Джак Керуак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 49:
{{цитат|Изведнъж осъзнахме, че и тримата сме все още под въздействието на [[опиат]]а, та затова джунглата и несгодите не тревожеха [[щастие|щастливите]] ни [[души]].||Втора част, глава 6}}
{{цитат|Какво означава това да отделяш хората от реките? "Бюрокрация!"||Втора част, глава 6|When you start separating people from their rivers, what have you got? Bureaucracy! }}
{{цитат|Когато се пооправих, осъзнах какъв предател е той, но разбрах и друго, че в невъзможната обърканост на своя живот Дийн нямаше друг избор, освен да ме изостави там болен и да продължи към своите жени и неволи.||Втора част, глава 6}}
{{цитат|Но защо да мисля за това, след като цялата златна земя стоеше пред мен и какви ли не ненадейни събития се спотайваха, за да ме изненадат и зарадват, дето съм жив да ги видя!||Втора част, глава 6}}
{{цитат|Приятелите му го питали: "Защо си окачил тук тази грозотия?", а Бул им отвръщал: "Харесвам я тъкмо защото е грозна." Целият му живот вървеше в тоя стил.||Втора част, глава 6|His friends said, "Why do you have that ugly thing hanging there?" and Bull said, "I like it because it's ugly." All his life was in that line. }}
Line 66 ⟶ 65:
{{цитат|Той се носеше отново на запад през стенещия ужасен континент и скоро щеше да пристигне.||Четвърта част, глава 2}}
{{цитат|…Просто не знам какво да правя, толкова ми е хубаво и леко в тоя утринен свят. Знаеш ли, че ние най-после пристигнахме на небето. То едва ли е по-прохладно и по-велико, не е възможно да е друго.||Четвърта част, глава 5}}
{{цитат|Когато се пооправих, осъзнах какъв предател е той, но разбрах и друго, че в невъзможната обърканост на своя живот Дийн нямаше друг избор, освен да ме изостави там болен и да продължи към своите жени и неволи.||ВтораЧетвърта част, глава 6}}
{{цитат|Тъй че спокойно можем да не мислим за друго, а само да продължаваме напред с изправени глави, устремно, нали разбираш, и да се опитаме да вникнем в този свят така, както всъщност, честно казано, никой друг американец не е правил преди нас.||Четвърта част, глава 5}}
{{цитат|За пръв път в моя живот времето не ме докосваше, не ме галеше, не ме смразяваше или потеше, а се бе разтворило в самия мен. Атмосферата и аз бяхме станали едно.||Четвърта част, глава 6|For the first time in my life the weather was not something that touched me, that caressed me, froze or sweated me, but became me.}}