Йозеф Гьобелс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
{{цитат|Само политически неосведоменият може да се учуди на фронта на солидарност и единство, който се образува между плутокрацията и болшевизма в момента на разкриване на комплота Москва - Лондон срещу Германския Райх. Този фронт се образува само за няколко часа. Националсоциалистите не намират нищо чудно в това. За нас този факт е само едно класическо доказателство за старото съмнение, което винаги сме хранили, дори и тогава, когато Фюрерът с безподобно търпение и снизхождение се опита да създаде поносими отношения между Германия и Съветска Русия. Не е наша вината, че този опит не излезе сполучлив. Московските насилници, както става все по-ясно, въобще не са имали намерение да спазват пакта за ненападение. За тях той бе само едно много удобно отлагане на конфликта. Те винаги са търсели повод за този конфликт, само че за тях той бе неудобен, когато Райхът така много се засилваше в политическо, стопанско и военно отношение. Днес тяхната сметка е ясна. Те са се надявали на една продължителна и изтощителна за Райха война. Такава война трябваше да им даде възможността и необходимото време да се въоръжат достатъчно и когато Европа бъде разсипана и разстроена, да стане лесна плячка на световната революция, която проектират. Една разстроена Европа, мислеха те, е по-лесно да се болшевизира, отколкото една силна Европа. Те се преструваха, че горещо желаят мир, с едничката цел да се подготвят за война. В едната ръка стискаха договора, който трябваше да гарантира измамата им, а с другата точеха камата, която възнемеряваха да забият в гърба ни.||Старият фронт. 26 юни 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}
{{цитат|Тези дни стохилядна армия от млади германски войници прекрачват границата на изток и маршируват по шосетата и улиците на така наречения рай на работничеството и селячеството. Много от тези млади хора, ако не беше дошъл националсоциализмът в Германия, днес щяха да се числят към червените, щяха да четат органа им "Червено знаме", да хвалят и величаят на събранията си "страната на трудещите се" и да отдават почит на "мъдрия Сталин" като пионер на световната революция и създател на земното щастие.||Булото се смъква. 6 юли 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}
{{цитат|Човек трябва да е наистина голям познавач на еврейството, за да може да му смъкне маската. Но щом веднъж го опознае, той вижда колко проста и примитивна е тяхната система. Тя се характеризира с вероломното си базсрамие, което само затова е толкова ефикасно,
{{цитат|Вината за избухването и разширяването на настоящата война е толкова ясна и очебийна, че няма нужда от доказателства. Евреите желаеха тази война и я имат. Но с това се сбъдна и пророчеството на Фюрера, който в речта си на 30 януари 1939 година заяви в Райстага, че ако интернационалните еврейски финансови магнати успеят да въвлекат народите в нова световна война, резултатът няма да бъде болшевизиране на света и победа на еврейството, както те очакват, а унищожаване на еврейската раса в Европа. ... Първите дни след въвеждането на еврейската звезда се забеляза значително увеличение на продажбата на вестници. Всеки евреин, който бе принуден да излезе купуваше вестници, за да прикрие жълтия знак. Когато това беше забранено, тук-там из улиците на Берлин почнаха да се срещат евреи придружени от чужденци неевреи, които парадираха по улиците. Тези еврейски слуги би трябвало също да носят еврейската звезда. Аргументите, които те дават за провокаторското си държание, са вечно едни и същи - казват, че и евреите били хора, сякаш ние твърдим противното. Че не са ли също хора и разбойниците, престъпниците, крадците, изнасилвачите на деца и прочие, и въпреки това никой няма да тръгне да се разхожда с тях по улиците. ... Ние трябва да спечелим войната. Ако я загубим, всички тези преструващи се на невинни и безобидни евреи изведнъж ще се превърнат в бесни вълци. Ще се нахвърлят върху народа ни, върху жените и децата ни, за да си отмъстят по нечуван начин. Те извършиха вече подобно отмъщение в Бесарабия и в балтийските държави, когато болшевиките нахлуха там. При това в тези страни нито народът, нито правителствата им бяха сторили някакво зло. ... Това е най-елементарен закон за народностна, национална и социална хигиена. ... Има разлика между хора и хора, както има различия между животни и животни. Ние различаваме добри и лоши хора, както различаваме добри и лоши животни. Фактът, че евреите живеят между нас, не е доказателство, че принадлежат към нас, както и бълхата не може да се причисли към домашните животни само поради това, че се среща по къщите. ... Ние мислим, че всички хора са добри като нас. Французите ни се заканиха през зимата на 1939-1940 година, че ще ни победят, ще разпокъсат Райха и ще ни принудят да образуваме опашки пред техните походни кухни, за да получим малко топла храна за нас и семействата си. Минаха само шест седмици и нашата войска покори Франция. Днес виждаме германски войници по шосетата и пътищата да раздават хляб и салам на гладуващи френски жени и деца, също и бензин на парижките бежанци, за да могат да се върнат по-скоро в родния си град и да започнат, може би, отново да насъскват против Райха.||Евреите са виновни. 15 ноември 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}
{{цитат|Колкото повече трае войната, толкова по-ясно се очертава стремежът на противниците ни да приближат и приравнят ако не на практика, то поне със средствата на пропагандата, целите на войната до тези на силите на Оста. ... Неотдавна известния английски писател Бърнард Шоу заяви в едно интервю, че от тази война нито един народ няма да излезе, без да се е заразил от националсоциализма и че дори съмият Съветски съюз само тогава постига успехи, когато ни подражава в ръководство и управление. Ние можем да сме доволни от едно такова развитие, стига то да не е само на книга. ... Всеки трябва да се съгласи, че е неразумно да отидеш при обущар и да си поръчаш костюм. Също така неразумно би било тогава да се бориш против парламентаризма с парламентарните партии, както днес е неразумно в страните на Чърчил и Рузвелт да се бориш против империализма и плутокрацията за нов ред, макар че плутократите бленуваха за него Ако те желаеха този нов ред, за какво тогава ни обявиха война когато ние бяхме готови в мир да създадем заедно с тях този нов ред ? ... Може би е похвала, когато за един народ се каже, че той може и умее да живее с малко и че е развил до съвършенство изкуството на спартанския начин на живот. Но това не бива да стане професия и националната бедност не бива да стигне дотам, че да пречи на развоя и разрастването на националните способности. В Германия съществуваше опасност от това. Вярно е, благодарение на неблагоприятните условия други сили оживяха в народа ни, които също така твърде много допринесоха за нашата днешна мощ. Но време е народът да се приближи до въжделенията си. Не може човек вечно да се бори само за идеали. За един народ да играе ролята на културен тор в света е по-скоро признак на добродушност, отколкото на мъдрост и политическа далновидност. На нас ни дойде до гуша тази роля, която изпълнявахме досега в света. Най-после и ние, като народ, искаме да приберем печалбите. Нашето съкровено желание е, след съвршването на тази война да се радваме на плодовете на нашия упорит и постоянен труд, от борбата, усилията и търпението, които проявихме досега.||За какво ? 30 май 1942 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}
|