Задругата на пръстена: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Втора книга: 3 глави |
|||
Ред 188:
=== Огледалото на Галадриел ===
* „На два трона край дънера, под балдахин от жив клон, седяха един до друг Келеборн и Галадриел. По елфическия обичай те се изправиха да поздравят гостите си, макар да бяха всепризнати могъщи крал и кралица. Бяха много високи и Владетелката не отстъпваше по ръст на Владетеля; сериозни и красиви бяха лицата им. От глава до пети бяха облечени в бяло; косите на Владетелката бяха тъмнозлатисти, а на Владетеля Келеборн - дълги и блестящи като сребро; но възрастта не бе оставила следи по тях, освен в дълбините на погледите - пронизващи като копия под звездна светлина и все пак дълбоки като кладенци на древната памет.“
* „Тези, които са го следвали, не са познавали мислите му и не могат да разкажат за главната му цел.“ (Галадриел)
* „Ала и днес още има надежда. Не ще ви давам съвети, не ще кажа: правете това или онова. Защото не с дела и планове, не с избор на един или друг път мога да помогна, а само със знанията за онова, що е било, и отчасти за онова, що ще бъде. Но ето какво ще ви кажа: вашата Задача се крепи върху острието на нож. Отклонете се само за миг - и тя ще се провали за всеобща погибел. И все пак, докато Отрядът е верен, остава надежда.“ (Галадриел)
* „Не говори зло за Владетелката Галадриел! - строго каза Арагорн. - Не знаеш за какво говориш. В нея и в цялата ази страна няма зло, стига човек да не го донесе в себе си.“
* „И смятам, че има елфи и елфи. Във всички личи по нещо елфическо, но не са еднакви. Ето, тукашният народ не е бездомен, не скита и изглежда малко по-близък до нас - те сякаш са част от тая земя, по-сродени с нея, отколкото дори хобитите са част от Графството. Трудно е да се каже дали те са създали страната, или страната ги е създала, ако ме разбирате. Удивително спокойно е тук. Като че нищо не се случва и никой не желае да се случи нещо. Ако в това има някаква магия, то тя е нейде дълбоко тук, където не мога да я пипна с пръст, тъй да се
каже.“
* „По моя заповед Огледалото може да разкрие много неща - отвърна Галадриел, - а на някои мога да покажа каквото желаят да видят. Но Огледалото показва и онова за което не го молят, а то често е по-странно и по-полезно от нещата, които искаме да съзрем. Не мога да кажа какво ще видите, ако оставите Огледалото само да избира. То показва отминалото, настоящето и онова, що може да се случи. Ала и най-мъдрите невинаги успяват да разберат кое от тях разкрива.“
* „Мисля, че твоят народ би нарекъл това магия, макар че не разбирам какво имат предвид; те като че използуват
същата дума и за лукавството на Врага. Но ако тази дума ти харесва, това е магията на Галадриел. Нали каза, че искаш да видиш елфическа магия?“ (Галадриел към Сам)
* „Не забравяй, че Огледалото показва много неща и още не всички са се сбъднали. Някои не се сбъдват никога, освен ако онзи, който ги види, се отклони от пътя си, за да ги предотврати. Огледалото е опасен водач.“ (Галадриел към Сам)
* „Не, не те съветвам нито да гледаш, нито да не гледаш. Аз не съм съветница. Може да узнаеш нещо, красиво или грозно, полезно или не. Виденията са едновременно и добри, и опасни. И все пак, Фродо, смятам, че
си достатъчно храбър и мъдър, за да поемеш риска, иначе не бих те довела тук. Прави както решиш!“ (Галадриел към Фродо)
* „Не бой се! Но не смятай, че само с песни сред дърветата или дори с тънките стрели на елфическите лъкове опазваме и защитаваме земите на Лотлориен от Врага. Казвам ти, Фродо, че и докато разговарям с теб, аз усещам Мрачния владетел и знам мислите му или поне всички негови мисли, свързани с елфите. А той открай време се мъчи слепешком да съзре мен и мислите ми. Ала вратата все още е затворена!“ (Галадриел)
* „Да, не е разрешено да се говори за него и Елронд не можеше да наруши тайната. Ала не е възможно да го скрием от онзи, що носи Пръстена и е видял Окото. Наистина в страната Лориен, на пръста на Галадриел се съхранява един от Трите. Това е Нения, Елмазеният Пръстен, и аз съм негова пазителка.“ (Галадриел)
* „Любовта на елфите към земите и творенията им е по-дълбока от морските бездни, мъката им е вечна и никога не ще утихне докрай. И все пак те по-скоро биха отхвърлили всичко, отколкото да се покорят на Саурон, защото сега го познават.“ (Галадриел)
* „'''Вие сте мъдра, безстрашна и прекрасна, Владетелко Галадриел - каза Фродо. - Ако поискате Единствения Пръстен, ще ви го дам. За мен тия дела са прекалено велики.'''“
