Йозеф Гьобелс: Разлика между версии

{{цитат|Трогнати, трябва да признаем, че британските лордове, които досега бяха заети само с това да косят грамадните си имения и да прахосват по най-приятен начин приказните си богатства, неотдавна са минали на страната на социалните етици. В речите и статиите си във вестник "Таймс" те употребяват изрази, от които настръхват косите на истинските капиталисти.||Лъжесоциалисти. 26 януари 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}

{{цитат|Ние наистина, не сме злоради, но изпитваме истинско удоволствие от вида на английската плутокрация, окъпана в пот и запъхтяна от усилието да създаде настроение срещу нас след влизането на София в Тристранния пакт и навлизането на нашите войски в България. След това събитие всички най-способни британски политици се събраха, за да измътят формулировката на това събитие и да го съобщат на английския народ. Ясно личеше, че здравата бяха нагазили в копривата. Едва бяха изминали осем дни и от висотата на лондонската всезнайност и компетентност беше съобщено с пълна увереност, че проклетите германци възнемерявали да изнасилят България, обаче в лицето на този смел народ срещнали противници, с които шега не бива.||Старите циници. 16 март 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}

{{цитат|Неотдавна по английското радио един млад човек, името му не е толкова важно, изнесе беседа в която говореше за належащата необходимост да се намерят нови ръководни личности в Англия. Той заяви, с една необичайна за Лондон свобода, че сегашното английско ръководство било много старо и цинично. Трябвало да се направи опит да се освежи с нови млади сили. В парламента не можело да се търсят тези личности, защото липсвали тези благонадеждни таланти. Може би в индустрията или авиацията ще се открият такива ? Но все пак такъв опит трябвало да се направи, дори с риск той да не излезе сполучлив, понеже всеки начинаещ бивал винаги надиграван от рутината на плутокрацията. Но все пак щяло да се спечели нещо ! Щяло да се разбере какво е истинското състояние на нещата.||Старите циници. 16 март 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}

{{цитат|Който се съюзи с Англия, отива на сигурна смърт. Полша, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция опитаха това. Нагледното обучение не бе достатъчно за гърци и сърби. Те самите искаха да го опитат. Нашите увещания не им помогнаха и не можаха да им попречат да извършат тази глупост.||Старата песен - за началото на военната операция на Вермахта срещу Югославия и Гърция. 8 април 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}