''
* ''Има ли право да е щастлив човек, който е намерил четирилистна детелина, но не знае да брои? (158)''
* ''Исках да кажа на света само една дума. И тъй като не успях да го сторя, станах писател. (159)''
* ''В душата на ближния не се влиза с кални обуща. Изтривалките тук не помагат. (161)''
* ''Винаги съм се утешавал, че звездите, които потъват в езерото, са необитаеми. (162)''
* ''Тази кална локва е била някога бял сняг. Заобиколих я, изпълнен с уважение. (163)''
* ''[[Морал|Салтоморалето]] е по-опасно от салтоморталето. (164)''
* ''Така си паснаха, че помежду им не остана място за никакви чувства. (165)''
* ''"Стилът - това е човекът"? Ако тази максима беше вярна, светът щеше да е безлюден. (166)''
* ''Сянката на прозореца падна върху него. И той се скри в нея. (168)''
* ''Мнозина, които са напирали да се качат на сцената, са се качвали на ешафода. (170)''
* ''[[Глупост]]та на освобождава от мислене. (174)''
* ''Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки. (176)''
* ''И като си помисли човек, че на огъня, който Прометей е откраднал от боговете, са изгорили Джордано Бруно! (179)''
* ''Ипсилон е велик човечец! (182)''
* ''Ако людоедът се храни с вилица и с нож, това [[прогрес]] ли е? (183)''
* ''Възмущението не бива да е толкова дълбоко, че да не може да избухне. (184)''
* ''"Кралят е гол!", но под разкошни [[дрехи]]. (187)''
* ''Наопаки можеш да въртиш латерната, но не и песента. (190)''
* ''От червените калъфки на възглавниците ние правехме знамена, а някои правеха знамената на пух и прах за възглавници. (192)''
* ''Никой не иска да усеща вкуса на маята в тестото, което е бухнало именно поради тази мая. (195)''
* ''Очакват ме твърде много тайни - ще успея ли да ги опазя? (199)''
* ''Липсата на мисъл убива. Другите. (209)''
* ''Винаги съществува и още по-остра тъпота. (210)''
* ''Оскърбление ли е за жертвата, ако людоедите я изплюят с отвращение? (211)''
* ''Не всяка палма на първенството ражда кокосови орехи за износ. (221)''
* ''Да се борим за правото на изключение. Нека изключението потвърждава правилото, но само ако иска. (222)''
* ''Всяка метла постепенно измита самата себе си. (224)''
* ''И словото може да бъде използвано за запушалка. (226)''
* ''Теоретиците на изкуството намериха ли вече термин и за стила на сътворения от Бога свят. (224)''
* ''Съмнявам се, че човек щеше да се интересува от [[политика]], ако не живееше на този свят. (231)''
* ''Можеш да преминеш на позициите на [[враг]]а, оставайки на своите. (236)''
* ''Можеш да си смениш вярата и без да сменяш Бога. И обратното. (240)''
* ''Дъното си остава дъно, дори когато е отгоре. (241)''
* ''Питаш ме как е свирил виртуозът? В изпълнението му имаше нещо човешко: сбърка. (242)''
* ''[[Наука|Науките]] са за великите. За малките остават поуките. (245)''
* ''Раните зарастват, но белезите растат заедно с нас. (255)''
* ''Можете ли да си представите жена, която ще остави любимия си да й разказва приказки 1001 нощ? (259)''
* ''Понякога трябва да млъкнеш, за да те изслушат. (264)''
* ''В какво вярвам? В [[Бог]]а, ако го има. (266)''
* ''Лицето на врага ме плаши, когато виждам, че прилича много на моето. (269)''
* ''Откриването на Америка не е заслуга на американците. Какъв позор! (270)''
* ''Който е заслужил пагоните си в ада, той и на небето носи акселбанти. (273)''
* ''Има малко нищо, има и Голямо Нищо. (276)''
* ''Имаше толкова високо мнение за себе си, че понякога изглеждаше като джудже в собствените си очи. (279)''
* ''Откъде да знае вятърът накъде да духа? (280)''
* ''И не си създавайте [[религия|богове]] по свой образ и подобие! (281)''
* ''Не мляскай с очи! (283)''
* ''Недей да фамилиарничиш със себе си. (284)''
* ''Внимавай да не попаднеш под колелото на чуждата [[съдба|Фортуна]]. (286)''
* ''Имам си нова грижа: как ще се оправям, ако хората започнат изведнъж да растат? Ще ги скъсяваме ли, или ще преустройваме света според тях? (289)''
* ''Идеалистите жадуват материализация на духовете. (282)''
* ''Всичките ни отделни фикции съставляват една обща действителност. (295)''
* ''Човек, който е [[гений]], а не знае това, сигурно не е гений. (298)''
* ''Колкото по-богата фантазия има човек, толкова по-беден се [[чувства]]. (299)''
* ''Можеш да зинеш от възторг и да си затвориш устата с прозявка. (304)''
* ''Страшни са слабостите на [[сила]]та! (305)''
* ''И ангелите имат своите дяволи, и дяволите - своите ангели. (308)''
* ''Сладка работа е това перспективата - виждаш враговете си толкова малки! (310)''
* ''Искаш ли да скриеш лицето си - излез гол. (311)''
* ''Пробойните в мисълта трудно могат да се запушат в действителността. (314)''
* ''Не ходи по гладки пътища - ще се подхлъзнеш. (317)''
* ''Босият не стъпва по рози. (319)''
* ''Изходът е най-често там, където е входът. (321)''
* ''И гласът на съвестта претърпява мутация. (324)''
* ''Няма ли народът думата, се усеща даже когато се пеят химни. (326)''
* ''О, самота, колко си пренаселена! (327)''
* ''Най-много форми притежава абстракцията. (328)''
* ''Не е достатъчно да говорим по същество, трябва да говорим за човешките същества. (331)''
* ''Какъв смел писател! Постави точка след ненаписаното изречение. (334)''
* ''Ветровете сменят пътепоказателите. (337)''
* ''Не всеки може да танцува в такт с музиката на бъдещето. (338)''
* ''Имаше самочувствието на привидение, което все още не се е привидяло никому. (340)''
* ''В столицата и кучето лае по-централно. (341)''
* ''В борбата на идеите гинат хората. (346)''
* ''И по пътищата на мисълта дебнат разбойници. Разбира се, и те се чувстват интелектуалци. (347)''
* ''На много нули им се струва, че са елипсата, по която се върти светът. (349)''
* ''В гъбената супа е останало толкова малко от чара на гората. (354)''
* ''Кога ще изстреляме снаряд на мисълта отвъд границите на [[разум]]а? (358)''
* ''Трябва ти много търпение, за да се научиш на търпение. (361)''
* ''Конфитюр може да се приготви и от мечти. Трябва само да се добавят плодове и захар. (364)''
* ''Големите фигури са най-често от камък. (367)''
