Джак Керуак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Ред 39:
{{цитат|Чувствах се прекрасно, пред мен се разтваряше целият свят, защото по това време вече не [[мечта]]ех.||Втора част, глава 2}}
{{цитат|Абсолютно съм сигурен, че както се возим по тоя път, някой бере грижа за нас, че макар да си стиснал уплашен кормилото (наистина мразех да шофирам и карах много внимателно), колата ще си върви сама и ти няма да излетиш от пътя, а аз мога да поспя. Още повече, че ние познаваме Америка, ние сме си у дома; аз мога да отида където и да е в Америка и да получа, каквото си поискам, защото и в най-далечните кътчета страната е една и съща, познавам хората, знам с какво се занимават.||Втора част, глава 3}}
{{цитат|Веднъж леля беше казала, че докато мъжете[[мъже]]те не паднат в краката на [[жени]]те си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие.||Втора част, глава 3|My aunt once said that the world would never find peace until men fell at their women's feet and asked for forgiveness.}}
{{цитат|Ние се раздаваме и вземаме, и вървим в цялата тая невероятна и сладостна бъркотия, която криволичи във всички посоки.||Втора част, глава 3}}
{{цитат|…Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.||Втора част, глава 4|…I like too many things and get all confused and hung-up running from one falling star to another till I drop. This is the night, what it does to you. I had nothing to offer anybody except my own confusion.}}
Ред 68:
{{цитат|Тъй че спокойно можем да не мислим за друго, а само да продължаваме напред с изправени глави, устремно, нали разбираш, и да се опитаме да вникнем в този свят така, както всъщност, честно казано, никой друг американец не е правил преди нас.||Четвърта част, глава 5}}
{{цитат|За пръв път в моя живот времето не ме докосваше, не ме галеше, не ме смразяваше или потеше, а се бе разтворило в самия мен. Атмосферата и аз бяхме станали едно.||Четвърта част, глава 6|For the first time in my life the weather was not something that touched me, that caressed me, froze or sweated me, but became me.}}
 
 
====Из "Бродягите на Дхарма"====