Джак Керуак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) Нова страница: '''Джак Керуак''' (англ. Jack Kerouac, 1922-1969) е американски писател, поето и художник, прест... |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Автор
'''Джак Керуак''' (англ. [[w:en:Jack Kerouac|Jack Kerouac]], 1922-1969) е американски писател, поето и художник, преставител на бийт-генерацията, който издига понятието "бийт" от уличен жаргон до официален термин на цяло едно поколение. Най-известните му романи са "По пътя" и "Бродягите на Дхарма"▼
| Име = Джак Керуак
| Снимка = Kerouac by Palumbo.jpg
| Уикипедия = Джак Керуак
| Общомедия = Category:Jack Kerouac
}}
▲'''Джак Керуак''' (англ. [[w:en:Jack Kerouac|Jack Kerouac]], 1922-1969) е американски писател,
;Из "По пътя"
{{цитат|И така ще се потопим в сладкия живот, "защото сега му е времето, а ние знаем какво значи времето".||Втора част, глава 1|And then we’ll all go off to sweet life, 'cause now is the time and we all know time!}}▼
{{цитат|За четири дни, плътно изпълнени с приключения, Дийн бе пропътувал около четири хиляди мили от Фриско, през Аризона и нагоре през Денвър, а това беше само началото.||Втора част, глава 2}}▼
{{цитат|Той продължаваше да се взира в мен. Но вече сякаш не ме виждаше, гледаше през мен. Навярно това беше решаващата точка в нашето другарство, моментът, в който той осъзна, че съм прекарал някой и друг час в мисли за него и за неговите тревоги, и известно време се опитваше да вмести този факт в своите невероятно оплетени и изтерзани мисловни категории. Нещо прещрака и в двама ни. В мен най-внезапно се зароди загриженост за един много по-млад човек, пет години по-млад, чиято съдба се бе преплела с моята в хода на последните години; в него стана нещо, за което мога да съдя само по онова, което направи по-късно. Инак той силно се развесели и каза: "Решено.||Втора част, глава 2}}▼
{{цитат|Чувствах се прекрасно, пред мен се разтваряше целият свят, защото по това време вече не мечтаех.||Втора част, глава 2}}▼
{{цитат|Абсолютно съм сигурен, че както се возим по тоя път, някой бере грижа за нас, че макар да си стиснал уплашен кормилото (наистина мразех да шофирам и карах много внимателно), колата ще си върви сама и ти няма да излетиш от пътя, а аз мога да поспя. Още повече, че ние познаваме Америка, ние сме си у дома; аз мога да отида където и да е в Америка и да получа, каквото си поискам, защото и в най-далечните кътчета страната е една и съща, познавам хората, знам с какво се занимават.||Втора част, глава 3}}▼
{{цитат|Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие.||Втора част, глава 3|My aunt once said that the world would never find peace until men fell at their women's feet and asked for forgiveness.}}▼
{{цитат|Ние се раздаваме и вземаме, и вървим в цялата тая невероятна и сладостна бъркотия, която криволичи във всички посоки.||Втора част, глава 3}}▼
{{цитат|…Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.||Втора част, глава 4|…I like too many things and get all confused and hung-up running from one falling star to another till I drop. This is the night, what it does to you. I had nothing to offer anybody except my own confusion.}}▼
{{цитат|Нямам какво да предложа на другите освен своето объркване.||Втора част, глава 4|I had nothing to offer anybody except my own confusion.}}▼
{{цитат|Тази нощ валеше дъжд. Оживя митът за дъждовната нощ.||Втора част, глава 4|It was a rainy night. It was the myth of a rainy night.}}▼
{{цитат|В затвора човек си обещава правото на живот.||Втора част, глава 5|Prison is where you promise yourself the right to live.}}▼
{{цитат|Животът си е живот и човекът е такъв, какъвто е.||Втора част, глава 5}}▼
{{цитат|Абе дявол да го вземе, не мислите ли, че трябва да приемаме всичко за хубаво, че няма абсолютно никаква полза да се тревожим и всъщност трябва да проумеем от какво значение би било за нас да разберем че наистина и за нищо не се тревожим?||Втора част, глава 6}}▼
{{цитат|Изведнъж осъзнахме, че и тримата сме все още под въздействието на опиата, та затова джунглата и несгодите не тревожеха щастливите ни души.||Втора част, глава 6}}▼
{{цитат|Какво означава това да отделяш хората от реките? "Бюрокрация!"||Втора част, глава 6|When you start separating people from their rivers, what have you got? Bureaucracy! }}▼
{{цитат|Когато се пооправих, осъзнах какъв предател е той, но разбрах и друго, че в невъзможната обърканост на своя живот Дийн нямаше друг избор, освен да ме изостави там болен и да продължи към своите жени и неволи.||Втора част, глава 6}}▼
