Владимир Хочински: Разлика между версии

'''Владѝмир Михàйлович Хочѝнски''' (рус. ''Владимир Михайлович Хочинский'', р.1927) е популярен руски писател-сатирик и афорист от Санкт Петербург. Поредният му сборник с афоризми ("Чувство когтя") излиза в Русия през 2006 г.

 

 

{{цитат|'''Сатирата винаги е в дълг на времето.'''|||Сатира всегда в долгу у времени.}}

{{цитат|Ако ви е нападнало вдъхновение, не се съпротивлявайте.|||Если на вас напало вдохновение, не сопротивляйтесь!}}

{{цитат|Ако вместо думата "вкусно", започнете да казвате "хранително", значи остарявате.|||Если вместо слова "вкусно" вы стали говорить "питательно", значит вы стареете.}}

{{цитат|Ако всички започнат да смъкват звезди от небето, кой тогава ще им се любува.|||Если все будут хватать звезды с неба, кто же будет ими любоваться?}}

{{цитат|Ако си достигнал до извода, че си неук, това е вече откритие.|||Если ты пришел к выводу, что ты неуч, - это открытие!}}

{{цитат|Ако съществуваш, то значи ли обаче и че мислиш?|||Если ты существуешь, значит ли это, что ты мыслишь?}}

{{цитат|Армия от донкихотовци може да се унищожи, но не и да се победи.|||Армию донкихотов можно уничтожить, но не победить.}}

{{цитат|Безпричинната вражда е най-непримирима.|||Беспричинная вражда - самая непримиримая.}}

{{цитат|Битката често я печели този, който не участва в нея.|||Битву нередко выигрывает тот, кто в ней не участвует.}}

{{цитат|Борейки се със себе си, да не се окажеш туширан.|||Борясь с собой, не окажись на лопатках.}}

{{цитат|В прицел най-вече виждаш жертвата, а не човека.|||В прицел лучше видишь жертву, а не человека.}}

{{цитат|Вдигайки техниката до нивото на фантазията, да не спуснем фантазията до нивото на техниката.|||Подымая технику до уровня фантазии, не опусти фантазию до уровня техники}}

{{цитат|Вековете - средни. Но какво възраждане е само!|||Века - средние. Но какое возрождение!}}

{{цитат|Велична: но пък безкрайно малка.|||Величина: Но бесконечно малая.}}

{{цитат|Ние, всичките, сме произлезли от маймуните - обаче от различни.|||Все мы произошли от обезьян, только от разных.}}

{{цитат|Всичко за опазване природата… на човека.|||Все на охрану природы: Человека!}}

{{цитат|Възторгват се съвместно, завиждат насаме.|||Восторгаются сообща, завидуют наедине.}}

{{цитат|Вървеше по наклонената плоскост нанагоре.|||Шел по наклонной плоскости вверх.}}

{{цитат|Вярваше в щастливия край на света.|||Верил в счастливый конец света.}}

{{цитат|Гениите следва да се догонват, без да се преследват.|||Гениев надо догонять, не преследуя.}}

{{цитат|Героят поставя на карта собствения си живот, страхливецът - чуждия.|||Герой ставит на карту свою жизнь, трус - чужую.}}

{{цитат|Главата на семейството: един за всички и всички за един.|||Глава семьи: один за всех и все на одного!}}

{{цитат|Глупакът вижда изгодата, умният - нейните последствия.|||Дурак видит выгоду, умный – ее последствия.}}

{{цитат|Да дрънкаш глупости е лесно, да ги понасяш - значително по-трудно.|||}}

{{цитат|Да се възвисява над гиганта може само джудже, седящо на врата му.|||Возвышаться над гигантом может только карлик, сидящий на его шее. }}

{{цитат|Джобът с желанията е винаги натъпкан до отказ.|||Карман желаний всегда туго набит.}}

{{цитат|Дори и чувството за собствено достойнство за него беше чуждо.|||Даже чувство собственного достоинства у него было чужое.}}

{{цитат|Еврика! Намерих онова, което не го търсех.|||Эврика! Нашел то, что и не искал!}}