* ''Запомнете: позиция заема само ловецът, никога дивечът. (372)''
* ''Винаги съм се страхувал от празните пушки. С тях се разбиват глави. (374)''
* ''Колкото по-малки са гражданите, толкова по-голяма изглежда империята. (377)''
* ''Отрицанието е положителен момент от цялото. (379)''
* ''Тъжното е, когато най-скъпото ти създание означава за някого само създаване на проблеми. (381)''
* ''Мечът на Неспаведливостта е винаги е нужните ръце. (383)''
* ''От една индивидуалност може да се състави цяла институция. (386)''
* ''Това, което не можеш да си го представиш, често можеш да си го купиш. (387)''
* ''И за да се колебаеш трябва да се решиш на това. (388)''
* ''Помислѝ, преди да помислиш! (389)''
* ''Бурно е морето на равнодушието. (391)''
* ''Във всяко бостанско плашило дремят страховити амбиции. (398)''
* ''Духайте в собствените си платна. (400)''
* ''И празен, запечатаният плик сдържа тайна. (403)''
* ''Да си опрял ножа в гърлото на противника - какъв опасен за тебе момент! (404)''
* ''Когато няма вятър, и ветропоказателят е с характер. (408)''
* ''Не наторявайте умствената пустош. (413)''
* ''Несътворените неща възникват едва след Сътворението на света. (415)''
* ''Обичам тези, които биха представлявали нещо, дори и да не са се родили. (416)''
* ''Не от всяко яйце се излюпва Колумб. (420)''
* ''Почне ли човек да се съмнява в себе си, винаги ще изтърси такава глупост, че ще й се възхити. (421)''
* ''Поговорките си противоречат. В това именно се състои народната мъдрост. (423)''
* ''Никакъв Торквемада не може да изтръгне от човека толкова тайни, колкото може да изтръгне славолюбието. (424)''
* ''Можеш да си затвориш очите за действителността, но не и за спомените. (426)''
* ''"Това е само метеор" - каза презрително свещта. (427)''
* ''Аз чета мислите ви: "Ex oriente lux, ex occidente luxux!" (429)''
:<small>Бел.прев.: към библейското "Ex oriente lux" — "Светлината идва от изток" Лец е добавил: "ex occidente luxux" — "луксът - от Запад"</small>
* ''Викнат ли: "Да живее прогресът!", винаги питайте: "Прогресът на какво?" (430)''
* ''Странно, колко е трудно да предизвикаш ехо в празната глава! (431)''
* ''Престъпленията не се облагат с данък. (433)''
* ''За по-евтиното хорицата охотно плащат скъпо. (434)''
* ''От скромност се смяташе за графоман, а беше доносник. (441)''
* ''Дали вярвам в Бога? Един Господ знае. (442)''
* ''Не е кой знае какво да кажеш "Съм!". Важното е да си. (443)''
* ''Мозъкът ми беше твърде изморен, за да сътвори някаква фалшива мисъл. (445)''
* ''Хората, които нямат нищо общо с изкуството, не трябва да имат нищо общо с него. Елементарно? (447)''
* ''Винаги трябва да бъдеш това, което си. Конят и без кавалерист си е винаги кон. Кавалеристът без кон си е просто човек. (449)''
* ''На всеки връх си над пропаст. (450)''
* ''Боже, какво мъчение! Наоколо гъмжи от голи жени, облечени чак до шията. (451)''
* ''Може да си виртуоз на фалшивото изпълнение. (453)''
* ''Пуританите трябва да носят по два смокинови листа - на очите си. (454)''
* ''Разни мисли се въртят в човешката глава, а някои даже я напускат. (458)''
* ''Любопитен съм дали някое животно, което ни наблюдава, си мисли: "Ecce homo!" (459)''
:<small>Бел.прев.: "Ecce homo!" (лат.) — "Ето човека!"</small>
* ''Паметникът може да бъде съвършен слънчев часовник. Даже когато вече го няма, е ясно чий час е ударил. (460)''
* ''Удивителната, която се е отпуснала като черво, се превръща във въпросителна. (462)''
* ''Живееше извън тялото си, но полагаше най-добрата грижа за издръжката му. (465)''
* ''Не питай Бога за пътя към небето, защото ще ти посочи най-трудния. (468)''
* ''Понякога и душата трябва да спазва диета. (469)''
* ''Все трябва да започваме от края! (470)''
* ''Разбираме от всичко, затова не можем да разберем нищо. (476)''
* ''Трябва ли хората да са от желязо? Понякога ми се струва, че трябва да са от плът и кръв. (478)''
* ''Тежестта на [[проблем]]а се мери бруто. Заедно с нас. (479)''
* ''Как да преведем на чужд език въздишките? (480)''
* ''[[Живот]]ът не отива всекиму. (481)''
* ''Можеш да осъдиш някого на забвение, но ще трябва да изпълниш присъдата над тези, които го помнят. (483)''
* ''Ако на глава от населението се пада по половин глава, това е голямо постижение. (484)''
* ''Мненията са обикновено поделени - между силните. (487)''
* ''Пътепоказателите си остават на мястото. (488)''
* ''По-доброто "утре" не осигурява още по-добър "другиден". (489)''
* ''Образцовата клюка никога не трябва да се сбъдва стопроцентово. (490)''
* ''Само поет може да предяви въпросник на Господа Бога. (493)''
* ''Първобитният човек не е бил първобитен. Бил е на равнището на тогавашната [[цивилизация]]. (494)''
* ''Всичко е илюзия. Включително това съждение. (497)''
* ''Когато скачаш от радост, внимавай някой да не ти измъкне земята изпод краката. (498)''
* ''Страната ни разполага с богати залежи от неоползотворена енергия - самонадеяността на четвъртинтелигентите. (504)''
* ''Сред великите бъди джудже, сред джуджетата бъди великан, а сред равните се стреми да бъдеш равен. (505)''
* ''Незнанието ми достига все по-далечни светове. (506)''
* ''[[Смях|Смейте]] се до просълзяване! Важи и за [[оптимист]]и, и за песимисти. (510)''
* ''Понякога художествената честност е онази, която пречи на художника да се роди. (512)''
* ''Свидетели сме на интересно явление: мънкането като средство за разбирателство между хората. (513)''
* ''"Не се противете на злото", което търси собствената си гибел. (514)''
* ''Ех, да можеше да си министър на вътрешните си работи! (515)''
* ''Обикновено онова, което е угаснало вътре в нас, отгоре на всичко ни и очерня. (521)''
* ''Ужасно е, когато един господар притежава много роби. Мисля обаче, че не е много по-добре и когато един роб притежава много господари. (523)''
* ''Мнозина от онези, които са изпреварили времето си, са били принудени да го дочакат в не особено уютни помещения. (524)''
* ''Внимавай да не направиш по невнимание нещо епохално. Даваш ли си сметка колко хора ще трябва да пожертват целия си живот, за да го унищожат? (526)''
