Владислав Тодоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Уикипедия}}
 
'''Владислав Тодоров Тодоров''' (р.1956) е български културолог и политолог, който живее в [[САЩ]] уи преодава в [[w:en:Pennsylvania State University|Пенсилванския университет]]. Автор е на филмирания роман "Дзифт".
 
 
* ''Размерът на кифлата ще продължава да расте до изборите, след тях ще спихне драматично.'' — <small>пред в."Сега", 2005</small>
 
* ''Това, за което смятам себе си за лично отговорен, е фактът, че кръстът, който се озова в ръцете ни, ние (аз) използвахме като тояга, с която прескочихме границата.''
 
* ''Голямото ми гражданско разочарование от вече свободна България дойде с първите парламентарни избори. Гласът на народа върна компартията във властта. Аз мислех, че е въпрос на свободен избор, за да може да се отръска България от миналото си, а тя свободно се заключи в него. Аз лично тежко преживях този факт и потърсих бъдеще другаде.''
 
* ''Един човек, една нация или общество не може лесно да се разделят с миналото си, особено когато то е травматично. Травматичното минало обикновено се влачи като газена кутия, която дрънка по пътя към Европа.''
 
* ''Многото неприлично обедняха, малкото неприлично забогатяха. Появиха се две Българии и популизмът хвърля едната срещу другата.''
 
* ''Преходът създаде мнозинството на загубилите. Такъв тип кризисни ферментации пораждат висока социална утаечност или масово отпадане. Няма как по време на радикален преход да не се утаи и заблати едно загубило мястото си човешко мнозинство.''
 
* ''Looser - това е човек, който проваля себе си, човек, оказал се никой в опита си да стане някой.''
 
* ''Популизмът е антиелитен. Елитът е заподозрян в заговор срещу народа, в противонародна злоупотреба с машината на държавата. Когато това стане очевидно за всички, популизмът добива основание. А подобни очевидности в България има доста - народът се чувства обран в собствената си държава от редица правителства, партии и партийни сговори.''
 
* ''Бъдещето на партиите и запазването на електоралната им тежест зависят от две неща - интерес и очарование, едното рационално, другото ирационално състояние. С други думи, доколко харизматичният лидер може да очарова електорат и до каква степен партията може да създава и да управлява клиентелни мрежи. Клиентела се гради, като се преразпределя власт - местна или централна. Когато една партия не може да предлага власт, клиентелите биват прекупувани от тези, които могат.''
 
* ''В САЩ трудно може да се разбере, че я има България.''