{{цитат|Животът е крос, при който всеки се стреми да се откъсне напред, за да достигне до финала последен.|||Жизнь - это кросс, в котором каждый стремится вырваться вперед, чтобы прийти к финишу последним.}}

{{цитат|За да се попадне в рая, са не обходими гигантски усилия.|||Чтобы попасть в рай, нужны адские усилия.}}

{{цитат|Заяви за себе си в литературата - с шепот.|||Заявил о себе в литературе шепотом.}}

{{цитат|Змията утвърждавала, че хапе изключително с лечебна цел.|||Змея утверждала, что она жалит исключительно в лечебных целях. }}

{{цитат|И в доброто старо време са въздишали по "доброто старо време".|||И в доброе старое время вздыхали о "добром старом времени."}}

{{цитат|И великият ум е ограничен от Вселената.|||И великий ум ограничен Вселенной.}}

{{цитат|И малкото щастие може да стане голямо. Зависи всичко от потребностите.|||И маленькое счастье может стать большим. Все зависит от потребностей.}}

{{цитат|И незаслуженият авторитет с нещо трябва все да се заслужи.|||И незаслуженный авторитет чем-то надо заслужить.}}

{{цитат|И светлината има своя сенчеста страна.|||И свет имеет свою теневую сторону.}}

{{цитат|Издребняването знак за съгласие ли е?|||Мельчание - знак согласия?}}

{{цитат|Изкуството на лицемерието - то също иска жертви.|||Искусство лицемерия тоже требует жертв.}}

{{цитат|Излизайки от себе си, не забравяйте да затворите устата.|||Выходя из себя, не забудь закрыть рот!}}

{{цитат|Имаше две лица. И двете чужди.|||Имел два лица. И оба чужие.}}

{{цитат|Инстинктът за самосъхранение на лъжата: да бъде близо до истината.|||Инстинкт самосохранения лжи: быть ближе к правде.}}

{{цитат|Истината има едно лице, лъжата - различни.|||У правды одно лицо, у лжи - разные.}}

{{цитат|Как да се разреши проблемът бащи и деца, след като бащите са деца.|||Как разрешить проблему отцов и детей, если отцы - дети?}}

{{цитат|Когато казват: "Това не е съвсем така", мислят: "Това съвсем не е така!"|||Когда говорят: "Это не совсем так", думают: "Это совсем не так!".}}

{{цитат|Когато започнат славата да я удържат, тя си отива.|||Когда славу начинают удерживать, она уходит.}}

{{цитат|Когато твоите мисли не достигат до чуждото съзнание, виновно е съзнанието. Когато чуждите мисли не достигат то твоето съзнание, виновни са мислите.|||Когда твои мысли не доходят до чужого сознания, винят сознание. Когда же чужие мысли не доходят до твоего сознания, винят - мысли.}}

{{цитат|Колко въпросителни знаци не са заменени все още от възклицателни?!|||Сколько вопросительных знаков не заменено еще восклицательными?!}}

{{цитат|Колко душѝ по статистика се падат на дýши население.|||Сколько души по статистике приходится на душу населения?}}

{{цитат|Колко много трябва да знаеш, за да се научиш и да се съмняваш.|||Как много нужно знать, чтобы научиться сомневаться.}}

{{цитат|Колко непопадения! И все в целта.|||Сколько промахов! И все в цель!}}

{{цитат|Колкото повече хапчета гълтате, толкова по-малко горчиви ви се струват те.|||Чем больше вы глотаете пилюль, тем они кажутся менее горькими.}}

{{цитат|Команда "напред!" дават и след команда "кръгом!" |||Команду "вперед!" подают и после команды "кругом!". }}

{{цитат|Комисията приемаше пиесата действие по действие.|||Комиссия принимала пьесу по актам.}}

{{цитат|Копията за оригинала: това е моята втора природа.|||Копия об оригинале. - это моя вторая натура!}}

{{цитат|Крилатите думи остават на земята, безкрилите - отлитат.|||Крылатые слова остаются на земле, бескрылые - улетают.}}

{{цитат|Лавров венец от смокинови листа.|||Лавровый венок из фиговых листков.}}

{{цитат|Лъвовете ги изобразяват като магарета едва след тяхната кончина, докато магаретата като лъвове - само приживе.|||Львов изображают ослами только после их смерти; ослов львами - только при их жизни.}}

