Дими Паница: Разлика между версии

508 байтове добавени ,  преди 11 години
редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
{{Уикипедия}}
* "...[[България]] е объркана, тя има нужда от компас, който да сочи правилната посока, за да разберат българите къде искат да отидат и да са готови да направят нужните жертви, за да стигнат дотам. Това ни липсва и мисля, че тази липса е пагубна.", от интервю във в-к "Дневник"
* "Всички сме чували, че всяко общество има печата, който заслужава. В дългите години, прекарани в емиграция, тази стара максима не ме занимаваше особено, защото тя явно не засягаше България. Струваше ми се правдоподобна, но само за свободните страни. И естествено не се отнасяше за насилствено наложени затворени общества, където това, което минаваше за журналистика, се свеждаше до изпълнение на инструкции на партийното ръководство. Тогава информациите в медиите бяха наложени на читатели, лишени на всяка възможност за избор или протест чрез същите методи на цензура и полицейщина, с който режимът беше монополизирал и всички други отрасли на живота. Не беше изобщо сериозно да се говори за свободна журналистика.", от интервю във в-к "Дневник"
 
'''Дими́трий-Ива́н (Ди́ми) Евста́тиев Пани́ца''' (1930-2011) е български общественик и журналист, работил активно за развитие на гражданското общество в България след демократичните промени през 1989 г.
[[Категория:Хора|Паница, ]]
 
[[Категория:Журналисти|Паница, ]]
 
[[Категория:Българи|Паница, ]]
* "...''…[[България]] е объркана, тя има нужда от компас, който да сочи правилната посока, за да разберат българите къде искат да отидат и да са готови да направят нужните жертви, за да стигнат дотам. Това ни липсва и мисля, че тази липса е пагубна.",'' от—<small> из интервю във в-к "Дневник"</small>
 
* "''Всички сме чували, че всяко общество има печата, който заслужава. В дългите години, прекарани в емиграция, тази стара максима не ме занимаваше особено, защото тя явно не засягаше България. Струваше ми се правдоподобна, но само за [[свобода|свободните]] страни. И естествено не се отнасяше за насилствено наложени затворени общества, където това, което минаваше за [[журналистика]], се свеждаше до изпълнение на инструкции на партийното ръководство. Тогава информациите в медиите бяха наложени на читатели, лишени на всяка възможност за избор или протест чрез същите методи на цензура и полицейщина, с който режимът беше монополизирал и всички други отрасли на живота[[живот]]а. Не беше изобщо сериозно да се говори за свободна журналистика.",'' —<small> отиз интервю във в-к "Дневник"</small>
 
{{сорткат|Паница, Димитър}}
 
[[Категория:Хора|Паница, ]]
[[Категория:Журналисти|Паница, ]]
[[Категория:Обществени дейци]]
[[Категория:Българи|Паница, ]]
23 650

редакции