Димитър Подвързачов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 12:
* ''Аз не ламтя да имам собствена къща: страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене.<br>Когато жена ти стане много мила – това много често значи, че тя е престанала да бъде само твоя.''
* ''Ако си беден, изпаднал, закъсал, отрупан с дългове и никъде не можеш да намериш пари, остава ти да направиш само едно: "Да се скараш с началника си, за да те уволни от малката служба, която заемаш. От подобен див героизъм понякога се уплашва самата съдба и току видиш – обърнала работата към по-добро."''
* ''Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.''
* ''[[Българи]]нът е муха със [[самочувствие]]то на аероплан.''
* ''В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях.''
* ''В живота има само едно-единствено истински хубави нещо, за което струва да се жали: музиката!''
* ''Всяко четене е една война между автора и читателя.''
* ''Във виното е истината! Ала оня, който пръв е казал тая мъдрост, е бил трезвен – така, че истината, уви, не е и там.''
* ''Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута, например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.''
* ''Да наваксаш времето — за жалост — значи да го почерниш, но не с вакса, а с труд…''
* ''Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните… като го прави смешен пред тях, разбира се.''
* ''Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока.''
* ''Дълго време аз мислех, че ми вреди алкохолът; сетне хвърлих вината на тютюна; сетне – на месото.<br>Най-после разбрах, че ми вреди просто животът.''
* ''Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора.<br>В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.''
* ''Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.''
* ''Едно проклятие ми тежи: аз не мога да почувствувам близостта на хората. И когато някой се стреми да ме целуне от любов – аз тръпна погнусен от предубеждението, че той нарочно иска да ми предаде някаква страшна болест.''
* ''Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.''
* ''Езикът е красив и буен млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче.''
* ''Жената е вечно дете — по ум, но вековен старец — по егоизъм.''
* ''Животът е като коня: почувствувала ли, че ездачът е несигурен, - може да го хвърли.<br>Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.''
* ''Животът е река, пред всекиго от нас.<br>Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави.<br>Умният е предпазлив: скита по брега, опитва брод – и излиза щастлив на другия бряг.''
* ''За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав. Най-често то заместя всички други.''
Line 84 ⟶ 81:
* ''И гаргите стоят с часове по антените, но от това не стават по-музикални.''
* ''Има автори, които могат без стеснение да ти кажат: "Бях започнал да пиша пиеса. Но като чух, че и Бернар Шоу пише, отказах се — не обичам да ми подражават…"''
* ''Има автори със странна съдба: когато се шегуват, публиката ги взема много сериозно, а когато говорят сериозно — публиката ги смята за шегобийци.''
* ''Има идеи, в които е абсолютно невъзможно да повярваш, ако дори ти дадат сто години да мислиш. Такива са, например, идеите за славянско могъщество, за балканско споразумение, за общочовешко братство и др.''
* ''Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва.<br>А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира.<br>Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.''
* ''Когато се издигнеш окончателно над земното — тъкмо тогава те заравят в земята.''
* ''Колко пъти ми е дохождало наум: защо употребяваме думата падеж за деня, в който имаме да плащаме полица? Много по-изразителна е думата плащаница. Толкова повече, че очаква ли те плащане, когато нямаш пари, ти си разпънат на кръст и остава да ти метнат една плащаница.''
* ''Колчем ми се е случвало да навляза в голяма гора, с неописуема красота на извишени към небето борове или рошави буки, или гиздави елхи, натруфени като млади невести — все ми е минавало през ума: — Голям въпрос е дали бива тая неповторима хубост да се жертва, за да се прави… хартия. — И дали не е по-добре да се отсичат само тънички клонки и с тях да се понашибва овреме всяко младо, което почувства нагон да пише — та дано се остави, за негово добро.''
* ''Моето нещастие е само в това: всеки човек, с когото се сближа, много скоро вижда, че аз всъщност не съм негов, не съм техен.''
* ''Мразя тълпата, дори да се състои от мобилизирани мъдреци.''
* ''Нашенецът не мрази книгата. Нещо по-лошо: той няма никакво отношение към нея. Той не знае за какво би му трябвала. Ако би я смятал за лукс, той би ламтял за нея. Но тя е за него просто една нелепа непотребица.''
Line 129 ⟶ 117:
* ''Недей вярва, когато някой ти каже, че ти е сърдит, защото не си му отишел на гости.''
* ''Никога не вярвам адвокат, който казва, че, бил само сътрудник на правосъдието.<br>Момиче, че не искало да се омъжи.<br>Комунист - да не одобрава кървавата разправа с противника.<br>Командирован на държавни разноски – че предпочита да остане в България.''
* ''Никога недей се сближава много с човека! Оставиш ли го да се доближи до тебе – той без друго ще почне да те рита.''
* ''Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.''
* ''О, да — и той падна за отечеството! Падна от високата стълба на Сметната палата, гдето бе отишъл да получи една платежна заповед.''
* ''О, живот! Аз все пак те обичам: ти се оказа напълно достоен за моето презрение…''
* ''Откак съм се родил, не съм престанал да се питам: " Що-ща аз тука?!"''
* ''Пред обикновения прост, груб, арогантен човек на нашата действителност аз винаги, във всичко се чувствам виновен — дори за работи, които нито съм сънувал.''
* ''Тайната за успеха на всекидневния вестник е същата, каквато е за отделния човек: "По нищо да нямаш свое мнение!"''
* ''Тайната за добрите отношения между хората е много проста: давай непрекъснато и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях.''
* ''Ти казваш: защо пиеш?!<br>Но кажи ми, какво друго можеш да вършиш с хората?<br>Нима да ги учиш на нещо? – Те винаги знаят много повече от тебе.<br>Да обсъждаш сериозни сделки с тях? – Ще те измамят.<br>Да споделяш чувствата си? – Ще ти се смеят.''
* ''Той ми е много близък! – казваме за някого.<br>И всеки си има свои близки. И види се, че така трябва да бъде. Защото иначе откъде щяха да знаят нашите интимни работи или важни тайни ония непознати и далечни, които приказват за нас из града?''
* ''Три върховни пункта има всеки банкет: аперитивен — закуски; смилателен — кафе, ликьор; пургативен — речи.''
* ''У другите народи има "джентлмен", има "денди" или кой знае още какво. Ние имаме само хашлак.<br>Ала светът не помни да е съществувала някога и процъфтявала държава от хашлаци…''
* ''Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчно оскърбителен, за да накара други съвсем да не пишат.''
* ''Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.''
* ''Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея — и завърти дръжката.''
| |||