Олдъс Хъксли: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9:
==== Проверени ====
* ''В един свят където [[образование]]то е предимно вербално, високообразованите хора намират почти за невъзможно да обърнат сериозно внимание на нещо друго освен на думи и понятия. Винаги има пари и докторати за научноизследователска парлама, занимаваща се с онова, което за [[учен]]ите е най-важният проблем: кой кога на кого повлиял, за да каже какво?'' - "Дверите на възприятието" стр. 61
* ''…Импулсът да надскочиш съзнателното си Аз е основен стремеж на душата. Когато по някаква причина хората не успеят да преодолеят себе си чрез [[религия]], добри дела и духовни упражнения, те са склонни да прибягнат до химическите сурогати на религията - [[алкохол]]а и синтезираните [[наркотици]]…'' - "Дверите на възприятието" стр.56
Ред 16:
* ''Светът едва сега започва да се ограмотява.''
==== Непроверени ====
{{Цитат|Опитът учи само способния да се учи.|||Experience teaches only the teachable.}}
Line 23 ⟶ 24:
* ''Фактите не престават да съществуват само защото някои ги игнорира.''
* ''Фактът, че хората малко се получават от уроците на [[История]]та, е най-важния урок, на койта ни научава Историята.''
==== Из "Прекрасния нов свят" ====
Фантастика антиутопия, написана през 1932 г., но излязла на български едва през 1990 г. в поредицата "Библиотека Галактика", в превод на Виолета Чаушкова.
* ''Хроничното угризение на съвестта, както едино душно твърдят всички преподаватели по [[етика]], е твърде нежелателно чувство. Ако сте се държали неприлично, разкайте се, доколкото е възможно, поправете стореното и си поставете задачата друг път да се държите по-прилично. В никакъв случай не изпадайте в униние заради провинението си. Да се отъркаляте в тинята не е най-добрият начин да се очистите. … Угризенията на съвестта по отношение на нашето посредствено [[изкуство]] например е толкова нежелателно, колкото е и по отношение на нашето неприлично поведение. Посредствеността трябва да бъде издирвана, разобличавана и по възможност избягвана в бъдеще.''<small> — из "Въведение" към изданието от 1946 г.</small>
* ''Да мъдрува човек върху [[литература|литературни]] слабости отпреди двадесет години, да се мъчи да доведе някоя недоизпипана творба до съвършенство, липсвало й при първото й сътворяване, да прекара зрелите си години в опити да оправя художествените грехове, извършени и оставени от онази различна личност, която е бил на младини - всичко това, естествено е безполезно и безсмислено.''<small> — из "Въведение" към изданието от 1946 г.</small>
* ''Цял орляк новопристигнали студенти, още мнго младички, розовобуззести и неопитни, следваха припряно и дори угоднически Директора по петите. Всеки от тях носеше бележник и щом великичт човек заговореше, отчаяно записваха. Направо от извора. Каква рядка привилегия!''<small> — Глава първа</small>
* ''Защото отделните подробности, както всеки знае, водят към добродетел и щастие; общите приказки са интелектуално необходимо зло. Не философите, а дърворезбарите и филателистите образуват гръбнака на Обществото.''<small> — Глава първа</small>
* ''— И това — вметна нравоучително Директорът, — е разковничето на щастието и добродетелността — да обикнеш онова, което трябва да вършиш. Цялото обучение цели именно това: да накара хората да обикнат своята неизбежна социална съдба.''<small> — Глава първа</small>
* ''Презираните се стараят да си придадат презрителен вид.''<small> — Глава трета</small>
* ''Гласът му (на Контрольора - б.цит.) гърмеше като тръба. Като го слушаха, студентите се чувстваха по-значими и по-въодушевени.''<small> — Глава трета</small>
* ''[[Чувство]]то се спотайва именно в този промеждутък от време между желанието и неговтоо осъществяване. Да се съкрати този промеждутък, да се разрушат всички тези стари, непротребни бариери.''<small> — Глава трета</small>
* ''Речи за свобода по този въпрос. Свободата да си неспособен и жалък. Свободата да си различен и непригоден.''<small> — Глава трета</small>
* ''Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете [[книга|книжки]].''<small> — Глава трета</small>
* ''Бърнард даде нарежданията си с онзи рязък, твърде груби и дори обиден тон на човек, който не е напълно сигурен в своето превъзходство.''<small> — Глава четвърта</small>
* ''От подигравките се чувстваше отритнат, а когато се чувстваше така, той се и държеше като отритнат, с което само засилваше предубежденията на околните към себе си и увеличаваше презрението и враждебността, предизвикани от физическите му недостатъци. … Хроничният страх, че може да бъде оскърбен, го караше да избягва хората от своите среди, както ида държи преднамерено грубо на достойнството си, когато общуваше с по-нискостоящи от него.''<small> — Глава четвърта</small>
