Тукидид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м interwiki |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| Уикипедия=Тукидид
}}
'''Тукидид''' (гр. Θουκυδίδης, лат. Thucydides, ок.460-400 г.пр.н.е.) е древногръцки военачалник и историк, автор на "История на Пелопонеската война" в 8 книги. Той е първият историк, който не просто описва хронологично събитията, но и влага в тях елементи на обяснение и изводи за техните причини и следствия, което го прави на практика първият известен "политолог" в човешката история.
* ''(Атина) е школа за цяла Елада.''
* ''…[[Войната]] е учител по насиле.''
* ''Ако като враг съм ви причинил толкова беди, то като приятел мога да бъда доста полезен.'' - Алкивиад на спартанците.
* ''Благородно е да отмъщавате само на тези, които са ви равни и които са в равно положение.''
* ''Боя се много повече от нашите собствени грешки, отколкото от вражеските замисли.''
* ''[[Бъдеще]]то … е изпълнено с неопределеност и … именно тази измамност на бъдещето … е най-големият враг.
* ''В много малко случаи войната я водят по предварително определен план, а по-често войната сама избира пътищата и средствата в зависимост от обстоятелствата.''
* ''В човешките взаимоотношения [[право]]то има смисъл само тогава, когато при изравнени сили и двете страни признават необходимостта, обща и за едната, и за другата страна. В противен случай най-силният изисква възможно най-многото, а слабият е принуден да се подчинява.''
* ''Вещите съществуват за хората, а не хората за вещите.''
* ''Всички хора са склонни да извършват непозволени постъпки както в личния, така и в обществения живот и никакъв закон не е в състояние да ги удържи. Държавите са изпробвали всевъзможни наказателни мерки и непрекъснато са ги усилвали. … С времето почти всички наказания били заменени със смъртно наказание. … Обаче и при тази мярка престъпленията не намалели. И така, трябвало е или да измислят още по-страшни наказания, или да принаят, че престъпниците въобще не се плашат от никакви наказания.''
* ''Всяко изискване - малко или голямо, - предявявано пред себеравни преди решението на съда, има смисъл на заробване.''
* ''Господството на аристоркацията осигурява на масите участия в опасности, а самата аристокрация извлича от това най-голямата печалба и я прибира в свои ръце.''
* ''Градът - това са хората, а не стените.''
* ''Да налагаш тирания е несправедливо, да се отказваш от нея обаче - опасно.''
* ''Да си признаете за бедността не е позор, но позорно е да не се стремите да се избавите от нея с труд.''
* ''Докато са живи, доблестните хора възбуждат завист, когато вече не са (те вече не са и съперници) им въздават почти без всякаква завист.''
* ''За тирана и за могъщия град, господстващ над други градове, всичко, което е изгодно, е и разумно.''
* ''За човека е естествено да се отнася с високомерие към тези, които му угодничат, и с уважение към онзи, който не се прекланя пред него.''
* ''Започвайки война, хората веднага пристъпват към действия, с които би следвало да поизчакат, а едва след неудачите се сещат и да разсъждават.''
* ''[[История]]та е философия в примери.''
* ''Историята се повтаря.''
* ''Като че ли хората се гневят повече, когато на техните права се нанася лек ущърб, отколкото когато биват нацяло лишавани от тях чрез насилие. На първото му казват: да бъдеш измамен; на второто: да отстъпиш пред по-силния.''
* ''Когато спартанският цар Архидам попитал Тукидид (представител на зантен атински род - бел.прев.) кой е по-добър в юмручен бой - той или Перикъл, Тукидид отговорил: "Честно казано не знам. Дори аз да го поваля, той ще започне да уверява, че никога не е падал, ще убеди всички присъстващи и ще победи.''
* ''На насилието следва да се отговори с насилие.''
* ''Надеждата е по природа разточителна.''
* ''Най-важни за военния успех са благоразумието и пълната хазна.''
* ''Най-голямо уважение заслужава тази жена, за която най-малко се говори сред мъжете - и като порицание, и като похвала.''
* ''Най-далеч ще стигне този, който не отстъпва на себеравните, запазва [[достойнство]] в отношенията си със силните и умее да се сдържа покрай беззащитните.
* ''Не трябва да се гордеем със случайните неудачи на противника. Увереност в себе си следва да изпитваме само тогава, когато надминем неговите планове.''
* ''Не трябва да си правим сметките върху очакваните грешки на противника.''
* ''Невежата ограниченост поражда дръзка храброст, а трезвата пресметливост - нерешителност.'' * ''Невежеството прави хората смели, а размишлението - нерешителни.''
* ''Ние придобиваме [[приятел]]и не затова, че получаваме от тях услуги, а затова, че сами им оказваме такива.''
* ''Никога не трябва да си правим сметки с оглед отделни грешки на противника, а да разчитаме само на собствената си готовност за война.''
* ''Никой … не еднакво предвидлив когато замисля план и когато го привежда в действие. В разсъжденията си сме твърди, а в действията - отстъпваме на страха.''
* ''Повечето хора предпочитат да се прочуят като ловки мошеници, отколкото като честни [[глупаци]].''
* ''Процъфтяването на града като цяло ще донесе по-голяма полза на отделните граждани, отколкото благополучието на малцина при всеобщ упадък.'' * ''За гражданите е много по-полезно, когато страната им процъфтява, отколкото когато отделни лица живеят в довоство. Тогава цялото се разрушава.''
* ''Само взаимният страха прави съюза надежден.''
* ''[[Страх]]ът отнема паметта.''
* ''Стрелите биха стрували много по-скъпо, ако можеха да отличават доблестните хора.'' - отговор на пленен атинянин на насмешливия въпрос на победителя дали падналите в боя хора са били доблестни
* ''Считайте за [[щастие]] свободата, а за [[свобода]] - [[мъжество]]то.''
* ''Упреквам не тези, които се стремят към господство, а онези, които твърде бързо са готови да му се подчинят. Човек по природа винаги иска да властва над тези, които му се покоряват.''
* ''[[Успех]]ът във войната зависи не от оръжието, а от паричните средства, благодарение на които оръжието носи полза.''
* ''Хората … повече се възмущават от причинената несправедливостта, отколкото от най-жестокото насилие: в едното те виждат пренебрежението от страна на себеравните, а в другото - необходимостта от подчинение на по-могъща [[сила]].''
* ''Хората вярват в истинността на похвалите, въздавани на други, само до такава степен, в която те считат себе си способни да извършат подобни подвизи. А всичко, което е над техните възможности, веднага предизвиква [[завист]] и недоверие.''
* ''Хората с по-голямо въодушевление вземат решение да воюват, отколкото в действителност водят война; и менят настроението си според промяната на военния късмет.''
* ''[[Човек]] не се отличава много от човека, но побеждава този, който [[смелост|смело]] се бори с необходимостта.''
[[Категория:Хора]]
[[Категория:Военни]]
[[Категория:Военачалници]]
[[Категория:Историци]]
[[Категория:Древни гърци]]
[[az:Fukidid]]
| |||