Алфи Кон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 8:
* '' Акцентът върху [[дисциплина]]та игнорира истинския проблем: никога няма да можем да накараме учениците да спазват реда, ако постоянно ги принуждаваме да правят неща, които не им носят удовлетворение!''
* '' Наказанието задоволява [[желание]]то за един примитивен вид [[справедливост]], основана на рядко изказваното, но дълбоко вкоренено убеждение, че ако правиш нещо лошо, трябва и на теб да ти се случи нещо лошо. Единственият начин да помогнем на учениците да станат почтени и принципни [[личност]]и, а не хора, които правят просто каквото им се каже, е да им дадем шанс сами да открият смисъл в нравствеността. Това означава да им съдействаме те сами (или заедно с други) да решат как трябва да се държи [[човек]]. Няма как да поемем в тази посока, ако не изоставим инструментариума на традиционната дисциплина. Още по-важно е да преодолеем прекалената си ориентация към послушанието и вместо това поведем учениците в процес на създаване и обосноваване на нравствени принципи…''
* '' Преди няколко години реших да започна да наблюдавам как изключителните [[учение|учители]] работят в клас. Когато по [[време]] на някое пътуване ми останеше свободно време, издирвах местни преподаватели, за които се говореше, че правят интересни неща, и ги молех да присъствам в часовете им. Особено ме вълнуваше начинът, по който поддържаха дисциплината. Предполагах, че от надарените практици ще науча повече за справянето с лошото поведение, отколкото от [[четене]] на книги.<br> Както се оказа обаче, почти не можах да видя как тези учители правят чудеса с учениците, които създават [[проблем]]и, защото в техните часове децата като че никога не се държаха зле. Очевидно все попадах на дни, в които цареше необикновена хармония или път просто не оставах достатъчно дълго. Скоро обаче ми просветна, че това явление не може да се отдаде просто на случайността. Тези класни стаи се хареактеризираха с хамронично отсъствие на проблеми.<br> Дори в училищата, където дисциплината се налага чрез изпращане на учениците при директора, директорите са наясно, че някои учители почти никога не се нуждаят от подобна намеса. Защо? Сигурно е въпрос на късмет - всяка година спойката на класа, специфичните особености на групата и начинът, по който членовете й си взаимодействат, са различни. Как така обаче всеки септември класовете-мечта се падат все на едни и същи учители?<br> Явно трябва да се замислим за самите учители, а не за класа, който им се е паднал. Те сякаш правят нещо, което намалява вероятността учениците им да изпитват желание или необходимост да безпокоят околните с поведението си. По време на посещенията си бях силно впечатлен не само от това, което учителите правеха и постигаха, а и от това, което не правеха.<br> Те не съсредоточаваха усилието си върху поддържането на дисциплината.<br> Това се дължеше на факта, че бяха заети с нещо по-добро и то осуетяваше появата на проблеми. Имаше обаче и още една причина: дисциплината (поне в общоприетия смисъл на думата) бе сериозна пречка пред целта, която тези учители си поставяха. Беше ми необходимо известно време, за да стигна до този извод и да обясня защо.''
| |||