* ''Мнозина не са се подписали в присъствената книга на света. (530) - [[живот]] ''
* ''Ако миражът се е оказал действителност, настоявайте за обезщетение. (537)''
* ''Идеалите не са за идеалисти. (538)''
* ''Истинската мъдрост не напуска главата. (541)''
* ''В очите си гледахме - и аз виждах само себе си, и тя също виждаше единствено себе си. (542)''
* ''Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял. (548)''
* ''Законите на физиката са обичайното право на природата. (550)''
* ''Най-слабото звено във веригата е най-силно. То я прекъсва. (553)''
* ''Един мъдрец винаги се кланяше на владетеля си така, че същевременно да показва задните си части на лакеите му. (555)''
* ''Точен изстрел: да не уцелиш човека. (556)''
* ''На едни им се иска да разберат това, в което [[увереност|вярват]], на други - да повярват в това, което разбират. (557)''
* ''Ех, ако се знаеше домашният адрес на Господа Бога. (559)''
* ''И настояваме за осемчасов работен ден за мисълта. (563)''
* ''Когато [[страх]]ът побелее от страх, се нуждае от кръв. (565)''
* ''Имало е и времена, когато са били длъжни да купуват робите си легално. (566)''
* ''Хем облякъл власеницата, хем недоволства от кройката й. (569)''
* ''Мигът, в който осъзнаваш бездарието си, е озарен от гениалността. (570)''
* ''Не будете асоциациите си, ако не можете отново да ги приспите. (574)''
* ''Умствено самозадоволяващи се са само гениите и глупаците. (576)''
* ''Чувате ли мънкането? Това е хорат на съгласните след изтреблението на гласните. (577)''
* ''От редиците на нулите лесно се правят вериги. (578)''
* ''И хепиендът е само край. (580)''
* ''Свят без психопати? Би бил ненормален. (582)''
* ''Много неща не са се състояли поради невъзможността да бъдат назовани. (583)''
* ''По рози стъпва този, който тъпче лехите. (584)''
* ''Помнете: цената, която трябва да платим за свободата намалява, когато търсенето й расте. (587)''
* ''Имаше две възможности: или да стъпи на тяхната платформа, или да увисне над нея. (588)''
* ''Да събаряме бастилиите, преди да са ги построили. (591)''
* ''Пазете си, когато лишените от криле ги разперват. (592)''
* ''Френската [[революция]] доказа нагледно, че [[победа|побеждават]] онези, които си запазват главите. (593)''
* ''Не забравяй - всичко на тази земя гравитира надолу. (597)''
* ''Освободени ли са мислите от мито? Ако не минават границата. (607)''
* ''[[Морал]]ът пада на все по-удобни постели. (609)''
* ''На много неща се научих насън - там хората говорят без да го усукват. (612)''
* ''Как да разпознаят свободата онези, които не са я виждали? Току-виж заподозрели в нейно лице поредната маска на тирана. (614)''
* ''Да вървиш цял живото неотклонно към целта е възможно само тогава, когато тя постоянно се отдалечава. (616)''
* ''Видях летящи клетки - в тях имаше орли. (617)''
* ''Изкуството, родено между четири стени, попада понякога между четири зида. (623)''
* ''Триумфът на човекознанието - досиетата на тайната полиция. (626)''
* ''По пътя на най-слабото съпротивление отказват и най-здравите спирачки. (267)''
* ''Актьорът е длъжен да каже нещо, дори и ролята му да е без думи. (632)''
* ''От пречупения гръбнак израства душевна гърбица. (639)''
* ''И механизмът на диктатурата не е перпетуум мобиле. (643)''
* ''От една система няма да се измъкнем скоро - от слънчевата. (645)''
* ''Всеки зрител влиза в театъра със собствената си акустика. (647)''
* ''Panem et circenses? Тогава хлябът трябва да става все по-бял, а зрелищата все по-кървави. (650)''
:<small>Бел.прев.: "Panem et circenses" (лат.) — "Хляб и зрелища"</small>
* ''Силата на изкуството: негов герой може да бъде и страхливецът. (651)''
* ''Само вечният глад на поетите може да нахрани литературата. (658)''
* ''Колко прекрасни [[трагедия|трагедии]] могат да се превърнат в [[комедия|комедии]] само с едно изръкопляскване. (662)''
* ''Във всяка страна въпросът на Хамлет звучи различно. (665)''
* ''Който пръв е схванал вица, има достатъчно време да се прави, че не го е разбрал. (666)''
* ''Чудна работа: от "[[философия]]та на отчаянието" се страхуват най-вече оптимистите. (667)''
* ''Който е преживял трагедия, не е бил неин герой. (673)''
* ''Много железни репертоари трябва да заминат за претопяване. (678)''
* ''Пътят на съвършенството на изкуството - елиминирането. Но не на творците. (687)''
* ''Бъди реалист: не казвай [[истина]]та. (688)''
* ''Трагизмът на епохата се пресъздава от нейния смях. (691)''
* ''Всичко е вече написано. За щастие още не всичко е и помислено. (696)''
* ''[[Власт][та по-често минава от ръце в ръце отколкото от глава в глава. (698)''
* ''Плявата в главите на някои поети явно върши добра работа на Пегас. (702)''
* ''Било издържало проверката на [[време]]то? Посочете на кое. (703)''
* ''Дидактическо изкуство е това, което ни отучава да мислим (705)''
* ''Забелязах, че хората обичат такива мисли, които не ги карате да мислят. (708)''
* ''Умните мисли се раждат кат Атина Палада - от главата, художествените пък като Афродита - от пяната. (709)''
* ''За епохата говорят повече думите, които не се употребяват, нежели ония, с които се злоупотребява. (712)''
* ''Това, което един поет говори за друг поет, можеш да го кажеш и без да си поет. (713)''
* ''Хората растат и се изпотрепват за той кой е по-горе. (714)''
* ''За него може да се пише само с отрицателни суперлативи. (715)''
* ''В някои извори на вдъхновението музите си мият краката. (718)''
* ''И глупакът ще разбере шедьовъра. Но колко превратно. (719)''
* ''Да увенчаваме само челата на тези, които ги имат. (720)''
* ''В началото на някои песни вместо ключ "сол" стои параграф. (721)''
* ''Когато в политическите басни се разказва за животни, времената май са нечовешки. (722)''
* ''Няма нови посоки, има само една: от човек към човека. (723)''
* ''А би трябвало празноглавата публика да има най-голяма вместимост. (724)''
* ''Харесва ни вътрешният ни глас да стига до нас отвън. (725)''
* ''Май съм майстор на хумора на ситуациите без изход. (727)''
