Джак Керуак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
м interwiki
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 12:
 
{{цитат|…Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за [[живот]], луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!" Как са наричали този тип млади хора в Германия на Гьоте?||Първа част, глава 1|[...] the only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars and in the middle you see the blue centerlight pop and everybody goes 'Awww!' What did they call such young people in Goethe's Germany?}}
{{цитат|Ех, братче, толкова много неща могат да се направят, толкова много да се напишат! Но как да седнеш и да го напишеш всичко това без задръжки и без да се съобразяваш с разните му стилови възбрани и граматически страхове…||Първа част, глава 1|Man, wow, there's so many things to do, so many things to write! How to even begin to get it all down and without modified restraints and all hung-up on like literary inhibitions and grammatical fears..."}}
{{цитат|Аз се снимах анфас и приличах на тридесетгодишен италианец, готов да убие всеки, който каже думичка срещу майка му.||Първа част, глава 1|I took a straight picture that made me look like a thirty-year-old Italian who'd kill anybody who said something against his mother.}}
{{цитат|Във всяко отношение Дийн притежаваше също тъй точен, блестящ и завършен ум, но без да е досадно интелектуален като тях. А неговата "престъпност" не беше лукава, нито надменно-презрителна; тя се изразяваше в лудешки свръхизблици на американска радост, звънтяща в порои от "да-да"; тя беше чисто западняшка, западен вятър, ода от прериите, нещо ново, дълго предвещавано, дълго чакано (Дийн например крадеше коли само за да пътешества за удоволствие). И още нещо — всички мои нюйоркски приятели бяха в незавидната кошмарна позиция на хора, които отхвърлят обществото и вечно натрапват похабените си книжни, политически или психоаналитични съображения за това, докато Дийн просто препускаше из това общество, жаден за хляб и любов; него нищо не го интересуваше…||Първа част, глава 1}}
{{цитат|Дийн беше западният родственик на слънцето. Леля ми ме предупреждаваше, че той ще ме вкара в беля, но аз чувах нови повици, съзирах нови хоризонти и при моята младост повярвах в тях; дори и да ми докараше някоя беля или да отхвърлеше другарството ми, дори и да ме оставеше, както се случи после, да гладувам на улицата или да лежа самотен в болнична постеля — какво от това? Аз бях млад писател и исках да излетя. Знаех, че някъде по този път ще има момичета, прозрения, всичко; някъде по този път щяха да ми предадат бисера.||Първа част, глава 1|Somewhere along the line I knew there'd be girls, visions, everything; somewhere along the line the pearl would be handed to me.}}
{{цитат|…Излязох от къщи с един сак, в който бяха подредени най-насъщни вещи, и потеглих към тихоокеанския бряг с моите петдесет долара в джоба.||Първа част, глава 2|I left with my canvas bag in which a few fundamental things were packed and took off for the Pacific Ocean with the fifty dollars in my pocket.}}
{{цитат|…И то само защото не може да се застои никъде, без да му дотегне, защото няма къде да отиде освен навсякъде, вечно да навърта километри под звездите, най-често под звездите на Запада.||Първа част, глава 4|…Because he had no place he could stay in without getting tired of it and because there was nowhere to go but everywhere, keep rolling under the stars…}}
Line 24 ⟶ 25:
{{цитат|Въздухът беше мек, звездите — красиви, обещанията на всяка павирана уличка — омайни и аз мислех, че сънувам.||Първа част, глава 7|The air was soft, the stars so fine, the promise of every cobbled alley so great, that I thought I was in a dream.}}
{{цитат|Цялата вселена била луда, пияна и неимоверно странна.||Първа част, глава 8|The whole universe was crazy and cock-eyed and extremely strange.}}
{{цитат|Отвъд крещящо ярките светлини на улицата се таеше мракът, а отвъд мрака беше Западът, Трябваше да продължа.||Първа част, глава 10}}
{{цитат|Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо [[Господ]] е сътворил света толкова тъжен.||Първа част, глава 10|We lay on our backs, looking at the ceiling wondering what God had wrought when he made life so sad.}}
{{цитат|Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него.||Първа част, глава 11|This is the story of America. Everybody's doing what they think they're supposed to do.}}
Line 38 ⟶ 40:
{{цитат|Той продължаваше да се взира в мен. Но вече сякаш не ме виждаше, гледаше през мен. Навярно това беше решаващата точка в нашето [[приятелство|другарство]], моментът, в който той осъзна, че съм прекарал някой и друг час в мисли за него и за неговите тревоги, и известно време се опитваше да вмести този факт в своите невероятно оплетени и изтерзани мисловни категории. Нещо прещрака и в двама ни. В мен най-внезапно се зароди загриженост за един много по-млад човек, пет години по-млад, чиято съдба се бе преплела с моята в хода на последните години; в него стана нещо, за което мога да съдя само по онова, което направи по-късно. Инак той силно се развесели и каза: "Решено.||Втора част, глава 2}}
