Уикицитат

Лукан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Редакция без резюме
Ред 6:
}}
 
'''Марк Аней Лукан''' (лат. ''Marcus Annaeus Lucanus'', 39-65 г. от. н.е.) е римски поет, родом от Испания, племенник на Сенека, най-известният след Вергилий епик. Квинтилиан често хвали неговите произведения за дълбочината на чувствата, за силата и богатството на мисълта. Голяма част от творчеството му обаче е изчезнала безследно още в древността. Единствената му оцеляла до днес книга "Pharsalia" или "De bello civili" (Вестници или поема за Гражданската война) е посветена на гражданскатасмутните войнавремена напротивоборство между Цезар и Помпей.
 
 
{{цитат|Ако е останало и още нещо да се донаправи, считай, че нищо не е свършено.||Pharsalia, книга II, стих 657|Nil actum credens, dum quid superessel agendum.}}
 
{{цитат|Ала не трябва вече да се молим; с желязо вие призовавайте съдбата[[съдба]]та!<br>Във вашите ръце е на Цезаря величието днес.||Pharsalia, книга 7, стих 252|Nil opus est uotis, iam fatum accersite ferro.<br>in manibus uestris, quantus sit Caesar, habetis.}}
 
{{цитат|[[Мързел|Безделието]] винаги поражда променливи непостоянство.||Pharsalia, книга VI, стих 704|Variam semper dant otia mentem.}}
Ред 17:
{{цитат|Безпочвените мълви също могат да почиват на основателни опасения.||Pharsalia, книга I, стих 469|Vana quoque ad veros accessit fama timores.}}
 
{{цитат|ВсекиВсичко човексе самдава създавана своетотози, който има оръжие и всичко крушениепотъпква.||Pharsalia, книга I, стих 499348|NaufragiumArma sibitenenti<br>omnia quisquedat, facit.qui iusta negat}}
 
{{цитат|Всичко се дава на този, който има оръжие и безогледно потъпква.||Pharsalia, книга I, стих 348|Arma tenenti<br>omnia dat, qui iusta negat}}
 
{{цитат|Вярваше, че е роден не за себе си, а за целия свят.||Pharsalia, книга II, стих 383|Nec sibi sed toti genitum se credere mundo.}}
 
{{цитат|Грехът на хилядитемножеството винаги остава ненаказан.||Pharsalia, книга V, стих 260|Quidquid multis peccatur inultum est.}}
 
{{цитат|Да бъдеш свързан с една и съща съдба.||Pharsalia, книга V, стих 769|Casu pendere ab uno.}}
Line 29 ⟶ 27:
{{цитат|Да използваме силите, които сме събрали.||Pharsalia, книга I, стих 348|Uiribus utendum est quas fecimus.}}
 
{{цитат|Да пожертваш живота[[живот]]а си за победата.||Pharsalia, книга VIII, стих 100|Felicibus armis dependisse caput.}}
 
{{цитат|Да предоставиш на меча да решава съдбините на света.||Pharsalia, книга VII, стих 108|Gladio permittere mundi discrimen.}}
Line 35 ⟶ 33:
{{цитат|Делото на победителите се харесва на боговете, а делото на победените - на Катон.||Катон Млади останал верен на победения от Цезар Помпей и след поражението на войските му се самоубил, Pharsalia, книга I, стих 118|Victrix cause Diis placuit, sed victa Catoni}}
 
{{цитат|Добродетелта ни радва затова, защото сама по себе си се постига с много голям [[труд]].||Pharsalia, книга IX, стих 404|…Laetus est, quoties magno sibi constat, honestum.}}▼
{{цитат|Доблестта е толкова по-приятна, колкото в по-голямо съгласие е със себе си.}}
 
▲{{цитат|Добродетелта ни радва затова, защото сама по себе си се постига с много голям труд.||Pharsalia, книга IX, стих 404|…Laetus est, quoties magno sibi constat, honestum.}}
 
{{цитат|[[Закон]]ите, смачкани от [[войната]], мълчат.||Pharsalia, книга I, стих 277|Leges bello siluere coactae.}}
Line 43 ⟶ 39:
{{цитат|[[Богатство|Заможният]] не трябва да си мисли, че го обичат заради собствените му качества.||Pharsalia, книга VII, стих 727|Felix se nescit amari.}}
 
{{цитат|…И…А преходното е подвластно на случайността.||Pharsalia, книга II, стих 13|…Et habet mortalia casus.}}
 