* ''Как да разпознаем бурите на епохата? Дълго след тях трошат кости. (728)''
* ''Писател, който не се задълбочава, винаги се удържа на повърхността. (730)''
* ''Когато доводите са крехки, позициите се втвърдяват. (731)''
* ''Обирай лаврите! Но не от чуждите глави. (733)''
* ''Нужен е нов критерий - на колко население се пада по една глава. (734)''
* ''Социална или мозъчна функция е мисленето. (736)''
* ''Имам чувството, че играя малки драматични епизоди в някакъв голям фарс. (745)''
* ''Ех, да можеше да виждаме целия [[живот]], а не отделните сцени. (748)''
* ''По словата им ще ги познаете, които искаха да премълчат. (752)''
* ''Понякога един щрих на художника разделя две епохи в изкуството. (755)''
* ''Можем ли да правим насила гениални неща? Да, само че трябва да имаме тази сила. (761)''
* ''Компенсира липсата на [[талант]] с липсата на [[характер]]. (766)''
* ''Хората със закъснял рефлекс обикновено схващат едва при следващите поколения. (767) - [[наследство]]''
* ''Творбата говори сама за себе си - ако има на кого. (769)''
* ''Там, където управлява законът на жестокостта, народът тъгува по беззаконието. (771)''
* ''Резонанс? Трябва да дръпнеш съответния човек за съответната струна. (773)''
* ''Когато падат глави, не свеждай своята. (776) - [[смелост]]''
* ''Не уточнявайте чак до точката. (778)''
* ''В него има една огромна кухина, изпълнена догоре с ерудиция. (779)''
* ''Не трябва да пропагандираме "pure nonsense" там, където цари "common nonsense". (792)''
:<small>Бел.прев.: С термина от изкуството: "Pure nonsense" (англ.) — "Чиста нелепост" Лец прави игра на думи, съчетавайки го "Common nonsense" (англ.) — "Всеобща нелепост".</small>
* ''Пегас е удостоен с криле, за да не рита много. (799)''
* ''Някои си докарват трагедиите като мазолите - само от това, че стъпват по земята. (801)''
* ''Хврълѝ пръв камък, иначе ще те нарекат епигон. (802)''
* ''Внимавай, когато си озарен от слава, враговете ти имат предимство - причакват те в сянката ти. (806)''
* ''Там, където всички пеят в един глас, думите нямат значение. (807)''
* ''Станѝ знаменитост, за да имаш право на инкогнито. (809)''
* ''Борбата за власт се води с нея. (810)''
* ''Понякога човек има чувството, че се мотае по сцената без дори да е статист. (811)''
* ''Едва когато се качи на колесницата, се разбра, че е каруцар. (812)''
* ''Достатъчна е само една дума - останалото са приказки. (815)''
* ''Държах щастието за опашката. Отскубна ми се, оставяйки в ръката ми перото, с което пиша. (816)''
* ''Престъплението - муза на проповедниците и моралистите. (818)''
* ''На котурни е по-трудно да слезеш от сцената. (822)''
* ''Собственото безсилие е толкова опасно, колкото и чуждото насилие. (823)''
* ''Слабата памет на поколенията увековечава легендите. (825) - [[наследство]]''
* ''Мечтата на робите: пазар, на който можеш да си купуваш господари. (829)''
* ''Виждал съм следствия, които всяка година раждат нова причина. (831)''
* ''Идеите влизат в главата отвътре. (834)''
* ''И свинете понякога грухтят подигравателно по адрес на пастира: "Свинар!" (836)''
* ''Когато врагът потрива ръце, е дошъл твоят миг! Нали твоите са свободни. (837)''
* ''За колко гласа се брои при гласуване гласът на истината. (842)''
* ''Слагай точка под въпросителната! (845)''
* ''Не е за чудене, че който не е цвете за мирисане, обича да му кадят тамян. (848)''
* ''Понякога е по-безопасно да дадеш на звяра да се огледа в изпъкнало или вдлъбнато огледало, отколкото в нормално. (850)''
* ''Понякога нещо ни стисва за гърлото, за да не допусне гласа на сърцето до главата или обратното. (859)''
* ''В опасни времена не се затваряй в себе си, там ще те открият най-лесно. (863)''
* ''Горко на онзи, който не вижда звезди, ако не са го ударили по зъбите. (867)''
* ''Някои хора знаят на едни езици само "да", на други - само "не". (869)''
* ''Персонажите от сънищата ти лапат от твоята чиния. (871)''
* ''Кога човек ще покори междучовешкото пространство? (875)''
* ''През ХIХ век много малко хора са предвиждали, че след него ще настъпи ХХ век. (876)''
* ''Изкуството не ще събрания, а мания. (877)''
* ''И какво ще кажеш за това Фѝзико? Търкането в междучовешките отношения водят до охлаждането им. (878)''
* ''Понякога покривът над главата не позволява на хората да растат. (887)''
* ''Глупостите на дадена епоха са за науката на следващите епохи толкова ценни, колкото и мъдростите й. (890)''
* ''Колко хора пътешестват отвъд собствения си хоризонт. (905)''
* ''И махалото върви в такт с времето. (906)''
* ''Помнѝ, че ако позицията ти е незащитима, можеш да я превземеш. (908)''
* ''Истински избраният няма избор. (909)''
* ''Най-хубаво подлагат крак джуджетата, това е тяхната зона. (912)''
* ''Светът съвсем не се е побъркал, въпреки че не е за нормални хора. Той е за нормализирани. (915)''
* ''Колко обреди има безбожието! (916)''
* ''И из лабиринтите вече са окачени надписи: "Лутането забранено!" (918)''
* ''Винаги, когато са бездомни, идеите намират приют в човека. (919)''
* ''Което е право, трябва да е винаги на своя страна. (920)''
* ''Съвестта му беше чиста. Неизползвана. (923)''
* ''Техниката ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си. (926)''
* ''Побъркват се само хора със здрав разсъдък. (927)''
* ''Ако ти си полуумният в калабалъка, не се тревожи , сигурно ще си намериш еша. (298)''
* ''Упражнявай мнемотехниката си. Ще ти помага от време на време да си спомняш, че живееш. (930)''
* ''Достатъчно е да се поддадеш на илюзията, за да усетиш реалните й последици. (931)''
* ''Опитай се да кажеш нещо, без да се позоваваш на предания, поговорки, идиоми, без да се докоснеш поне до общодостъпната литература. Колко е трудно - ще констатираш - да си прост! (933)''
* ''Квадратурата на свободата може да се изчисли по ъглите на усмивките. (934)''
* ''Пазят истината под ключ като безценно съкровище тези, които най-малко я ценят. (936)''
* ''Сляпата вяра не вдъхва доверие. (937)''
* ''Понякога нещо се крие зад това, пред което се крием ние. (939)''
