Ришел Мийд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 27:
'''Джорджина Кинкейд - книга 2: Триумфът на сукубата''' (''[[w:en:Succubus on Top|Succubus on Top]]'')
* ''
* ''Нетърпеливото му подмазваческо изражение говореше за изгарящо желание да получи [[кариера|повишение]].''
* ''Опитвах се със зъби и нокти да изглеждам въодушевена, но безуспешно. Което беше неприемливо, разбира се.''
Ред 50:
'''Академия за вампири - книга първа''' (''[[w:en:Vampire Academy|Vampire Academy]]'')
* ''Усетих страха й, преди да чуя писъците й.<br>Кошмрът й запулсира в мен, изтръгвайки ме от съня ми, свързан с плаж и някакъв готин тип, който разтриваше плажно масло по кожата ми. Образите - нейните, а не моите - се натрапиха в съзнанието ми: пламъци и кръв, миризма на дим, смачкани ламарини на кола. Картините ме обсебиха, задушиха, докато някаква все още рационално мислеща част от ума ми се опитваше да ми припомни, че това не е е моят [[сънища|сън]].''
* ''По лицето й се изписа глад, Устните й се разтвориха леко, разкривайки кучешките зъби, които тя обикновено криеше, когато живееше сред хората. Тези кучешки резци контрастираха странно с останалите й черти. С прелестното си лице и с нежната си руса коса тя приличаше повече на ангел, отколкото на вампир.''
Ред 68:
* ''Не исках да изглеждам недоспала, но никак не ми се връщаше в леглото. Не исках да рискувам да заспяо тново. По-скоро се нуждаех нещо да ме събуди, да изтрие от мислите ми онова, което бях видяла.''
* ''Лиса често бе споделяла с мен, че копнее да може да прониква в съзнанието ми и да споделя моите преживявания така, както аз усещам нейните. Но честно казано тя намаше представаа колко щастлива беше, че не може. Нямаше представа какво е нечии чужди мисли да проникват в теб, преживяванията на друга личност да се сместват с твоите. И, естествено, не подозираше какво означава да изживяваш нечий съвършен любовен живот, когато твоят изобщо го няма. Нито разбираше, какво е да се счувстваш изпълнена с [[любов]], толкова силна, че чак гърдите те болят - любов, която можеш само да изпитваш, но не и да показваш. Да се държи любовта погребана е все едно да сдържаш гнева си. Поне този горчив житейски урок вече бях научила. Да те изяжда нещо отвътре, докато ти се иска да крещиш или да сриташ нещо.''
* ''Прокарах припряно ръка през дългата си коса, макар да знаех, че вече е малко късно да се тревожа за външния си вид. Сигурно в главата приличах на разплетена кошница.''
* ''Стригоите, неживите
* ''— …Какво всъщност правиш тук?<br>Използваше интонацията "престани да ме правиш на глупак", затова се постарах да му отговоря колкото се може по-честно.''
Ред 81:
* ''Следяха ме.<br>В това имаше известна ирония, имайки предвид, че през последните няколко седмици аз следях другите. Поне не беше вампир. Вече щях да го зная. Последният ефект от това да съм целуната от сянката беше способността да усещам неживите - за нещастие посредством пристъпи на прилошаване. При все това бях благодарна на предупредителната система на тялото ми и изпитвах облекчение, че преследвачът ми тази нощ не беше безумно бърз, безумно зъл вампир. Напоследък имах доста схватки с тях и ми се щеше поне за малко да си отдъхна.''
* ''Много скоро открих, че скъпите дрехи и щедрите бакшиши отварят доста врати. Сервитьорите ме запомниха и дори и да намираха присъствието ми донякъде за странно, не го показваха и с удоволствие ме настаняваха на уединена маса в ъгъла, каквото бе
* ''Но в природата на пазителите беше да са бдителни и затова погледите им постоянно шареха из помещението. Но аз също бях тренирана като тях, затова ги шпионирах без да ме забележат.''
Ред 94:
* ''Пристигането на днешното писмо бе идеално изчислено, не за очаквах нещо друго. Вече го бяхпрочела четири пъти и въпреки че закъснявах не можах да устоя и го прочетох за пети път.<br>"Моя най-скъпа Роуз,<br>Един от малкото недостатъци да си пробуден е, че ние не се нуждаем от сън; това означава, че не сънуваме. Жалко, защото ако можех да сънувам, зная, че щях да сънувам теб. Щях да сънувам уханието ти, как тъмната ти коса гали като коприна пръстите ми. Щях да сънувам кадифената мекота на гладката ти кожа, пламтящата страст на устните ти, когато се целуваме.<br>Без съмнение обаче ще трябва да се задоволя само с въображението си - което е почти толкова добро. Мога да си представя всички тези неща идеално, както и какво ще изпитам, докато отнемам живота ти. това е нещо, което ще сторя със съжаление, но ти направи този избор неизбежен. Отказът ти а се присъединиш с мен във вечността и любовта направиха невъзможно всяко друго действие, а аз не мога да позволя на някой, толкова опасен като теб, да остане жив. Освен това, дори и да те пробудя насила, ти имаш толкова много врагове …, че някой от тях неминуемо ще те убие. Ако трябва да умреш, ще бъде от моята ръка. От никоя друга.<br>… На тази земя няма място, където можеш да се скриеш от мен. Наблюдавам те.<br>С обич:Дмитрий''
* ''Напоследък разбрах, че мнозина от човешката раса доброволно сътрудничат на
* ''— Изглеждаш така, сякаш си готова да се изправш срещу цяла армия. (…)<br>— Ами аз почти ще се изправя срещу цяла армия, — изтъкнах.''
| |||