Владислав Тодоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 38:
* ''Модерното [[управление]] представлява справяне с една лавинообразна действителност, която е в постоянно нарушения на реда. То е справяне с избухващи кризи, които не могат да бъдат предвидени. Предвидимата криза е оксиморон. Предвидимото не влиза в състава на кризисното и в много случаи е синоним на привидното. В справянето с кризите подходът може да бъде двояк, интуитивен или рационален. Интуитивният подход е изключително лично обусловен. Рационалният - както лично, така и институционално. Интуициите са конструкции на обществения разум в сферата на самоуправлението на нацията. Интуитивният подход не изисква компетентност. Рационалният е пряко зависим от нивата на компетентност на институциите. В този смисъл рационалният подход в справянето с кризите изисква артикулирано позоваване на обобщен опит. Така, с глобализацията на зависимостите в света, възниква необходимостта от експертна общност или групата на свръх компетентните. Картината крайно се усложнява с факта, че модерното управление не просто се справя с кризи и бори хаоса, а самото то произвежда хаос и изпада в кризи.''<ref name="vt_kult"/>
 
* ''Властва (в България - бел.цит.) това, което по условие саботира духа на реформите – вездесъщият ориенталски усет, който открай време вирее и сплотява обитателите на тези земи. Съгласно този усет, реформата или [[промянатапромяна]]та по рационален път носи зло. Надделява табиетът на всеки комшулук да кротува на теферич, приседнал край софра, и да гледа сеир, да сърба и да се секне встрани, да одумва тия, дето пикаят на показ срещу вятъра на реформите. Тракането на броеницата отмерва времето. Денят и нощта се преживяват като седене на хлад и припек. Самосъзнанието е в плен на самоусещането. Ако преходът е реализация на рационален реформистки проект за цялостна обществено-политическа трансформация, то той е обречен да не се състои по тези краища на Европа. Самата идея съставлява предизвестена невъзможност. Тук социалните инженери споделят съдбата на доктор Франкенщайн. В усилието си научно да подобрят човека, те са обречени да сглобяват безименни чудовища и да бъдат изоставяни от тях.''<ref name="vt_kult"/>
 
* ''Сценариите (политическите - бел.цит.) са опити да се рационализира хаосът. Те задават палиативна валидност на иначе фалиралите политолози. Когато нещата се случат, сценариите отпадат и никой за нищо не държи отговорни сценаристите. В този смисъл, сценарното мислене е напълно безопасно. Писането на киносценарии е съвършено друг вид излагане. В тях сценаристът остава на показ завинаги.''<ref name="vt_kult"/>
 
* ''Въпреки модернизационните кампании на соца, аграрният характер на българския [[Българиякултура|българскиякултурен]] културен тип е все още доминиращ. Образността на скотовъдната и полевъдната трудова култура беше трайно по-силна от градската, та дори и от заводската, въпреки официалния й пролетарски характер, което личи най-вече в изкуството[[изкуство]]то. Градските писатели и художници са малцинство, градски както в изразните средства, така и в темите си. Корените ни терзаят, а не машините.''<ref name="vt_kult"/>
 
* ''Очевидно е как в днешния попфолк аграрният културен тип на българина шумно мутира. Попфолкът е симптом на спонтанна и в много отношения пошла културна трансформация, на взривно разкрепостяване на колективното подсъзнателно, на сексуалните му фрустрации и секретните му помисли, на криминалните му тежнения, на сгълчаната му похотливост. [[Пошлост]]та е неизбежна, доколкото попфолкът безочливо публикува една силно угнетена и болезнено сподавяна воля за телесна колективна свобода, за обругаване на читалищното клише, за изопачаване на напетото приличие на ансамблово организираното народно творчество, за усукване на аграрното начало. И от духа на попфолка ще се роди собствено българската градска култура, от разкази за тръпнещите бедра на бърнести и едрозърнести певици в компанията на легендарни бандюги, тъпкани с грешни пари, на лъстиви гърли с раздърпани фризури и изядено червило, на хитроумни прахосници и тям подобни обитатели на градското дъно, където всеки е бил, за щяло и не щяло, поне веднъж инкогнито.''<ref name="vt_kult"/>