* „Проницателен става взорът ти. Не отричам, сърцето ми страстно желаеше онова, което предлагаш. Дълги години
обмислях какво бих могла да сторя, ако Великият Пръстен попадне в ръцете ми. И виж ти! Той е тук, под ръката ми. По много пътища работи злото, замислено в древни дни, и няма значение дали Саурон ще се въздигне, или ще рухне.“
* '''„И ето че най-сетне всичко се сбъдва. Ти ще ми дадеш Пръстена доброволно! На мястото на Мрачния владетел ще поставиш Кралица. И аз не ще бъда мрачна, а прекрасна и страшна като Утрото и Нощта! Красива като Морето, като Утрото, като Снега по Планината! Страховита като Бурята и Мълнията! По-могъща от земните недра. Всички ще ме обичат до болка и отчаяние!“'''
* „Издържах изпитанието - каза Галадриел. - Ще загубя силата си, ще замина на Запад и ще си остана Галадриел.“
* „Утре сутрин трябва да потеглите - вече направихме избора си и вълните на съдбата прииждат.“ (Галадриел)
=== Сбогуване с Лориен ===
* „Ония, що вече не желаят да вървят напред, могат да останат за малко тук. Но нито едните, нито другите ще имат надежда за покой. Защото сега сме на съдбовния ръб.“ (Келеборн)
* „Защото вярваше, че словата от сънищата го зоват и че най-сетне е ударил час наследникът на Елендил да излезе на бой срещу Саурон за своята кралска власт.“
** Арагорн за намеренията си преди падането на Гандалф
* „Фродо почти не обърна внимание на ястията и напитките, за него съществуваха само красотата на Владетелката и нейният глас. Тя вече не изглеждаше заплашителна и страшна, не я изпълваше скрита мощ.“
* „Чуйте, елфи! - извика Галадриел. - И нека вече никой да не казва, че джуджетата били алчни и неучтиви! И все пак, Гимли, сине на Глоин, сигурно желаеш нещо, което мога да ти дам? Назови го, моля те! Не бива единствен сред гостите да останеш без дар.“
* „Защото никой до днес не ми е отправял тъй дръзка и същевременно тъй любезна молба. И как да откажа, след като сама му заповядах да говори?“ (Галадриел)
* „Аз не предсказвам, защото днес всяко предсказание е напразно - от едната ни страна тегне мрак, от другата
е надеждата. Но ако надеждата не загине, тогава ти казвам, Гимли, сине на Глоин, че злато ще се лее в ръцете ти, ала не ще има власт върху теб.“ (Галадриел)
* „В тази стъкленица е сбрана светлината на звездата Еарендил, разтворена във водите на моя фонтан. Когато нощ те обкръжи, тя ще сияе още по-ярко. Нека ти свети сред мрака, когато изгаснат всички други светлини.“ (Галадриел)
* „После Фродо сякаш я видя да вдига ръце за сетно сбогом и с попътния вятър долетя песента на гласа й -далечна, ала пронизващо ясна. Но сега тя пееше на древния език на задморските елфи и той не разбра думите: прекрасна бе мелодията, ала това не го утешаваше.<br>И все пак, както става с елфическите слова, те останаха запечатани в паметта му и много по-късно той ги преведе както можеше - те бяха на елфическия песенен език и говореха за неща, почти непознати в Средната земя.
Ай! Лаурие лантар ласи суринен,<br>йени унотиме ве рамар алдарон!<br>Йени ве линте юлдар аванир<br>ми оромарди лисе-мируворева<br>Андуне пелла, Вардо телумар<br>ну луини ясен тинтилар и елени<br>омарио айретари-лиринен.<br> Си ман и юлма нин енквантува?<br>Ан си Тинтале Варда Ойолосео<br>ве фаняр марят Елентари ортане<br>ар илие тир ундулаве лумбуле;<br>ар синданориелло каито морние<br>и фалмалинар имбе мет, ар хисие<br>унтупа Каласирио мири ояле.<br>Си вануа на, Ромелло вануа, Валимар!<br>Намарие! Най хирувалие Валимар.<br>Най елие хирува. Намарие!
** В превод: ''Ах! Като злато сипят се листи по вятъра, дълги години безбройни като дървесните клони! Минаха дългите години като бързи глътки сладка медовина сред високите зали на Запада. Под сините сводове на Варда, где треперят звездите от песента на гласа й свещен и царствен. Кой сега ще налее бокала ми? Днес Пламотворната Варда, Звездна Кралица от Вечнобелия връх простря ръце като облаци и всички пътища тънат в дълбоки сенки; и от страната сива мрак се простира по вълните пенливи между нас и навеки мъгла покрива елмазите на Каласирия. Изгубен, изгубен е днес Валимар за ония на Изток! Сбогом! Може би ще намериш ти Валимар. Може би непроменен ще го намериш. Сбогом!''“
* „Не памет желае сърцето. Тя е само огледало, та било то и ясно като Хелед-зарам. Поне така казва сърцето на Гимли джуджето. За елфите може да е другояче. Чувал съм, че за тях споменът е по-близък до живия свят, отколкото до съня. С джуджетата не е така.“
{{Уикипедия|Задругата на пръстена}}
| |||