{{цитат|Любовта без памет - тя не се забравя.|||Любовь без памяти - не забывается.}}

{{цитат|Людоеда го изяде самотата.|||Людоеда съедало одиночество.}}

{{цитат|Малък енциклопедист.|||Малый энциклопедист.}}

{{цитат|Мечтата на робота е… да стане личност.|||Мечта робота: стать личностью.}}

{{цитат|Минута само, не влизайте! Тъкмо да си прикрия душата.|||Минуточку, не входите! Я только прикрою душу.}}

{{цитат|Мислителите - много. Но мислещите са къде по-малко.|||Мыслителей много. Мыслящих - куда меньше. }}

{{цитат|Мъката може да се удави във вино, ако виното е много, а мъката - малко.|||Можно утопить горе в вине, если много вина и мало горя.}}

{{цитат|На котки и мишки обичат да играят само котките.|||В кошки-мышки любят играть только кошки.}}

{{цитат|Назначили ли са те за гений - няма и да се откажеш, я.|||Назначили гением - не отвертишься!}}

{{цитат|Най-важното е да умееш да избираш най-важното.|||Главное - уметь выбрать главное!}}

{{цитат|Най-големите обиди са дребните.|||Самые большие обиды - мелкие.}}

{{цитат|Най-трудно е да говориш от душа със самия себе си.|||Труднее всего поговорить по душам с самим собой.}}

{{цитат|Най-трудно е да се научим да крачим по правия път, без да се отбиваме.|||Труднее всего научиться шагать по прямому пути не сворачивая.}}

{{цитат|Най-трудно се установява глупостта, изказана афористично.|||Труднее всего определить глупость, сказанную афористично.}}

{{цитат|Най-трудно се утолява жаждата за власт..|||Труднее всего утолить жажду власти.}}

{{цитат|Наказващите ангели са по-страшни от наказващите демони.|||Карающие ангелы страшнее карающих демонов.}}

{{цитат|Намериха общ език - като замълчаха.|||Нашли общий язык - замолчали.}}

{{цитат|Научна степен има. А степен на ученост?|||Ученая степень есть. А степень учености?}}

{{цитат|Не замърсявайте човешката среда.|||Не загрязняйте человеческой среды!}}

{{цитат|Не искай от приятелите много. Стига ти и това, че те считат за свой приятел.|||Не требуй от друзей многого. Хватит с них и того, что они считают тебя своим другом.}}

{{цитат|Не събуждай у мене звера. Ами ако се събуди заекък?|||Не буди во мне зверя. А вдруг проснется заяц?}}

{{цитат|Неволномислител.|||Невольнодумец.}}

{{цитат|Немият глас на съвестта.|||Немой голос совести.}}

{{цитат|Нулата се хвалела, че е абсолютна.|||Ноль хвастался, что он абсолютный.}}

{{цитат|Оптимист - по неволя.|||Оптимист поневоле.}}

{{цитат|Острият зрителен ъгъл повече говори за широта на възгледите, отколкото тъпият.|||Острый угол зрения больше говорит о широте взгляда, чем тупой.}}

{{цитат|От живота вземаше всичко - но в дълг.|||Брал все от жизни, но все - в долг.}}

{{цитат|Отдалечават ни най-често приближените.|||Отдаляют чаще всего приближенных.}}

{{цитат|Отначало се разделят пътеките, а после пътищата.|||Сперва расходятся дороги, потом - пути.}}

{{цитат|Падна духом, а пречупването бе в съзнанието.|||Упал духом, а перелом в сознании.}}

{{цитат|Панаир на суетата: - Я! Че всичките лица са май познати.|||Ярмарка тщеславия: - Ба! Знакомые все лица!}}

{{цитат|Погледни се отстрани и ще видиш непознат.|||Погляди на себя со стороны и увидишь незнакомца.}}

{{цитат|Правилните мисли често идват тогава, когато вече не си способен да извършваш правилни постъпки.|||Правильные мысли часто приходят тогда, когда ты уже не в силах совершать правильные поступки.}}

