Шломо Занд: Разлика между версии

: ''Видяхме, че Сало Барон, следвайки Полак, отделя доста страници на хазарската тема. Въпреки акцента върху етническия произход, който той поставя в трудовете си, посветени на хазарите, Барон успява да се отклони от магистралата на историята. Неспособен да зачеркне с лека ръка идеите на повечето полски историци, работили между двете световни войни, а още по-малко мащабното изследване на израелския историк Полак, Барон пише следното: "Преди катаклизмите, предизвикани от монголското нашествие, хазарското родословно дърво се разклонило и пуснало корени във все още непокорените славянски земи, като в резултат от това се появили големите еврейски центрове в Източна Европа... По време на първото хилядолетие от своето съществуване (740-1250), а също и във формираните впоследствие еврейски общности в Източна Европа, този забележителен образец на еврейското държавническо изкуство без съмнение е оказал много поголямопо-голямо влияние върху историята ни, отколкото днес сме в състояние да предположим.''

* ''Родил съм се в лагера за бежанци в Австрия. Моите родители, евреи, бяха преживели Катастрофата. Появил съм се на бял свят в град Линц, където спорд плана на Хитлер, би трябвало да се намира столицата на Третия райх. Първата година и половина прекарах в лагерите за бежанци в Австрия и Германия. През 1948 г. моите родители правят това, което го наричат репатриация - имигрират в Израел. Именно "имигрират", защото ционизмът въобще не е бил тяхна идеология. Те просто не е имало къде другаде да отидат. Израснах в Яфо. Учех в училище, от което ме изгониха на 16 години заради лош успех. Работих няколко години в радиозавод. Влязох както всички в армията, воювах в Шестдневната война, взех участие в боевете за Йерусалим. Бях един от тези, които завзеха източен Йерусалим. Срамувах се от това, преживявах го. След войната участвах в дейноста на ляворадикално движение в Израел. Разочаровах се в Революцията и, когато разбрах, че не съм в състояние да променя историята, реших да я изучавам. В началото исках да снимам филми, но в годините, когато започнах да уча, кинофакултет все още нямаше, а аз не влязох нито в театралния, нито в литературния, затова и се запивах във факултета по философия и история. Така и станах историк. Въпреки че получих зрелостно свидетелство на 24 години, аз преуспях в областите, на които после посветих много години от своята кариера - на френската история, френската философия, на взаимоотношенията между киното и историята. Защитих докторат на европейска тематика. Дълги години живях зад граница. През 1985 г. получих предложение да работя в Телавивския университет и се върнах в Израел. Оттогава преподава в катедрата по обща история в Тел Авив. После станах щатен професор и когато осъзнах, че вече не могат да ме уволнят, взех решение да върша далече по-интересни неща, отколкото тези, с които съм се занимавал дотогава.''

* ''Съдейки по всичко мен ме възприемат съвсем сериозно. Представи си, че можеше да се случи и въобще да не ми обърнат внимание. Има една американска буржоазна поговорка: "Лоша реклама няма!" Наистина, подобни нападки са ми крайно неприятни. Също така и обажданията и писмата със заплахи, които получавам след излизането на книгата, също са ми неприятни. Но човек, който пише подобна книга, трябва да е готов на всичко. Не мислех, че ще ядосам някого до такава степен. И не предполагах, че книгата ще се продава толкова добре. Дори пиша в предисловието, че за съжаление съвсем малко хора ще я прочетат. Много ми е неприятно, когато ме наричат негодник и лъжец. А при това много от критицитемикритиците ми въобще не са чели книгата. Но най-странното е, че ме обвиняват в призиви за унищожаване на държавата Израел, при положение, че винаги съм се опитвал да убедя своите палестински приятели да приемат Израел като исторически факт. Невъзможно е да се върне времето. Последните глави, посветени на политически въпроси, добавих именно затова - за да избегна недоразуменията. Бих могъл да предположа, че ако тези глави не бяха написани, съвсем логично би било някой да си помисли, че призовавам за унищожаването на Ираел. Но след като на най-прост иврит се изказвам за принципа на двете държави, то да се утвърждава, че призовавам за унищожаване на Израел... вече излиза извън всякакви рамки. Аз съм потомък на евреи, които са били подложени на гонения в продължение на столетия и в този смисъл аз няма от какво особено да се оплаквам.''

