Уикицитат

Димитър Подвързачов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
Ред 12:
 
 
* ''Аз не ламтя да имам собствена къща: [[страх]] ме е, когато съдбата[[съдба]]та става извънредно любезна с мене.<br>Когато жена ти стане много мила – това много често значи, че тя е престанала да бъде само твоя.''
 
 
* ''Ако си [[бедност|беден]], изпаднал, закъсал, отрупан с дългове и никъде не можеш да намериш пари, остава ти да направиш само едно: "Да се скараш с началника си, за да те уволни от малката служба, която заемаш. От подобен див героизъм понякога се уплашва самата съдба и току видиш – обърнала работата[[работа]]та към по-добро."''
 
 
* ''[[Богатство|Богат]] социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.''
 
 
Ред 24:
 
 
* ''В борбата между две истини – истината[[истина]]та винаги е някъде вън от тях.''
 
 
* ''В живота[[живот]]а има само едно-единствено истински хубави нещо, за което струва да се жали: музиката[[музика]]та!''
 
 
* ''Всяко [[книга|четене]] е една [[война]] между автора и читателя.''
 
 
* ''Във виното[[вино]]то е истината! Ала оня, който пръв е казал тая мъдрост, е бил трезвен – така, че истината, уви, не е и там.''
 
 
* ''Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута, например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата[[книга]]та ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична [[лъжа]].''
 
 
* ''Да наваксаш времето[[време]]то — за жалост — значи да го почерниш, но не с вакса, а с труд…''
 
 
* ''Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека[[човек]]а от животните… като го прави смешен пред тях, разбира се.''
 
 
Ред 48:
 
 
* ''Дълго време аз мислех, че ми вреди алкохолът[[алкохол]]ът; сетне хвърлих вината на тютюна; сетне – на месото.<br>Най-после разбрах, че ми вреди просто животът.''
 
 
Ред 66:
 
 
* ''Жената[[Жена]]та е вечно дете — по ум, но вековен старец — по егоизъм.''
 
 
* ''Животът[[Живот]]ът е като коня: почувствувала ли, че ездачът е несигурен, - може да го хвърли.<br>Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.''
 
 
Ред 75:
 
 
* ''За да бъдеш [[щастие|щастлив]], трябват много условия, но най-първото е да си [[глупост|глупав]]. Най-често то заместя всички други.''
 
 
* ''Знам: твоето минало е славно. И бъдещето ти ще е не по-малко славно в историята[[история]]та. Но кажи ми, как да преживея мизерното ти настояще?''
 
 
Ред 90:
 
 
* ''Има идеи, в които е абсолютно невъзможно да повярваш, ако дори ти дадат сто години да мислиш[[мисли]]ш. Такива са, например, идеите за славянско могъщество, за балканско споразумение, за общочовешко братство и др.''
 
 
* ''Има [[нация|народ]], роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва.<br>А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира.<br>Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.''
 
 
* ''Колко пъти ми е дохождало наумна ум: защо"Защо употребяваме думата падеж за деня, в който имаме да плащаме полица? Много по-изразителна е думата плащаница. Толкова повече, че очаква ли те плащане, когато нямаш пари, ти си разпънат на кръст и остава да ти метнат една плащаница."''▼
* ''Когато се издигнеш окончателно над земното — тъкмо тогава те заравят в земята.''
 
 
* ''Колчем ми се е случвало да навляза в голяма гора, с неописуема красота на извишени към небето борове или рошави буки, или гиздави елхи, натруфени като млади невести — все ми е минавало през ума: — "Голям въпрос е дали бива тая неповторима хубост да се жертва, за да се прави… хартия. — И дали не е по-добре да се отсичат само тънички клонки и с тях да се понашибва овреме всяко младо, което почувства нагон да пише — та дано се остави, за негово добро."''▼
▲* ''Колко пъти ми е дохождало наум: защо употребяваме думата падеж за деня, в който имаме да плащаме полица? Много по-изразителна е думата плащаница. Толкова повече, че очаква ли те плащане, когато нямаш пари, ти си разпънат на кръст и остава да ти метнат една плащаница.''
 
 
▲* ''Колчем ми се е случвало да навляза в голяма гора, с неописуема красота на извишени към небето борове или рошави буки, или гиздави елхи, натруфени като млади невести — все ми е минавало през ума: — Голям въпрос е дали бива тая неповторима хубост да се жертва, за да се прави… хартия. — И дали не е по-добре да се отсичат само тънички клонки и с тях да се понашибва овреме всяко младо, което почувства нагон да пише — та дано се остави, за негово добро.''
 
 
Line 111 ⟶ 108:
 
 
* ''Нашенецът не мрази книгата[[книга]]та. Нещо по-лошо: той няма никакво отношение към нея. Той не знае за какво би му трябвала. Ако би я смятал за лукс, той би ламтял за нея. Но тя е за него просто една нелепа непотребица.''
 
 
Line 120 ⟶ 117:
 
 
* ''Никога не вярвам адвокат, който казва, че, бил само сътрудник на правосъдието.<br>Момиче, че не искало да се омъжи.<br>Комунист -— да не одобрава кървавата разправа с противника.<br>Командирован на държавни разноски –— че предпочита да остане в България.''
 
 
Line 135 ⟶ 132:
 
 
* ''Откак съм се родил, не съм престанал да се питам: " Що-ща аз тука?!"''
 
 
Line 141 ⟶ 138:
 
 
* ''Тайната за успеха[[успех]]а на всекидневния вестник е същата, каквато е за отделния човек: "По нищо да нямаш свое мнение!"''
 
 
* ''Тайната за добрите отношения между хората е много проста: давай"Давай непрекъснато и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях."''
 
 
* ''Ти казваш: защо пиеш?!<br> Но кажи ми, какво друго можеш да вършиш с хората?<br>Нима да ги учиш на нещо? –— Те винаги знаят много повече от тебе.<br>Да обсъждаш сериозни сделки с тях? – Ще те измамят.<br>Да споделяш чувствата си? –— Ще ти се смеят.''
 
 
* ''Той ми е много близък! –— казваме за някого.<br>И всеки си има свои близки. И види се, че така трябва да бъде. Защото иначе откъде щяха да знаят нашите интимни работи или важни тайни ония непознати и далечни, които приказват за нас из града?''
 
 
Line 165 ⟶ 162:
 
 
* ''Що е [[журналист]]? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея — и завърти дръжката.''
 
 
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Димитър_Подвързачов“.