* ''Каква полза от удостоверението за лудост, след като лудите не го признават? (940)''
* ''Задавам уклончиви въпроси, за да избегна уклончивите отговори. (941)''
* ''А може би твоят Бог иска да го славиш пред другите богове? (944)''
* ''Дадох политическо убежище в главата си на някои мисли и вече не могат да ги екстрадирам от там. (945)''
* ''Не се иска кой знае какво, за да пламнеш от желание, когато животът е надупил някого. (948)''
* ''Лъжата не се отличава от истината по нищо, освен по това, че не е такава. (949)''
* ''За да са щастливи, на някои наистина не им достига [[щастие]]. (951)''
* ''Шутовете се ползвали с изключителни права пред владетелите. Не им гарантирали права само тези, които не се чувствали владетели. (953)''
* ''Дали производството на мисли догонва естествения прираст? (956)''
* ''За да се изкачиш високо, трябва да си свиеш крилете. (959)''
* ''Имат ли невинните морално право да участват в подялбата на плячката? (960)''
* ''Може ли човек да избегне злото? Да. Спомням си, веднъж избегнах помощта му. И се спасих. (961)''
* ''За да стигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението. (962)''
* ''Общочовешки са тези ценности, които нямаш сметка да контрабандираш от страна на страна. (963)''
* ''Дори съвсем елементарните хора подлежат на разлагане. (967)''
* ''Поклоните пред джуджетата трябва да са ниски. (969)''
* ''Помнете: [[човекът]] няма избор, длъжен е да бъде човек! (971)''
* ''Две сили набират мощ в света на [[интелект]]а: прецизността и офлянкването. Задачата: да не допуснем възникването на техния хибрид - прецизното офлянкване. (972)''
* ''Народът може да има една душа, едно сърце и едни гърди, с които да поеме ударите. Но гороко му, ако има само един мозък. (973)''
* ''Трябва да минем през живота с достолепно намигване - като знак към непознатия ни Велик демиург, че сме могли да оценим по достойнство грандиозната му шега. (974)''
:<small>Бел.прев.: "Демиург" от гр. "Demiurgus"- майстор, опитен занаятчия; в случая термин от фразеологията на гностиците, означаващ творец, създател на света, върховен разум</small>
* ''Който сънува могъщество, да не хърка силно. (977)''
* ''Антропоморфното въображение на човека го кара да мисли за потисниците си като за хора. (979)''
* ''Не изоставай от времето, за да не те настъпят подмазвачите, които го следват по петите. (981)''
* ''Обърнеш гръб на хората, нарекат те двуличник. (986)''
* ''Човекът е от желязо. Затова понякога не чувства оковите си като чуждо тяло. (988)''
* ''Беше верен като куче - като куче го и убиха. (994)''
* ''Трудно е да погалиш животно, когато е в човешка кожа. (997)''
* ''Пътепоказателите могат да превърнат шосето в лабиринт. (998)''
* ''Беше човек с открит ум, уви - удобен за обстрел. (1005)''
* ''Поне насън можем да си позволим раздвоение на личността. Единият от нас може да бъде какъвто си поиска; другият обаче трябва да е тъкмо този, който ще ни събуди навреме. (1007)''
* ''Светът не съществува, той само се създава ежеминутно. Впечатлението за продължителност идва от липсата на инвенция. (1008)''
:<small>Бел.прев.: "Инвенция" от лат. "Inventia" - откриване на нови форми по време на творческа работа</small>
* ''Истинският шут не си прави шеги с истински шут - в противен случай единият от тях е фалшив. (1011)''
* ''Дяволите се делят на пропаднали ангели и на издигнали се хора. (1015)''
* ''Безсъницата - тази болест на епохите, в които на хората е наредено да си затварят очите за много неща. (1019)''
* ''Сочат ми го за пример: "Той мисли според нашето мислене!" (1026)''
* ''Ех, да наехме шлагера на ерихонските тръби! (1030)''
* ''Можеш да се окажеш на дъното и без да си достигнал дълбочина. (1032)''
* ''Въпреки неприкосновеността си, табутата се размножават застрашително. (1033)''
* ''Лепя етикети на хората, за да прикрия голотата им. (1036)''
* ''Вийте! Ще се почувствате подмладени с милиони години! (1039)''
* ''Щом трябва да се бие тревога, удряй камбаната, въпреки че не си щатен клисар! (1040)''
* ''Откакто човек се е изправил на задните си крайници, все не може да възстанови равновесието си. (1041)''
* ''Майсторлъкът е да си показваш езика, без да показваш какво има на върха му. (1042)''
* ''Понякога сатирата трябва да възстанови онова, което е унищожил патосът. (1045)''
* ''Често е по-лесно да наградиш някого в знак на признателност, отколкото да признаеш неговата правота. (1046)''
* ''Не съм съгласен с математиката. Смятам, че сборът от нули прави ужасяващо число. (1047)''
* ''Сред слепи и едноокият ще ослепее. (1048)''
* ''Най-накрая постигнаха съгласие. Стигнаха до единодушния извод, че са врагове. (1050)''
* ''Понякога наказанието води до вина. (1054)''
* ''Винаги съм бил против разпускането на харемите. Харемите се включват в обществения живот, но евнусите придобиват над този живот твърде голямо влияние. (1057)''
* ''Понякога времената смразяват кръвта във вените на хората - за да не се разложат. (1060)''
* ''Канибалите предпочитат безгръбначните. (1061)''
* ''Когато жреците имат болни стомаси, не принасяйте на боговете трудносмилаеми жертви. (1063)''
* ''Молим да правите разлика между леката муза и музата с леко поведение. (1064)''
* ''Не е необходимо да имат много за казване онези, които могат да заповядват с едно махване на ръка. (1066)''
* ''А може би стените на Йерихон са се сринали от прекомерното надуване на градските фанфари? (1067)''
* ''"Винаги се връщаме към първата любов?" Възможно е. Но с все по-различни цели. (1070)''
* ''Понякога се налага да се гмурнеш надълбоко, за да си поемеш дъх от онова на повърхността. (1072)''
* ''Равноправие във времето на безправие - и това все пак е нещо. (1073)''
* ''Трудно е да кажеш истината в очите, когато я знаеш. (1075)''
* ''Животът му бе пъстър. Сменяше знамената. (1076)''
* ''И ливреите биват конфекция и по поръчка. (1077)''
* ''Хората се раждат по социална поръчка от частната инициатива. (1078)''
* ''Който е кривнал от пътя към ада, няма да се изплаши от предупреждението: "Път за никъде!" (1080)''
* ''Понякога се налага да обуеш котурни - иначе как ще заплюеш в лицето по-горните от тебе. (1081)''