{{цитат|Чувствах се прекрасно, пред мен се разтваряше целият свят, защото по това време вече не [[мечта]]ех.||Втора част, глава 2}}
{{цитат|Не може вечно да продължаваме така — да се мятаме неистово насам-натам. Трябва да стигнем някъде, да намерим нещо.||Втора част, глава 2|This can't go on all the time...all this franticness and jumping around. We've got to go someplace, find something.}}
{{цитат|Абсолютно съм сигурен, че както се возим по тоя път, някой бере грижа за нас, че макар да си стиснал уплашен кормилото (наистина мразех да шофирам и карах много внимателно), колата ще си върви сама и ти няма да излетиш от пътя, а аз мога да поспя. Още повече, че ние познаваме Америка, ние сме си у дома; аз мога да отида където и да е в Америка и да получа, каквото си поискам, защото и в най-далечните кътчета страната е една и съща, познавам хората, знам с какво се занимават.||Втора част, глава 3}}
{{цитат|Веднъж леля беше казала, че докато [[мъже]]те не паднат в краката на [[жени]]те си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие.||Втора част, глава 3|My aunt once said that the world would never find peace until men fell at their women's feet and asked for forgiveness.}}
Line 65 ⟶ 68:
{{цитат|Той се носеше отново на запад през стенещия ужасен континент и скоро щеше да пристигне.||Четвърта част, глава 2}}
{{цитат|…Просто не знам какво да правя, толкова ми е хубаво и леко в тоя утринен свят. Знаеш ли, че ние най-после пристигнахме на небето. То едва ли е по-прохладно и по-велико, не е възможно да е друго.||Четвърта част, глава 5}}
{{цитат|Когато се пооправих, осъзнах какъв предател е той, но разбрах и друго, че в невъзможната обърканост на своя живот Дийн нямаше друг избор, освен да ме изостави там болен и да продължи към своите жени и неволи.||Четвърта част, глава 6|When I got better I realized what a rat he was, but then I had to understand the impossible complexity of his life, how he had to leave me there, sick, to get on with his wives and woes.}}
{{цитат|Тъй че спокойно можем да не мислим за друго, а само да продължаваме напред с изправени глави, устремно, нали разбираш, и да се опитаме да вникнем в този свят така, както всъщност, честно казано, никой друг американец не е правил преди нас.||Четвърта част, глава 5}}
{{цитат|За пръв път в моя живот времето не ме докосваше, не ме галеше, не ме смразяваше или потеше, а се бе разтворило в самия мен. Атмосферата и аз бяхме станали едно.||Четвърта част, глава 6|For the first time in my life the weather was not something that touched me, that caressed me, froze or sweated me, but became me.}}
Line 120 ⟶ 123:
{{цитат|Моята грешка, моят провал не са [[страст]]ите, които имам, а липсата на контрол върху тях.|||My fault, my failure, is not in the passions I have, but in my lack of control of them.}}
{{цитат|Накрая бездомният човек имаше всички основания да плаче - всичко на този свят беше насочено срещу него.||The Dharma Bums|After all, a homeless man has reason to cry, everything in the world is pointed against him.}}
{{цитат|Накъде отиваш ти, Америка, <br>в тази лъскава кола през нощта?|||Whither goest thou, America, <br>in thy shiny car in the night?}}
{{цитат|Не знам, не ме интересува, това не е нещо по-различно.|||I don't know, I don't care, and it doesn't make any difference.}}
{{цитат|Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.|||Don't use the phone. People are never ready to answer it. Use poetry.}}
Line 133 ⟶ 136:
{{цитат|Прости на всички за своите собствени грехове и им кажи, че наистина ги обичаш, както е в действителност.|||Forgive everyone for your own sins and be sure to tell them you love them which you do}}
{{цитат|Това ме караше да мисля, че всичко се канеше да пристигне - моментът, когато разбираш, че всички и всичко е определено завинаги.|||It made me think that everything was about to arrive - the moment when you know all and everything is decided forever.}}
{{цитат|Хората са като кучета, не като богове - колкото си по-малко откачен, толкова повече те хапят - но откачи и никога няма да бъдеш ухапан. Кучетата не се впечатляват от смирение и съжаление.|||"Mankind is like dogs, not gods - as long as you don't get mad they'll bite you - but stay mad and you'll never be bitten. Dogs don't respect humility and sorrow.}}
{{цитат|[[Щастие]]то се заключава в осъзнаването, че всичко е голям и странен сън.|||Happiness consists in realizing it is all a great strange dream.}}
{{цитат|Що се отнася до мен единственото нещо, което мога да направя, е да си седя в стаята и да се напивам.|||As far as I'm concerned the only thing to do is sit in a room and get drunk}}
 
 
====Източници и видеоматериали====