* ''Не е имало никакво прогонване на евреите. Римляните са извършили много злини и са избили много народ, но никого не са прогонили. Римляните, за разлика от вавилонците, нямали навик да прогонват покорените елити. Да, имало е монотеистично въстание на еврейските фанатици против тях. Те са го потушили, но никого не са гонили. А и това технически е невъзможно. Римляните не биха могли да премесят население, което по мои преценки е наброявало между петстотин хиляди и един милион души, повечето от които са земеделци. Завоевателите са се нуждаели от тяхната реколта. Да изгонят евреите от местата им е било просто нелогично. Прекрасно си спомням онзи ден, когато търсех в библиотеката книги за прогонването и нане намерих нито една подобна. Бях поразен. Продължавах да търся и да чета. Дори и шок не може да се нарече усещането, което изпитах, като узнах, че през тридесетте години евреите от Палестина са знаели, че не е имало никакво прогонване през 70-та година от нашата ера. Виждам как, след това, което Бен Гурион каза, че не е имало прогонване и че знае, че местните "араби" са потомци на древнтие евреи, идва Бен Цион Динор и се опитва да даде своя интерпретация на случилото се. Описва, как ние сме "били откъснати от нашата Родина" от началото на арабското въстание! Как съм правил своите открития ли? Аз буквално поглъщах цялата основна ционистка историграфия. Например на такива съвсем невторостепенни хора като Динор. Той е били министър на просветата на Израел през петдесетте години! И два пъти лауреат на държавна премяипремия на Израел...''

* ''Когато преподвам и виждам своите толкова различни студенти, моето сърце се изпълва с радост. Мисля си: "Колко е хубаво, какво богатство". Колко красиви и различни са израилтяните! Някой е блондин със сини очи, някой напротив - смугъл и черноок, почти афиканец. Например йеменската крастота…красота… тя не е поради това, чче бризът на Червено море е завилазавил техните коси! Вчера при мен идва градинарят, йеменски евреин. Питам го дали знае как са попаднали евреите в Йемен. И какво ми отговаря той? Те били от Йерусалим… Въпреки, че обикновено се разказва за Савската царица, която отишла в Йерусалим и се отдала на цар Соломон. Етиопците между другото също претендират за същата царица… Питам го дали е чувал нещо за царството Химяр. Той казва: "Хмер Руж". Не, отговарям аз, не Кампучия, а Йемен. Как може така? Ти не се интересуваш от своите корени? Той се удиви. Разказах му , че Химяр е било еврейско царство на прозелитите в пети век от нашата ера там, където днес се намира Йемен. Но той никога не беше чувал за това. Поразително е, че ме наричат лъжец, въпреки че точно това се е изучавало преди време в горните класове. До деколонизацията в горните класове се е разказвало за еврейското царство Химяр в Йемен. Но днес никой по-млад от 70 години в Израел не знае какво е Химяр.''

* ''Единственото, което силно ме изморява (след внезапно стоварилата се слава) са пътуванията по света. Вече година и половиан не мога да се заема с наука; заради постоянното внимание на пресата нямам време дори да напиша нещо. Само тази сутрин вече дадох интервю по телефона за австрийски вестник и участвах в телемост на първи канал на руската телевизия в предаването на Александър Гордон.''

* ''Погроми е имало само в ХVIII-ХIХ век. Сега на Запад не съществува дори антисемитизмът в неговото политическо разбиране. … Техните (на антисемитите - бел.цит.) разбирания са овнованиосновани на предположението, че евреите са придошъл народ. Аз всъщност доказвам, че евреите не са дошли от Юдейското царство, а са произлесли от същите места, откъдето са произлезли и антисемитите.''

* ''Идеология, основана на биологията, не е преуспявала… А аз живея в страна и работя в университет, където постоянно търсят някакво общо еврейско ДНК - това е простоказанопросто казано: смешно и тъжно, и опасно.''