Джубран Халил Джубран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AnankeBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: vi:Khalil Gibran
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 29:
{{цитат|Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.|||}}
{{цитат|Човечеството е река от светлина, която тече от праведността към вечността.|||}}
{{цитат|Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.<br />Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.<br />Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.<br />Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.<br />Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника. <br />Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.<br />Горко на народ, който посреща своя нов [[водач]] с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.<br />Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.<br />Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.|||}}
{{цитат|Желал бих щото да можех да сбера къщите ви в шепа и като сеяч да можех да ги пръсна из полето и леса.<br />Желал бих щото долините да са улици, а зелените лъки — алеи, та да се търсите един друг из лозята и дрехата ви да се пропие със земното ухание. (1926)|||}}
{{цитат|Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:<br />— Хайде да се изкъпем в морето.<br />И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.<br />А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане голо, сложи си дрехата на Грозотата.<br />И Красотата продължи по пътя си.<br />И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.<br />Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.||от „Странникът“|}}