{{цитат|Но защо да мисля за това, след като цялата златна земя стоеше пред мен и какви ли не ненадейни събития се спотайваха, за да ме изненадат и зарадват, дето съм жив да ги видя!||Втора част, глава 6}}▼
{{цитат|Приятелите му го питали: "Защо си окачил тук тази грозотия?", а Бул им отвръщал: "Харесвам я тъкмо защото е грозна." Целият му живот вървеше в тоя стил.||Втора част, глава 6|His friends said, "Why do you have that ugly thing hanging there?" and Bull said, "I like it because it's ugly." All his life was in that line. }}▼
{{цитат|Какво чувство изпитваш, когато се отдалечаваш с кола от свои хора и ги гледаш как се смаляват в прерията зад теб, докато черните точици, в които са се превърнали, съвсем се стопят? Изпитваш чувство за безкрая на света, издигнал свод над теб, и чувство за раздяла. Но ние едва чакахме да започнем следващата луда авантюра под небето.||Втора част, глава 8|It's good-bye. But we lean forward to the next crazy venture beneath the skies.}}▼
{{цитат|Този ръкопис на нощта не можехме да разчетем.||Втора част, глава 8|This was a manuscript of the night we couldn't read.}}▼
{{цитат|Никога не съм виждал по-луди музиканти. Във Фриско всеки свири джаз. Там е краят на континента; и никой пет пари не дава за нищо.||Втора част, глава 11|I never saw such crazy musicians. Everybody in Frisco blew. It was the end of the continent; they didn't give a damn.}}▼
{{цитат|…Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!" Как са наричали този тип млади хора в Германия на Гьоте?||Първа част, глава 1|[...] the only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars and in the middle you see the blue centerlight pop and everybody goes 'Awww!' What did they call such young people in Goethe's Germany?}}
{{цитат|Аз се снимах анфас и приличах на тридесетгодишен италианец, готов да убие всеки, който каже думичка срещу майка му.||Първа част, глава 1|I took a straight picture that made me look like a thirty-year-old Italian who'd kill anybody who said something against his mother.}}
Line 48 ⟶ 34:
{{цитат|Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да плюеш и да се възнасяш. Което и направихме.||Първа част, глава 13|Ah, it was a fine night, a warm night, a wine-drinking night, a moony night, and a night to hug your girl and talk and spit and be heavengoing. This we did.}}
{{цитат|Рики гледаше да има три-четири долара в джоба си, а за останалото не го беше грижа. Само повтаряше: "Точно така, братче, давай така — давай така!||Първа част, глава 13}}
▲{{цитат|И така ще се потопим в сладкия живот, "защото сега му е времето, а ние знаем какво значи времето".||Втора част, глава 1|And then we’ll all go off to sweet life, 'cause now is the time and we all know time!}}
▲{{цитат|За четири дни, плътно изпълнени с приключения, Дийн бе пропътувал около четири хиляди мили от Фриско, през Аризона и нагоре през Денвър, а това беше само началото.||Втора част, глава 2}}
▲{{цитат|Той продължаваше да се взира в мен. Но вече сякаш не ме виждаше, гледаше през мен. Навярно това беше решаващата точка в нашето другарство, моментът, в който той осъзна, че съм прекарал някой и друг час в мисли за него и за неговите тревоги, и известно време се опитваше да вмести този факт в своите невероятно оплетени и изтерзани мисловни категории. Нещо прещрака и в двама ни. В мен най-внезапно се зароди загриженост за един много по-млад човек, пет години по-млад, чиято съдба се бе преплела с моята в хода на последните години; в него стана нещо, за което мога да съдя само по онова, което направи по-късно. Инак той силно се развесели и каза: "Решено.||Втора част, глава 2}}
▲{{цитат|Чувствах се прекрасно, пред мен се разтваряше целият свят, защото по това време вече не мечтаех.||Втора част, глава 2}}
▲{{цитат|Абсолютно съм сигурен, че както се возим по тоя път, някой бере грижа за нас, че макар да си стиснал уплашен кормилото (наистина мразех да шофирам и карах много внимателно), колата ще си върви сама и ти няма да излетиш от пътя, а аз мога да поспя. Още повече, че ние познаваме Америка, ние сме си у дома; аз мога да отида където и да е в Америка и да получа, каквото си поискам, защото и в най-далечните кътчета страната е една и съща, познавам хората, знам с какво се занимават.||Втора част, глава 3}}
▲{{цитат|Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие.||Втора част, глава 3|My aunt once said that the world would never find peace until men fell at their women's feet and asked for forgiveness.}}
