Кларънс Дароу: Разлика между версии

{{цитат|Ако изгубите силата на [[смях|смеха]], вие губите силата на [[мисъл]]та.|||If you lose the power to laugh, you lose the power to think. }}

{{цитат|Ако човек е щастлив в [[Америка]], то се счита, че прави нещо нередно.|||If a man is happy in America, it is considered he is doing something wrong. }}

{{цитат|В огромния потоп от човешки животи, който сае залелизалял земята, съвсем не често се случва да се роди истински човек.||из реч през 1902|In the great flood of human life that is spawned upon the earth, it is not often that a man is born. }}

{{цитат|Всички правят най-доброто, което могат. Но никой не посреща [[живот]]а честно, а съвсем малцина - героично.||из изказване през 1929|All men do the best they can. But none meet life honestly and few heroically. None meet life honestly and few heroically. }}

{{цитат|Въпреки всички стремежи на хората, никой не може да произведе и един факт, който да подкрепи [[религия|вярата]] в [[Бог]]а.|||In spite of all the yearnings of men, no one can produce a single fact or reason to support the belief in God. }}

{{цитат|Да мислим означава да различаваме.|||To think is to differ. }}

{{цитат|Докато светът съществува, ще има [[справедливост|неправди]], и ако никой не възразява и никой не въстава, тези неправди ще продължават вечно.|||As long as the world shall last there will be wrongs, and if no man objected and no man rebelled, those wrongs would last forever. }}

{{цитат|Дори да се научиш да говориш правилен английски, то на кого ще го говориш?|||Even if you do learn to speak correct English, whom are you going to speak it to? }}

{{цитат|[[Закон]]ите трябва да са като дрехите. Те трябва да прилягат на хората, на които служат.|||Laws should be like clothes. They should be made to fit the people they serve. }}

{{цитат|Законът не претендира да накаже всичко, което е нечестно. Това би било сериозна пречка пред [[бизнес]]а.|||The law does not pretend to punish everything that is dishonest. That would seriously interfere with business. }}

{{цитат|Изгубените каузи са единствените, за които си струва да се борите.|||Lost causes are the only ones worth fighting for. }}

{{цитат|[[Истина]]та е винаги модерна, но никога не идва [[време]], когато е безопасно да й се даде глас.||из есето "Волтер", 1916 г.|The truth is always modern and there never comes a time when it is safe to give it voice.}}

{{цитат|[[История]]та се повтаря и това е една от грешките на историята.|||History repeats itself, and that's one of the things that's wrong with history. }}

{{цитат|Преследвайте истината като [[дявол]] и вие ще себъдете освободитесвободни, дори и никога да не докоснете полите на палтото й.||1938 г.|Chase after the truth like all hell and you'll free yourself, even though you never touch its coat tails.}}

{{цитат|[[Свобода]]та е най-ревнивата и взискателна любовница, която може да подмами и ума, и [[душа]]та на човека. Тя не иска да има нищо общо с човек, който не иска да й се отдаде изцяло. Но щем веднъж изпепеляващата жар на нейните неустоими, сияещи очиеочи се разгори в сърцето на жертвата, той вече знае, че на света няма друга усмивка освен нейната.||из реч през 1902|Liberty is the most jealous and exacting mistress that can beguile the brain and soul of man. She will have nothing from him who will not give her all. She knows that his pretended love serves but to betray. But when once the fierce heat of her quenchless, lustrous eyes has burned into the victim's heart, he will know no other smile but hers.}}

{{цитат|Страхът[[Страх]]ът от Бога не е началото на мъдростта. Страхът от Бога е краят на мъдростта. Скептицизмът и съмнението водят до изследвания и проучвания, а проучването е вече началото на мъдростта.||из есето "Защо съм агностик", 1929 г.|The fear of God is not the beginning of wisdom. The fear of God is the death of wisdom. Skepticism and doubt lead to study and investigation, and investigation is the beginning of wisdom.}}

{{цитат|Целта на живота е живеенето. Мъжете[[Мъже]]те и жените[[жени]]те трябва да получат възможно най-много от своя живот. И най-малкият, най-незначителен [[интелект]] може да бъде толкова ценен за обществото, колкото най-големият. Той може да бъде още по-ценен за себе си, защото може да има същата способност [[наслада]], каквато имат и най-умните.||из "Антология на агностицизма", 1929 г.|The purpose of life is living. Men and women should get the most they can out of their lives. The smallest, tiniest intellect may be quite as valuable to society as the largest. It may be still more valuable to itself: it may have all the capacity for enjoyment that the wisest has.}}