{{цитат|Пред съда на потомството явяването не е задължително.|||На суд потомства явка необязательна!}}

{{цитат|Преди да се сдобиеш със собствено "Аз", научи се да се ползваш от него.|||Прежде чем иметь собственное "Я", научись им пользоваться.}}

{{цитат|Представяше действителното за желано. Боеше се, че ще го урочасат.|||Выдавал действительное за желаемое. Боялся, что сглазят.}}

{{цитат|Пришивайки етикет на човека, да не се убодеш.|||Пришивая человеку ярлык, не уколись.}}

{{цитат|Протекция със знак за качество.|||Протекция со знаком качества.}}

{{цитат|Първата крачка е трудна, когато отстъпваш назад.|||Первый шаг труден и когда пятишься назад.}}

{{цитат|Свои възгледи си нямаше, но вечно се отказваше от тях.|||Своих взглядов не имел, но вечно от них отказывался.}}

{{цитат|Свръхчовек! Постарай се да станеш човек!|||Сверхчеловек! Постарайся стать человеком!}}

{{цитат|Седем петъка той имаше на седмица и два почивни.|||Имел семь пятниц на неделе и два выходных.}}

{{цитат|Скромен е! Притеснява се да живее дори според средствата си.|||Скромняга! Стыдится жить по средствам!}}

{{цитат|Скъперничеството не се съобразява с чуждите загуби.|||Скупость не считается с чужими затратами.}}

{{цитат|Струва ли си да се търси мисълта там, където я има.|||Стоит ли искать мысль там, где она есть?}}

{{цитат|Събудете съвестта! Че доста похърква.|||Будите совесть! А то она похрапывает.}}

{{цитат|Сядайки върху Пегас, бъди подкован.|||Садясь на Пегаса, будь подкован.}}

{{цитат|Така умееше да повдига въпроса, че той увисваше във въздуха.|||Так умел поднять вопрос, что тот повисал в воздухе.}}

{{цитат|Тежко е, когато трябва да се носи празното.|||Тяжело, когда несут пустое.}}

{{цитат|Ти, ако не си Шекспир, недей да правиш много шум от нищо.|||Если ты не Шекспир, не создавай много шума из ничего.}}

{{цитат|Толкова далече отлетя на крилете на любовта, че въобще не се и върна.|||Так далеко улетел на крыльях любви, что и не вернулся.}}

{{цитат|Трябва ли да знаеш своите възможности, за да извършиш невъзможното.|||Надо ли знать свои возможности, чтобы совершить невозможное?}}

{{цитат|Тъжните неща, изречени обаче весело, изглеждат още по-тъжни.|||Грустные вещи, сказанные весело, кажутся еще более грустными.}}

{{цитат|У човека може да се убие и човека, и звера, в зависимост от това каква цел се преследва.|||Убить в человеке можно и человека и зверя, смотря какую цель преследовать.}}

{{цитат|Уверено изказаната глупост, говори за това, че глупакът е все пак с характер.|||Уверенно сказанная глупость говорит о том, что глупец-то с характером.}}

{{цитат|Умът също толкова отличава човека от маймуната, колкото и човека от човека.|||Ум не столько отличает человека от обезьяны, сколько человека от человека.}}

{{цитат|Филмът ми беше широко осветен в пресата! Защото беше блед.|||Мой фильм широко освещался в прессе! - Это потому, что тусклый.}}

{{цитат|Хвърляйки думите си на вятъра, не чакай, че ще станат крилати.|||Бросая слова на ветер, не жди, что они станут крылатыми.}}

{{цитат|Храбрите сърца не само бият, но и се сражават.|||Отважные сердца не только бьются, но и сражаются.}}

{{цитат|Че за какво ми е на мене палмата на първенството! А плодовете й къде са.|||Что мне пальма первенства! Где плоды?}}

{{цитат|Човека го влече човек, човечето пък - нужното човече.|||Человек тянется к человеку, человечек - к нужному человечку.}}

{{цитат|Ще преживеем и ще видим.|||Переживем - увидим!}}

{{цитат|Юмрукът е винаги целенасочен.|||Кулак всегда целенаправлен.}}