Самюъл Бекет: Разлика между версии

 

'''[[w:Самюъл Бекет|Самюъл Бекет]]''' (''Samuel Beckett'', [[w:1906|1906]] - [[w:1989|1989]]) е ирландски драматург, романист и поет. Отличен е с Нобелова награда за литература през 1969 година.

 

{{цитат|Това, което има да се каже, е толкова малко, че трябва да се казва все в излишество на това, което се цели...|||}}

 

{{цитат|Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре. |||}}

 

{{цитат|Къде съм аз - не зная, никога няма да разбера; в тишината, която не познаваш, ти трябва да продължиш. Аз не мога да продължа. Аз ще продължа. |||}}

 

{{цитат|Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света. |||}}

 

{{цитат|На Земята си. Няма лек за това.|||}}

 

{{цитат|Какво знам за човешката съдба? Бих могъл да ви кажа повече за репичките.|||}}

 

{{цитат|Всички се раждаме луди. Някои остават такива.|||}}

 

{{цитат|В пейзажа на унищожение прецизността е проява на божественост.|||}}

 

{{цитат|Всяка дума е като ненужен отпечатък върху тишината и небитието.|||}}

 

{{цитат|Не, не съжалявам за нищо. Единственото, за което съжалявам е, че съм се родил. Винаги съм намирал умирането за толкова дълга и уморителна работа.|||}}

 

{{цитат|Нищо друго няма значение, само писането. Нищо друго не си заслужава...отпечатък върху тишината.|||}}

 

{{цитат|Поетите са сетивността, а философите разумът на човечеството.|||}}

 

{{цитат|Да намери форма, която да съпътства бъркотията, това е задачата на твореца сега.|||}}

 

{{цитат|Не сме светци, но спазихме уговорката си. Колко хора могат да се похвалят със същото?|||}}

 

{{цитат|Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.|||}}

 

{{цитат|Сълзите по света са постоянно количество. Когато някой започне да плаче, някъде другаде друг спира. Същото се отнася и за смеха.|||}}

 

{{цитат|Моите грешки са моят живот.|||}}

 

{{цитат|При липсата на друга алтернатива, слънцето изгря върху нищо новото.|||}}

 

{{цитат|Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.|||}}

 

{{цитат|Краят е в началото, при все това ти продължаваш.|||}}

 

{{цитат|Аз използвам думите, на които си ме научил. Ако те не значат нищо вече, научи ме на други. В противен случай ме остави да мълча.|||}}

 

{{цитат|Аз съм така. Или забравям веднага, или никога.|||}}

 

{{цитат|Вероятно най-хубавите ми години вече са си отишли. Когато имаше шанс за щастие. Но не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който е в мен сега. Не, не бих ги поискал обратно.|||}}

 

 

{{цитат|Обикновено не виждах много. Нито чувах много. Не обръщах внимание. Честно казано, не бях там. Честно казано, не вярвам някога да съм бил някъде.|||}}

 

{{цитат|Земята издаде звук като от въздишка и последните капки паднаха от вече ясното безоблачно небе. Малко момченце, протегнало ръцете си и гледащо нагоре към синьото небе, попита майка си как е възможно подобно нещо. "Разкарай се", отвърна тя.|||}}

 

{{цитат|Имам своите недостатъци, но да сменям настроението си не е един от тях.|||}}

 

{{цитат|Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.|||}}

 

{{цитат|Тишина, да, но каква тишина? Защото по принцип е много хубаво да пазиш тишина, но човек трябва да обърне внимание на това какъв вид тишина пази.|||}}

 

{{цитат|Естрагон: "Ние винаги намираме нещо, което да ни остави впечатлението, че съществуваме, а, Диди?" ("В очакване на Годо")|||}}

 

{{цитат|Фактът би изглеждал да е, ако в моята ситуация някой може да говори за факти, че аз трябва да говоря за неща, за които не мога да говоря, а което е по-интересно, но че аз също, което ако е възможно, е още по-интересно, аз трябва, забравих, няма значение. В същото време съм задължен да говоря. Не трябва никога да мълча. Никога.|||}}

 

{{цитат|Не харесвам животните. Странно е, но не харесвам нито хората, нито животните. Колкото до Бог, той е започнал да ме отвращава.|||}}

 

{{цитат|Ти плака за нощта - тя падна. Сега плачи в мрак.|||}}

 

{{цитат|Всичко, което искам, е да си седя на задника, да пускам газове и да си мисля за Данте.|||}}

 

{{цитат|Без значение дали съм роден, или не, дали съм живял, или не, дали съм умрял или почти умиращ, аз трябва да продължа да правя каквото винаги съм правил, без да знам какво е това, което правя, нито кой съм, нито къде съм, нито дали съм.|||}}

 

{{цитат|Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат . Какво ме кара да ридая така? От време на време... а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.|||}}

 

{{цитат|Объркването не е мое откритие. Не можем да чуем петминутен разговор, без да узнаем за объркването. То е навсякъде около нас и нашият едничък шанс сега е да го пуснем да влезе. Единственият шанс за промяна е, ако отворим очите си и съзрем хаоса. Това не е хаос, чийто смисъл можеш да откриеш.|||}}

 

 

{{DEFAULTSORT:Бекет, Самюъл}}

[[Категория:Хора]]

[[Категория:Ирландци]]