:<small>Бел.прев.: "котурни" - високи сценични обувки</small>
* ''Някои фонове не понасят нищо пред себе си. (1083)''
* ''Ужасно нещо е да плуваш срещу течението на мръсна река. (1084)''
* ''И непотребните са непрекъснато потребни. (1085)''
* ''Когато заселим пустинята, ще изчезнат оазисите. (1088)''
* ''Ех, да имахме толкова слушатели, колкото подслушвачи! (1090)''
* ''Ако си попаднал в една яма с вълк, не му демонстрирай пренебрежението си. (1091)''
* ''Сънищата зависят от положението на спящия. (1093)''
* ''Най-много настояват да призная, че светът е прекрасен, онези, които са ме отвратили от него. (1096)''
* ''Хоризонтите се разширяват трудно? А ако ги погледнем изкосо? (1101)''
* ''Не всеки, който знае твърде много, знае това. (1104)''
* ''Следите на много престъпления водят към бъдещето. (1105)''
* ''Действието догонва мисълта. Лошото е, ако я задмине. (1108)''
* ''Орелът е длъжен да се излюпи и от кукувиче яйце. (1109)''
* ''Истинският мъж се познава и гол. (1116)''
* ''Светът е май конусовиден. Най-голямо е дъното. (1118)''
* ''Не стреляй по марионетки. Могат да възкръснат в мисълта ти като хора. (1119)''
* ''Човешката праволинейност не е най-краткият път до целта. (1121)''
* ''Резултатът от натиска зависи от материала: едни стават по-малки, други по-големи. (1122)''
* ''Човек е изобретявал оръдията на труда едно след друго. Но още от прастари време на човекът вече е бил оръдие в ръцете на човека. (1123)''
* ''Трябват ти сто очи, за да можеш да ги затвориш за всичко. (1127)''
* ''Само шутът не може да трепери безнаказано - издават го звънчетата. (1130)''
* ''Не бъдете оригинални на всяка цена! Ако няколко души са нарекли пред вас истинския негодник "Мръсник!", повторете го и вие. (1133)''
* ''Великото време може да вмести в себе си внушителен брой малки хора. (1134)''
* ''На чия сметка живеят хората в чуждите спомени? (1135)''
* ''Кога се ражда песимизмът? Когато се сблъскат два различни оптимизма. (1136)''
* ''Интелектуална провинция - опит да се мисли далеч от мозъка. (1138)''
* ''Понякога твърдата позиция е резултат от парализа. (1143)''
* ''На онези, които мълчат, не можеш да им отнемеш думата. (1145)''
* ''Най-често губят свободата тези, които я жадуват. (1146)''
* ''Колкото по-ниско падаш, толкова по-малко те боли. (1148)''
* ''В началото бе Словото. Едва след това настъпи мълчанието. (1151)''
* ''Донос: Ecce homo! (1152)''
:<small>Бел.прев.: виж бел.459</small>
* ''Тоягата има два края, не заставай на никой от тях. (1153)''
* ''Така преливам от оптимизъм, че не мога да поема и капка повече. (1155)''
* ''Можеше и да е по-лошо. Твоят враг можеше да ти бъде приятел. (1160)''
* ''Голяма е силата на нищото, нищо не можеш да му направиш. (1162)''
* ''Най-доброто мерило за епохата: амплитудата между джуджето и гиганта. (1166)''
* ''На някои хора не им е дадено да виждат истината. Затова пък каква искреност лъха от лъжите им. (1169)''
* ''Само да кажем: "Никой не е светец на този свят," - и се обиждат даже атеистите. (1171)''
* ''Из дневника на Вечността: "Само един живя от Началото на света до Края му - Страхът." (1174)''
* ''Расисти! Не допускат черни мисли. (1176)''
* ''Има ли човек право да се смята за автор на неканените си мисли? (1178)''
* ''Не е позволено да клюмва глава онзи, който е коронясан с трънен венец - ще му падне. (1179)''
* ''Някои мисли ни идват под конвой. (1185)''
* ''Вие, праволинейните, внимавайте на завоите! (1188)''
* ''Можеш да сънуваш и буден, стига от време на време да притваряш едното си око. (1192)''
* ''Не е лесно да вървиш с вдигната глава без да си вириш носа. (1194)''
* ''Той беше човек прогресивно-религиозен. Приемаше, че хората са произлезли от маймуните, но от ония в ковчега на Ной. (1195)''
* ''Не дразни идиота, че не можел да напише шедьовър. Ами ако успее? (1196)''
* ''Философи, не откривайте философския камък, ще ви го вържат на шията! (1197)''
* ''Човекът - страничен продукт на любовта. (1198)''
* ''Из прогресивната геометрия: генералната линия не се състои от неогранчено количество гледни точки. (1199)''
* ''Костенурката трябва да е толкова твърда, защото е толкова мека. (1201)''
* ''Не вярвайте на мазници, могат да ви оплескат с мазнината си. (1206)''
* ''Полуумните и четвъртинтелигентите не обичат полу- и четвърттоновете. (1207)''
* ''"Светът ти принадлежи!" - викнах на един младеж. "Е, и какво от това - каза той, - не става за продан!" (1208)''
* ''Как да отсъдим по справедливост за справедливостта в дадена държава? Най-просто - по правосъдието й. (1209)''
* ''Не съм улучил целта? Това беше целта ми. (1211)''
* ''Страхливият сатирик създава само един анекдот - себе си. (1212)''
* ''[[Дисциплина]]та на [[изкуство]]то изисква [[свобода]]. (1214)''
* ''Животът принуждава човека да върши много доброволни неща. (1215)''
* ''Вписвай се във влиятелните кръгове! (1216)''
* ''Дори тиранинът няма свобода на убежденията. (1219)''
* ''Най-страшна е моралната нечистоплътност, предизвиква кървави бани. (1220)''
* ''Не бъдете жестоки, не подслаждайте живота на мазохистите! (1221)''
* ''Трудно е да разбереш кой плува по течението доброволно. (1222)''
* ''Нелегални ли са неупоменатите в закона [[престъпление|престъпления]]. (1223)''
* ''Нарцис-содомит: обича звяра в себе си! (1225)''
* ''Призивът на някои: "Да не се избиваме един друг!" - се разбира неправилно. Те просто се стремят към монополно право над убийството. (1226)''
* ''С гордост носеха на гърдите си етикета с цената, на която не могат да ги купят. (1229)''
* ''За човека няма връщане назад, когато го няма и за врага му. (1231)''
* ''И как да не съм оптимист! Враговете ми се оказаха тъкмо такива свине, каквито предполагах, че са. (1233)''
* ''В държави, чиито граждани не се чувстват сигурни в затвора, не се чувстват сигурни и на свобода. (1235)''
* ''Би трябвало мъдростта да е в излишък - та колцина се възползват от нея. (1240)''
* ''Не сядай на трапезата с людоеди, току-виж си видял в чинията себе си. (1241)''
