Иван Гончаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 5:
}}
 
'''Иван Александрович Гончаров''' (рус. [[w:ru:Гончаров, Иван Александрович|Иван Александрович Гончаров]], 1812-1891) е руски писател класик, член-кореспондент на Руската Императорска академия на науките, автор на романите "Обломов", "Обикновени хора", "Бездна" и др. романи, очерци и пътеписи. Нарицателното "обломовщина" става етикет на застоя, на рутината и апатията, обхванали широки слоеве от руското общество.
 
 
Ред 11:
 
{{цитат|Без жертви, без усилия и лишения не би могло да се живее на този свят: животът не е градина, в която растат само цветя.|||Без жертв, без усилий и лишений нельзя жить на свете: жизнь — не сад, в котором растут только одни цветы.}}
 
{{цитат|Живот "за себе си и около себе си" не е живот, а пасивно състоянеи - необходимо е слово и дело, и борба.|||Жизнь «для себя и про себя» – не жизнь, а пассивное состояние: нужно слово и дело, борьба.}}
 
{{цитат|Ако не обикнеш дълга си, няма да го изпълниш.|||Не полюбивши долга, нельзя его исполнить.}}
 
{{цитат|На [[дружба]]та не й трябва ни роб, ни повелител. Дружбата обича равенството.|||Ни раба, ни повелителя дружбе не надо. Дружба любит равенство.}}
 
{{цитат|Ако ти не можеш прамо, откровено, даже рязко да кажеш на приятеля всичко, което мислиш за него и за неговите постъпки или да изслушаш от него подобна истина за себе си, значи вие не вярвате истински един в друг, не разбирате и не се уважавате един друг.|||Если ты не можешь прямо, откровенно, даже резко сказать другу все, что ты думаешь о нем, о его поступках, или выслушать от него такую же правду о себе, значит вы не верите по-настоящему друг другу, не понимаете и не уважаете друг друга.}}
{{цитат|Силния никога няма да [[любов|обикне]] силен: такива - като козли - само да се съберат и веднага започват да се бодат.|||Сильный сильного никогда не полюбит: такие, как козлы, лишь сойдутся, сейчас и бодаться начнут!}}
 
{{цитат|Силния никога няма да [[любов|обикне]] силен: такива - като козли - само да се съберат и веднага започват да се бодат.||из "Бездна"|Сильный сильного никогда не полюбит: такие, как козлы, лишь сойдутся, сейчас и бодаться начнут!}}
 
{{цитат|Голямата [[любов]] е неразделима от големия ум; широтата на ума се равнява на дълбочината на сърцето. Затова и краните върхове на хуманността биват достигани от големите сърца, които са и големи умове.|||Великая любовь неразлучна с глубоким умом; широта ума равняется глубине сердца. Оттого крайних вершин гуманности достигают великие сердца, они же великие умы.}}
 
{{цитат|Глупавата [[красота]] не е красота. Обърни погледа си към тъпата красавица, вгледай се дълбоко във всяка една черта от лецето, в усмивката й, в погледа - и красотата й малко по малко ще се превърне в поразяващо безобразие.|||Глупая красота — не красота. Вглядись в тупую красавицу, всмотрись глубоко в каждую черту лица, в улыбку её, взгляд — красота её превратится мало-помалу в поразительное безобразие.}}
 
* ''[[Хитрост]]та е като дребна монета — с нея не може да се купи много.''
 
{{цитат|Трудно е да бъдеш умен и искрен по едно и също време, особено в [[чувства]]та…|||Трудно быть умным и искренним в одно время, особенно в чувстве…}}
 
{{цитат|Умът е навсякъде еднакъв: умните хора си имат общи признаци, както и глупаците, въпреки разликите в нациите, дрехите, езика, религиите и даже възгледите за живота.|||Ум везде одинаков: у умных людей есть одни общие признаки, как и у всех дураков, несмотря на различие наций, одежд, языка, религий, даже взгляда на жизнь.}}
 
{{цитат|Източникът на [[знание|знания]] е неизтощим: каквито и успехи да достигне човечеството по този път, на хората все ще им остава още да искат, да откриват и да опознават.|||Источник знания неистощим: какие успехи ни приобретай человечество на этом пути, все людям будет оставаться искать, открывать и познавать.}}
 
{{цитат|Мъдростта е съвкупност от истини, постигнати чрез ума, наблюдавани от отпи и приложени в живота, това е харминия на идеите с живота.|||Мудрость – это совокупность истин, добытых умом, наблюдением к опытом и приложимых к жизни, это гармония идей с жизнью.}}
 
{{цитат|[[Въображение|Фантазията]] е своего рода парен локомотив, само - дай Боже - да не гръмне котелът.|||Фантазия – это своего рода такой паровик, что дай бог только, чтобы котел не лопнул.}}
 
{{цитат|Не можеш да се научиш на [[изкуство|творчески похвати]]. Всеки творец си има свои похвати. Мжеш само да подражаваш на най-висшите похвати, но и това до нищо няма да доведе; а в работата на творческия дух не би могло да се проникне.|||Приемам творчества не научишься. У всякого творца есть свои приемы? Можно только подражать высшим приемам, но это ни к чему не ведет, а в работу творческого духа проникнуть нельзя.}}
 
{{цитат|Да се изобразява единствено хубавото, светлото, радостното в човешката природа, означава да се скрива истината. Не може да се изобрази светлината без сенки.|||Изображать одно хорошее, светлое, отрадное в человеческой природе — значит скрадывать правду... Света без теней изобразить нельзя.}}