-гениалност
* ''Онова, което бе накарало Хемхолц да прозре с горчивина своята същност и самота, бяха прекалено големите му способности.''<small> — Глава четвърта</small>
-душевност
* ''Чувствал ли си се някога така … като че ли имаш нещо вътре в себе си, което напира и само чака възможност да излезе навън? Нещо като излишна сила, която не използваш … като водата, която се спука от водопада, вместо да мине през турбините?''<small> — Глава четвърта</small>
-афоризми
* ''Не е достатъчно само фразите да са хубави, хубаво трябва да е и онова, за което ги използваш.''<small> — Глава четвърта</small>
-книга
* ''И как човек може да пише по-страстно за онези неща, за които пише по поръчка?''<small> — Глава четвърта</small>
-книга
* ''Думите биха могли да бъдат като рентгенови лъчи, ако човек ги използва правилно - биха проникнали през всякакво препятствие.''<small> — Глава четвърта</small>
* ''Когато хората с подозрителни спрямо теб, и ти започваш да ставаш подозрителен спрямо тях.''<small> — Глава четвърта</small>
* ''Хелмхолц Уотсън го слушаше с известно неудобство. "Горкият Бърнард!" — помисли си той. Ала в същото време му стана и малко срамно заради приятеля му. Прииска му се Бърнард да се държи малко по-достойно.''<small> — Глава четвърта</small>
* ''Угнетяващите звезди бяха пропътували известно разстояние по небесния свод. И макар че преградната завеса от светлинните реклами бе вече поизлиняла, двамта млади продължаваха все така щастливо да не забелязват нощта.''<small> — Глава пета</small>
* ''В погледа, който отправи … се четеше възторг, но възторг, в който не се долавяше и следа от вълнение или възбуда, защото да си възбуден означаваше, че си все още незадоволен.''<small> — Глава пета</small>
* ''Как е възможно да говориш такива неща? — Как мога ли? … Не, истинският проблем е: как е възможно да не мога…''<small> — Глава шеста</small>
* ''Той наговори цял куп неразбираеми и опасни безсмислици. Линайна положи всички усилия мислено да запуши уши, но от време навреме някой и друг израз упорстваше да бъде чут.''<small> — Глава шеста</small>
--
* ''Без да обръща внимание на забележката й Бърнард продължи:''
:''— Преди няколко дни неочаквано открих, че можеш да бъдеш зрял човек и през цялото време.<br>
:''— Не разбирам — гласът на Линайна прозвуча твърдо.<br>
:''— Знам, че не разбираш. И по тази причина вчера направо се хвърлихме в кревата — като невръстни деца, — вместо да се държим като зрели хора и да изчакаме.''<small> — Глава шеста</small>
* ''Той бе непресъхващ извор на ненужна информация и непоискани доброжелателни съвети. Веднъж започнал, той говореше без да спира.''<small> — Глава шеста</small>
* ''Ако човек е различен, той е обречен на самота.''<small> — Глава осма</small>
* ''[[Критика]]та усилваше значението му за собствената важност, караше го да се чувства по-значим.''<small> — Глава единадесета</small>
* ''От техните ласкателства Бърнард се чувстваше определено исполин - исполин и същевременно олекнал от главозамайването, по-лек и от въздуха.''<small> — Глава единадесета</small>
-книга
* ''Човек трябва да бъде обиждан и огорчаван, защото в противен случай той не би могъл да измисли действително свестни, пронизващи като рентгенови лъчи фрази.''<small> — Глава единадесета</small>
* ''Обидите отскачаха от дебелата черупка на тъпотата им, те се взираха в него и в безчувствените им погледи се четеше тъпо и враждебно негодувание.''<small> — Глава петнадесета</small>
* ''А сега светът е устойчив. Хората са щастливи — получават онова, което искат, и никога не искат онова, което не могат да получат.''<small> — Глава шестнадесета</small>
* ''Изобретателското бюро е претъпкано с планове за нововъведения, осигуряващи икономия на труд. Имаме ги с хиляди. … И защо не ги въвеждаме ли? За доброто на самите труженици. Ще е направо жестоко да ги измъчваме с допълнително свободно време.''<small> — Глава шестнадесета</small>
* ''А на времето аз бях добър физик. Дори прекалено добър — досатъчно добър, за да осъзная, че нашата наука е чисто и просто една готварска книга с общоприета теория на готвенето, която никой няма право да оспорва, плюс списък с рецепти, към които никой няма право да добавя нищо без специално разрешение от главния готвач. … Ние не позволяваме на науката да се занимава с нищо друго, освен с най-неотложните проблеми на деня. Всякакви други изследвания усърдно се обезсърчават.''<small> — Глава шестнадесета</small>
*'' — Но нима не е естествено да чувстваш, че има бог?''
:''— По същия начин можете да попитате дали не е естествено човек да си закопчава панталоните с ципове?''<small> — Глава седемнадесета</small>
{{сорткат|Хъксли, Олдъс}}
| |||