* ''Ама че мазници са онези сатирици, които се надсмиват над такива добродетели на народа каквото той не притежава. (1243)''
* ''Човешкият мозък става все по-тежък. Побиват ме тръпки, като си помисля за това - та нали той ни кара да се държим гордо изправени! (1245)''
* ''Може да си преизпълнен с почит към Бога, без да вярваш в съществуването му. (1251)''
* ''Страшен е дъхът на епохата, в която не може да се диша. (1252)''
* ''Хвалеше се, че произхожда по съребрена линия от Авел. И с право - беше потомък на Каин. (1253)''
* ''Не можеш да се кланяш с шутовска шапка. (1255)''
* ''Не е задънена улицата, по която можеш да се върнеш назад. (1258)''
* ''Животът е твърде тежък, за да му придаваме тежест! (1259)''
* ''Понякога имаме чувството, че в нас живее някой разквартируван по служебен ред. (1264)''
* ''И страховете на гражданите очертават основите на държавата. (1266)''
* ''Аз съм за реприватизация на вътрешния живот. (1270)''
* ''Тези, които имат по-широки хоризонти, имат обикновено по-лоша перспектива. (1271)''
* ''Там, където смехът е забранен, обикновено не дават и да се плаче. (1272)''
* ''Човече, светът е пред тебе като отворен прозорец, така че внимавай да не паднеш от него. (1274)''
* ''Нищо в живота не става без труд, даже глупостта трябва най-напред да я "направиш"? (1275)''
* ''Когато си тръгнал да убиеш тиранина, не се обиждай на страната, която те пропуска със снизходителна усмивка, вземайки те за шут. (1277)''
* ''Кой е дал на сатириците правото да бъдат огън и жупел? Властващото безправие. (1281)''
* ''Не си губете главите! Животът иска да ви погали по тях. (1282)''
* ''Има мигове, когато свободата звъни с ключовете на надзирателите. (1283)''
* ''Човекът се разкъсва между небето и ада, но това не е нищо: лошото е, че небето иска парчето, което е откъснал адът, а а дът се лакоми за онова, което е получило небето. (1287)''
* ''Да не закостенееш, н о и да не се разплуеш; да останеш на поста си, но да не стоиш на едно място; да бъдеш гъвкав, но и да не се огънеш; да си лъв или орел, но да не оскотееш; да не си едностранчив, но и да не си двуличен - трудна работа! (1289)''
* ''Чудна работа, контрабандират истината в страни, където тя се котира по-ниско. Що а бизнес? (1293)''
* ''Имат ли идеали поне онези, които са ги отнели на другите? (1298)''
* ''Глупостта никога не минава граници - където и да стъпи, все е на своя територия. (1301)''
* ''Хората са в плен на предразсъдъците, но можем да ги откупим, ако платим на самите пленници. (1309)''
* ''Винаги съм го смятал за лъв, но когато го видях на четири крака, разбрах, че не е. (1315)''
* ''Доказателство за повишаването на жизненото равнище: кой днес би се продал за паница леща? (1316)''
* ''Към ръста на великия, който достига до низините, трябва да се прибави и разстоянието до тях. (1318)''
* ''Жертвата винаги взема участие в престъплението. И то неконструктивно! (1320)''
* ''Отдавна вече златният телец се е превърнал в дойна крава. (1328)''
* ''Юмрукът искаше да удари. Един пръст се отметна: "Аз съм само показалец!" - писна той. (1336)''
* ''Който е влязъл в дирята на мисълта, да не дава на кучетата да я душат. (1342)''
* ''Понякога започвам да се съмнявам в синевата. Струва ми се, че небесният простор е идеално покрит със синини. (1350)''
* ''И страхливецът прелива от омраза. Но дискретно! (1355)''
* ''Не смятам, че собственикът на една душа е "дребен собственик". (1358)''
* ''Кой знае какво щеше да открие Колумб, ако на пътя му не бе се изпречила Америка. (1359)''
* ''Забелязвай овреме при чия появя кучето маха с опашка. (1360)''
* ''Пиша само календарни произведения - по поръчка на живота. (1369)''
* ''Непознаването на закона не освобождава от отговорност. Затова пък познаването - често. (1371)''
* ''От несръчно нанесената на деспота рана, се излива може от чужда кръв. (1372)''
* ''Истинският враг няма никога да те изостави. (1374)''
* ''Общуването с джуджета деформира гръбнака. (1377)''
* ''Можеш да затвориш устата, но не и въпроса. (1378)''
* ''Удържах толкова победи над себе си, че се преситих да съм победител. (1385)''
* ''Бъди алтруист, зачитай чуждия егоизъм! (1386)''
* ''Може би някои бъдещи Дарвиновци ще излязат с тезата, че високоразвитите същества (към които ще принадлежим) са произлезли от хората. Това ще бъде шок! (1387)''
* ''Не забравяйте, че невярата може да е нечие свещено чувство. Не светотатствайте срещу нея. (1397)''
* ''На този, който вече е бил паметни, после му е трудно да бъде дори модел. (1398)''
* ''Sursum corda! Но не над мозъка. (1405)''
:<small>Бел.прев.: "Sursum corda!" (лат.) — "Да възвисим сърцето!", възглас на католически свещенк по време на литургия</small>
* ''Умствената теснотия се разширява! (1409)''
* ''Да си в устата на лъва е още нищо, но ако споделяш и вкуса му - това вече е ужасно! (1410)''
* ''Когато няма на какво да се смеем, се раждат сатириците. (1413)''
* ''Ще бъда регионален писател, ще се огранича само до нашето земно кълбо! (1414)''
* ''Понякога фанатизираният лакей наистина започва да вярва в мисията си. (1421)''
* ''Гордей се с многостранността на човека, но не го обръщай с хастара наопаки! (1422)''
* ''Пътепоказателите не облекчават кръстния път. (1424)''
* ''Човек превъзхожда машината и по това, че може да се продаде сам. (1425)''
* ''Няма връщане към пещерите. Вече сме прекалено много. (1430)''
* ''Даже съзвездията не са доброволни обединения на звезди. (1431)''
* ''Изложени на ветровете на историята, лицата на хората се деформират. (1437)''
* ''Осланяйте се на интелигентността на хората. Те '''не''' успяват да разберат много неща. (1440)''
* ''Разделя не пропастта, а разликата в равнището. (1441)''
* ''Знаеш ли паролата към своето "вътре"? (1443)''
* ''Този, който непрекъснато потъпква закона, рядко стои здраво на краката си. (1445)''
* ''Сатирикът се самопогубва с притъпеното острие на [[сатира]]та си. (1447)''
* ''Откъде да съберем смелост? Смелите няма да си я дадат. (1450)''
* ''Можеш да изгубиш облика си, давайки го на епохата си. (1454)''
* ''Всички окови на света правят една верига. (1461)''