▲{{цитат|Ние се раздаваме и вземаме, и вървим в цялата тая невероятна и сладостна бъркотия, която криволичи във всички посоки.||Втора част, глава 3}}
▲{{цитат|…Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.||Втора част, глава 4|…I like too many things and get all confused and hung-up running from one falling star to another till I drop. This is the night, what it does to you. I had nothing to offer anybody except my own confusion.}}
▲{{цитат|Нямам какво да предложа на другите освен своето объркване.||Втора част, глава 4|I had nothing to offer anybody except my own confusion.}}
▲{{цитат|Тази нощ валеше дъжд. Оживя митът за дъждовната нощ.||Втора част, глава 4|It was a rainy night. It was the myth of a rainy night.}}
▲{{цитат|В затвора човек си обещава правото на живот.||Втора част, глава 5|Prison is where you promise yourself the right to live.}}
▲{{цитат|Животът си е живот и човекът е такъв, какъвто е.||Втора част, глава 5}}
▲{{цитат|Абе дявол да го вземе, не мислите ли, че трябва да приемаме всичко за хубаво, че няма абсолютно никаква полза да се тревожим и всъщност трябва да проумеем от какво значение би било за нас да разберем че наистина и за нищо не се тревожим?||Втора част, глава 6}}
▲{{цитат|Изведнъж осъзнахме, че и тримата сме все още под въздействието на опиата, та затова джунглата и несгодите не тревожеха щастливите ни души.||Втора част, глава 6}}
▲{{цитат|Какво означава това да отделяш хората от реките? "Бюрокрация!"||Втора част, глава 6|When you start separating people from their rivers, what have you got? Bureaucracy! }}
▲{{цитат|Когато се пооправих, осъзнах какъв предател е той, но разбрах и друго, че в невъзможната обърканост на своя живот Дийн нямаше друг избор, освен да ме изостави там болен и да продължи към своите жени и неволи.||Втора част, глава 6}}
▲{{цитат|Но защо да мисля за това, след като цялата златна земя стоеше пред мен и какви ли не ненадейни събития се спотайваха, за да ме изненадат и зарадват, дето съм жив да ги видя!||Втора част, глава 6}}
▲{{цитат|Приятелите му го питали: "Защо си окачил тук тази грозотия?", а Бул им отвръщал: "Харесвам я тъкмо защото е грозна." Целият му живот вървеше в тоя стил.||Втора част, глава 6|His friends said, "Why do you have that ugly thing hanging there?" and Bull said, "I like it because it's ugly." All his life was in that line. }}
▲{{цитат|Какво чувство изпитваш, когато се отдалечаваш с кола от свои хора и ги гледаш как се смаляват в прерията зад теб, докато черните точици, в които са се превърнали, съвсем се стопят? Изпитваш чувство за безкрая на света, издигнал свод над теб, и чувство за раздяла. Но ние едва чакахме да започнем следващата луда авантюра под небето.||Втора част, глава 8|It's good-bye. But we lean forward to the next crazy venture beneath the skies.}}
▲{{цитат|Този ръкопис на нощта не можехме да разчетем.||Втора част, глава 8|This was a manuscript of the night we couldn't read.}}
▲{{цитат|Никога не съм виждал по-луди музиканти. Във Фриско всеки свири джаз. Там е краят на континента; и никой пет пари не дава за нищо.||Втора част, глава 11|I never saw such crazy musicians. Everybody in Frisco blew. It was the end of the continent; they didn't give a damn.}}
{{цитат|Той вече не се интересуваше от нищо (както и преди), но същевременно сега по принцип вземаше всичко присърце; тоест на него всичко му беше все едно, той принадлежеше на света, и толкоз.||Трета част, глава 2|He no longer cared about anything (as before) but now he also cared about everything in principle; that is to say, it was all the same to him and he belonged to the world and there was nothing he could do about it.}}
{{цитат|Тромпетистът се втренчи в него; съзря пред себе си лудия, който не само разбираше музиката му, но и искаше да я разбере още по-дълбоко, да открие много повече неща, отколкото бяха вложени в нея, и двамата започнаха да се надпреварват; от тромпета вече излиташе какво ли не, само не и музикални фрази, по-скоро стонове, и още стонове — "бау", после надолу към ниското "биип" и рязко нагоре "ииииии", сгромолясване до най-ниския стържещ звук и отново полет нагоре, докато писъкът му изпълни целия свят. Опита всичко — нагоре, надолу, косо встрани, от горе до долу, хоризонтално, трийсет градуса, четирийсет градуса, додето на финала се строполи назад в нечии ръце и отказа да свири по-нататък, а тълпата се блъскаше и крещеше: "Страшен! Страхотен! Царски го изкара!||Трета част, глава 4}}
| |||