Уикицитат

Джон Стайнбек: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
Ред 8:
'''[[w:Джон Стайнбек|Джон Ърнст Стайнбек]]''' (англ. [[w:en:John Steinbeck|John Ernst Steinbeck, Jr.]], [[w:1902|1902]] - [[w:1968|1968]]) e американски писател, автор на романите [[w:За мишките и хората|"За мишките и хората"]] (1937), [[w:Гроздовете на гнева|"Гроздовете на гнева"]] (1939), [[w:На изток от рая|"На изток от рая"]] (1952), "Зимата на нашето недоволство" (1961). През [[w:1962|1962]] г. получава Нобелова награда за литература.
 
 
{{цитат|[[Живот]]ът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…|||}}
 
{{цитат|[[Промяна]]та идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата.|||}}▼
 
{{цитат|[[Човек]] се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.|||}}▼
 
{{цитат|Аз почти винаги пиша - също както и почти винаги дишам.||до неговия редактор Паскал Ковици, 1960|I nearly always write - just as I nearly always breathe.}}
Line 19 ⟶ 13:
{{цитат|В [[истина]]та има повече [[красота]], дори когато красотата е отвратителна.|||}}
 
{{цитат|В пълната си самота писателите[[писател]]ите се опитват да обяснят необяснимото.||New York Times, 1969|In utter loneliness a writer tries to explain the inexplicable.}}
 
{{цитат|Властта[[Власт]]та не корумпира. Страхът[[Страх]]ът корумпира… може би страхът от загуба на власт.||"Краткото царуване на Пипин IV", 1957|Power does not corrupt. Fear corrupts… perhaps the fear of a loss of power.}}
 
{{цитат|Да си жив означава да имаш белези.||"Зимата на нашето недоволство", 1961|To be alive at all is to have scars.}}
Line 27 ⟶ 21:
{{цитат|Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното.}}
 
{{цитат|[[Живот]]ът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…|||}}

{{цитат|За [[Русия]] се изписваха хиляди думи, но има неща, за които никой не пише, а точно те са най-интересни.||по време на Желязната завеса|}}
 
{{цитат|Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина.||в интервю, 1947|Ideas are like rabbits. You get a couple and learn how to handle them, and pretty soon you have a dozen.}}
 
{{цитат|Когато [[човек]] твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да [[мисъл|мисли]] за нищо друго.|||}}
 
{{цитат|Литературата[[Литература]]та е толкова стара, колкото речта. Тя израства от човешката потребност за нея и тя не се променя, освен да става още по-голяма.||из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962|Literature is as old as speech. It grew out of human need for it, and it has not changed except to become more needed.}}
 
{{цитат|"Малко [[любов]]" е като "малко [[вино]]" — прекаляването с едното или другото сериозно вреди на [[здраве]]то.|||}}
Line 39 ⟶ 35:
{{цитат|Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата.||из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962|I hold that a writer who does not passionately believe in the perfectibility of man, has no dedication nor any membership in literature.}}
 
{{цитат|Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си [[живот]] в опити да бъдем по-малко самотни.||"In Awe of Words, 1930|We are lonesome animals. We spend all our life trying to be less lonesome.}}
 
{{цитат|Никой не иска съвети, а само потвърждение.||"Зимата на нашето недоволство", 1961|No one wants advice, only corroboration.}}
Line 49 ⟶ 45:
{{цитат|Проблемът е, че аз наистина харесвам [[жени]]те. Неприятностите идват само от омъжените.|||}}
 
▲{{цитат|[[Промяна]]та идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата.|||}}
{{цитат|Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш.||"Пътуване с Чарли: В търсене на Америка", 1962|A journey is like marriage. The certain way to be wrong is to think you control it.}}▼
 
▲{{цитат|Пътуването е като брака[[брак]]а. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш.||"Пътуване с Чарли: В търсене на Америка", 1962|A journey is like marriage. The certain way to be wrong is to think you control it.}}
{{цитат|Струва ми се, че ако аз и ти трябва да изберем между два вида мисъл или действие, трябва да помним смъртта си и да опитаме да живеем така, че смъртта ни да не носи удоволствие на света.|||}}
 
{{цитат|Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикивали през вековете.||из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962|Such is the prestige of the Nobel award and of this place where I stand that I am impelled, not to squeak like a grateful and apologetic mouse, but to roar like a lion out of pride in my profession and in the great and good men who have practiced it through the ages.}}
 
{{цитат|[[Човек]] в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него.||"Зимата на нашето недоволство", 1961|No man really knows about other human beings. The best he can do is to suppose that they are like himself.}}
 
▲{{цитат|[[Човек]] се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.|||}}
 
 
 
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Джон_Стайнбек“.