* ''Да можеше поне откъм дъното всичко да изглежда извисено! 1462)''
* ''Ех, да можеше най-високо в държавата да се удостоява човешкото [[достойнство]]! (1464)''
* ''Как се смаляват джуджетата при уголемяване! (1474)''
* ''Внимателно разреждай собствената си мъдрост с чуждата глупост. (1475)''
* ''Само великите могат да позволят на противниците си да надигнат глава! (1487)''
* ''Доставките на щастие вече пристигнаха, чакат се само формулярите. (1489)''
* ''Какво деформира облика ми? Преголемите думи. (1490)''
* ''Певиците на големите чувства не винаги успяват да ги поберат в собствената си гръд. (1499)''
* ''За съжаление и най-плоският човек има три измерения. (1503)''
* ''Направленията в изкуството обичат да се направляват сами. (1506)''
* ''Пее в общия хор, но само солови партии. (1507)''
* ''Трябва да повикаме интелекта, не интелектуалците. (1511)''
* ''Понякога се налага да акомпанираме на мълчанието си с лира. (1514)''
* ''Шовинизмът е толкова плосък, че ще се промъкне навсякъде. (1524)''
* ''Разпространението на незнанието за света също трябва да става по научному. (1528)''
* ''На какво приличаш зависи от генетиката, на какво ще заприличаш - от политиката. (1529)''
* ''Всеки режим става в края на краищата ancien regime! (1530)''
:<small>Бел.прев.: "ancien regime" (фр.) — "стария режим"</small>
* ''Защо са толкова малко лъвовете? Съдбата подхвърля човека най-често така, че обикновено отгоре остава опаката страна на монетата. (1536)''
* ''Никакъв египетски тълковник не може да ми разтълкува какво означава сънят за свободата. (1545)''
* ''Човекът е единно цяло, ако ближните му не решат дургояче. (1550)''
* ''Колко редки са миговете, когато човек е себеравен! (1553)''
* ''Какво е предопределението на човека? Да бъде такъв. (1554)''
* ''Когато удари с меча си гърдите на противника, го заплени звънът на доспехите му. И това го погуби. Така погиват романтиците. (1555)''
* ''Когато бастилиите се обръщат в прах, няма ли от него да се възправиш ти, човече? (1559)''
* ''Пътят на добродетелта е опасен. Пътното управление се прави, че ен заелязва двупосоното движение. (1561)''
* ''Хвъ ́рли последния си коз. И сега е опасен - ръцете му са празни. (1563)''
* ''От картите изчезнаха белите петна. Появиха се кървавите. (1565)''
* ''Неизменният аргумент на пигмеите: "Ние сме най-близо до земята." (1578)''
* ''"Не обичам миговете на свободата - каза един опитен роб. - Оковите, които ни свързват се късат, и човек остава сам-самичък." (1589)''
* ''Престъплението е бивало осъждано безброй пъти. За калпаво изпълнение. (1590)''
* ''Горко на ония, до които се докосне табуто! (1595)''
* ''Мисълта никога не е свободна. Ограничена е от хоризонтите на главата. (1598)''
* ''Всичко е едно мигане на окото. По-точно - намигане. (1605)''
* ''Позорно е за гръмотевиците да свършат в гръмоотвода. (1606)''
* ''И къде му е тук чудото? Почитаните като божества хора с течение на времто наистина губят човешките си черти. (1607)''
* ''Моето скромно съмнение: страхувам се, че докато покорява нови звезди, човекът може да изгуби почвата под краката си. (1613)''
* ''На всяко стадо - неговата си черна овца. (1615)''
* ''За да видиш образа на епохата, често трябва да се дръпнеш в страни. (1618)''
* ''Има точки, които слагат край не на изречението, а на разговора. (1620)''
* ''Какъв ефект на перспективата! Един човек ми закрива целия свят. (1622)''
* ''В мигове на опасност на мнозина им се ще да изоставят дори самите себе си. (1623)''
* ''Болезнено е раждането на човека, особено когато се ражда сам и в зряла възраст. (1630)''
* ''Понякога ми се струва, че съществуването ни е глупава халюцинация на човечеството. (1641)''
* ''Великите донкихотовци нападат вятърните мелници нарочно. За да не им позволят да скрият хоризонта. (1642)''
* ''Следвай своя път дори и в чуждия рай. (1660)''
* ''Най-трудно е да плуваш срещу течението на собствената си кръв. (1670)''
* ''Не една триумфална арка се превръща в ярем за народа. (1672)''
* ''И влизането на "хомо" в пещерата, и излизането му от нея е било прогресивен акт. (1680)''
* ''В страната на лилипутите е разрешено да гледаш владетеля само през лупа. (1681)''
* ''Рентабилно ли е производството на хора? Не се знае какъв ще бъде процентът на продаваемост. (1690)''
* ''Страхът си знае защо предпочита да живее в човешкия гръбнак. (1713)''
* ''Фикциите са действителност - нали плащаме за тях. (1720)''
* ''Нека тези, които носят конски капаци, не забравят, че към комплекта принадлежат също така юздата и камшикът. (1730)''
* ''Никой не стреля в себе си с халосни патрони. (1747)''
* ''Не е кой знае какво да стреляш в целта, когато я има. (1748)''
* ''Опиянените от победата могат да се алкохолизират. (1749)''
* ''Не кръстосвай шпага с този, който я няма. (1750)''
* ''Не позволявай на сърцата да се свиват в юмрук. (1751)''
* ''Когато репродуцираш спомени, гледай да не объркаш негативите. (1761)''
* ''Бъди винаги на предната линия, колкото е възможно по-далеч от своя обоз. (1764)''
* ''Аз съм вероломен - мога да ненавиждам и следващия тиранин не по-малко от предишния. (1765)''
* ''Когато на власт е хамелеон, цвета си мени обкръжението. (1776)''
* ''Човек обича да се смее. Над другите. (1788)''
* ''Колко последни думи си оспорват коя от тях да е първа. (1791)''
* ''Всички ви желаят доброто. Не позволявайте да ви го отнемат. (1794)''
* ''А може би Земята е звездичката при ремарката под линията, която сме пропуснали. (1798)''
* ''Изгаря до шушка това, в което никога не е имало искра. (1807)''
* ''Който си владее езика, често [[мълчание|мълчи]]. (1809)''
* ''Което куца - върви. (1812)''
* ''Неграмотните са принудени да диктуват. (1814)''
* ''Ех! Хайка за гъби! (1823)''
* ''Епохите ги създава археологията. (1846)''
* ''Бастилиите се сриват в развалини, но след тях остават врати, заключени с цяла връзка ключове. (1849)''
* ''Не забравяй да оцветиш виденията си и откъм страната на ближния! (1853)''
* ''Не бронята пази човешката кожа, а костюмът. (1854)''
{{Сорткат|Лец, Станислав}}
| |||