{{цитат|Избягвай бавенето - отлагането винаги вреди.||Pharsalia, книга I, стих 280|Tolle moras, semper nocuit differre paratis.}}
Line 51 ⟶ 47:
{{цитат|Изчезнали са даже руините.||за легендарната Троя, Pharsalia, книга IX, стих 969|Etiam periere ruinare.}}
 
{{цитат|Като земята от звездите <br>или пък от морето пламъка - така далеч са ползата и правото[[право]]то един от друг.||Pharsalia, книга 8, стих 487|Sidera terra<br>ut distant et flamma mari, sic utile recto.}}
 
{{цитат|Мечовете затова са дадени затова- никой да не бъде роб.||по време на Френската революция стихът е бил изгравиран върху оръжията на Националната гвардия; Pharsalia, книга IV, стих 579|…Datos, ne quisquam seruiat, enses.}}
 
{{цитат|Мнозина рискуватстигат и до крайна опасност от [[страх]] пред надигащата се беда.||Pharsalia, книга VII, стих 104|Multos in summa pericula misit venturi timor ipse mali.}}
 
{{цитат|Наказан ти ще бъдеш за прехвалена вярност, щом искаш<br>на преследвания от съдбата да помогнеш.||Pharsalia, книга 8, стих 485|Dat poenas laudata fides, cum sustinet' inquit<br>'quos fortuna premit. fatis accede deisque…}}
 
{{цитат|НаучиНаучѝ се как живее малкия човек и колко малко от природата изисква той.||Pharsalia, книга IV, стих 377|Discite quam parvo liceat producere vitam, Et quantum natura petat.}}
 
{{цитат|Никоя страна не е невинна, ако нейн противник е назначен за съдия.||Pharsalia, книга VII, стих 263|Nulla manus belli, mutato judice, pura est.}}
 
{{цитат|Но всичковсеки сесам променясъздава отсвоето случайносттакрушение.||Pharsalia, книга VIII, стих 487499|…RapitNaufragium omniasibi casusquisque facit.}}
 
{{цитат|Но всичко се [[промяна|променя]] от случайността.||Pharsalia, книга VII, стих 487|…Rapit omnia casus.}}
 
{{цитат|Но Цезар е неудържим във всички свои намерения, и мисли може би, че нищо не е свършено, докато все още има нещо да не е довършено.||Pharsalia, книга II, стих 656|Sed Caesar in omnia praeceps, nil actum credens, cum quid superesset agendum.}}
 
{{цитат|Но Цезар има солидно име и военна репутация: неговата енергия никога не си почива, безчестието би го завладяло без [[война]].||Pharsalia, книга I, стих 143| Sed non in Caesare tantum nomen erat nec fama ducis, sed nescia virtus stare loco, solusque pudor non vincere bello.}}
 
{{цитат|Няма да дойде даром [[победа]]та над тези, които са готови да поставят по ударите и гърдите си.||Pharsalia, книга IV, стих 275|Uincitur haut gratis iugulo qui prouocat hostem.}}
Line 73 ⟶ 71:
{{цитат|Понесени са от неудържимостта на яростта и мислят, че е губене на време да питат дали някой е виновен.||Pharsalia, книга II, стих 109|Trahit ipse furoris Impetus, et visum est lenti quaesisse nocentum.}}
 
{{цитат|Страхливец ще е вечно този, който от жестокост който се срамува.||Pharsalia, книга 8, стих 495|Semper metuet quem saeua pudebunt.}}
 
{{цитат|Съгласието се съдържа в несъгласието.||Pharsalia, книга I, стих 98|Mansit concordia discors.}}
 
{{цитат|Със първия удар на меча побързайте вие да съркушите света;<br>И нека да бъде тъй ясно, че тези народи, които Помпей<br>с колесница повел е към Рим, не струват и единия даже триумф.||Pharsalia, книга VII, стих 278|et primo ferri motu prosternite mundum;<br>sitque palam, quas tot duxit Pompeius in urbem<br>curribus, unius gentes non esse triumphi.}}
 
{{цитат|Сянка от велико име.||изказан относно Помпей, изразът се употребява за прославени лица, от които не е останало нищо, Pharsalia, книга I, стих 135|Stat magni nominis umbra.}}
Ред 83:
{{цитат|Че без възмездие насилия се вършват, но само докогато им се дава.||Pharsalia, книга 8, стих 492|Facere omnia saeue non inpune licet, nisi cum facis.}}
 
{{цитат|[[Щастие|Щастливия]] зачитай и бягай от нещастника.||Pharsalia, книга 8, стих 487|…Et cole felices, miseros fuge.}}
 
 
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Лукан“.