Задругата на пръстена: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
начало на втората книга |
|||
Ред 134:
* „И аз бях доволен, защото в Ездитните предели на Рохан живеят Рохиримите - Повелители на конете - и в цял свят няма жребци като ония, що се отглеждат в просторната степ между Мъгливите и Белите планини.“ (Гандалф)
* „А сред тях има един, роден сякаш в зората на света. Конете на Деветте не могат да му съперничат; неуморен, бърз като литналия вятър. Наричат го Сенкогрив. Денем козината му блести като сребро, а нощем минава невидим като сянка. Меки са стъпките му! Никой дотогава не го бе яздил, но аз го взех, укротих го и тъй бързо ме понесе, че стигнах до Графството, когато Фродо беше по Могилните ридове, макар да бях тръгнал от Рохан едновременно с неговото потегляне от Хобитово.“
* „Но бях забравил за Бомбадил, ако наистина това все още е същият, който в древни времена бродеше из гори и хълмове и дори тогава бе от старите по-стар. Тогава не го наричаха така. Ярвен Бен-адар бе името му, най-стар и без баща. Но оттогава други народи са му дали още много имена: джуджетата - Форн, Северните хора - Оралд...“ (Елронд)
* „Да речем по-скоро, че Пръстенът няма власт над него. Той сам си е владетел. Но не може да унищожи Пръстена, нито да пречупи властта му над другите. А сега се е оттеглил в една малка област, чиито граници сам е очертал, макар че никой не може да ги види; и няма да ги престъпи, в очакване може би на нови времена.“ (Гандалф за Том Бомбадил)
* „И ако му дадем Пръстена, той скоро ще го забрави или по-вероятно ще го захвърли. Подобни неща не се задържат в ума му. Той би бил най-несигурният пазач; и това само по себе си е достатъчен отговор.“ (Гандалф за Том Бомбадил)
* „Мисля, че накрая, когато всички други бъдат покорени, Бомбадил ще рухне. Последен, както е бил Пръв; и тогава ще настъпи Нощта.“ (Глорфиндел)
* „И не ни е задачата тук да мислим само за един сезон, за няколко човешки поколения или за мимолетна световна епоха. Трябва да дирим веднъж завинаги край на тая заплаха, дори ако няма надежда за успех.“ (Гандалф)
* „Някои се надяват, че тогава Трите Пръстена, които Саурон никога не е докосвал, ще се освободят и владетелите им ще могат да изцелят света от раните, що той е нанесъл. Но може би когато Единственият изчезне, ще угаснат и Трите и безброй прелести ще повехнат и ще потънат в забрава.“ (Елронд)
* „И все пак всички елфи са готови да поемат този риск - каза Глорфиндел, - ако с цената му можем да разбием мощта на Саурон и завинаги да прогоним страха от неговото владичество.“
* „Не е отчаяние, защото отчаянието е само за ония, които виждат края извън всякакво съмнение. С нас не е така. Мъдрост е да признаеш необходимостта, когато си обмислил всички останали пътища, колкото и безумна да изглежда за ония, що се вкопчват във фалшивата надежда. Добре, нека безумието да бъде наш плащ, було пред взора на Врага! Защото той е премъдър и мери всичко до съвършенство в рамките на своето лукавство. Ала единствената мяра, която познава, е жаждата, жаждата за власт; тъй преценява и всички други сърца. Не ще се прокрадне в душата му мисъл, че някой ще се откаже, че притежавайки Пръстена, би потърсил да го унищожи. Ако потърсим това, ще объркаме сметките.“ (Гандалф)
* „Този път трябва да се следва, ала ще е много тежък. И ни сила, ни мъдрост ще ни отведат надалеч по него. Слабите могат да предприемат този поход с толкова надежда, колкото и силните. Ала често така се движат делата, що въртят колелата на света: малките ръце ги вършат, защото са длъжни, докато очите на великите са обърнати другаде.“ (Елронд)
* „Мислех да сложа: и оттогава насетне той живя щастливо чак до края на дните си. Добър край, нищо, че е употребяван и преди. Сега ще трябва да го променя - няма изгледи да се сбъдне.“
* „'''Аз ще понеса Пръстена, макар и да не зная пътя''' - каза Фродо.“
* „Ако правилно съм разбрал всичко, което чух, мисля, че тази задача е отредена за теб, Фродо; никой не ще открие пътя, ако не го откриеш ти. Ударил е часът на народа на Графството часът, в който ще се надигнете и ще
разтърсите кулите и Съветите на Великите. Кой сред Мъдреците би могъл да го предвиди? И ако наистина са мъдри, защо им е да го знаят преди да е ударил часът?“ (Елронд)
* „- Но вие сигурно няма да го изпратите сам Владетелю? - извика Сам, който повече не можеше да се сдържа и изскочи от ъгълчето, където бе седял кротко на пода.<br>- Наистина не - усмихнато се обърна към него Елронд. - Поне ти ще тръгнеш с него. Едва ли е възможно да те откъснем даже когато той е поканен на таен съвет, а ти не.“
* „В хубава каша се забъркахме, господин Фродо! - промърмори Сам, клатейки глава.“
=== Пръстенът потегля на юг ===
* „- Все трябва да има и един умен в тая група.<br>- Тогава в никакъв случай няма да бъдеш избран, Перегрин Тук.“ (между Пипин и Гандалф)
* „Ако ще изпращаме Пръстена на път, то трябва да стане скоро. Но тия, които тръгнат с него, не бива да се надяват задачата им да бъде подкрепена с военна сила. Те трябва да проникнат във владенията на Врага, далеч от всяка помощ.“ (Елронд)
* „И Мечът, що бе счупен, ще бъде изкован наново, преди да потегля на бой. Но нашите пътища съвпадат в продължение на стотици мили.“
* „Елфическите ковачи изковаха наново Меча на Елендил и го украсиха с емблема - полумесец и лъчисто слънце със седем звезди между тях, а наоколо изписаха множество руни; Арагорн, син на Аратрон, тръгваше на бой срещу
Мордор. Удивително бляскав бе този меч, когато отново стана цял; слънчевата светлина сияеше по него с червеникави отблясъци, лунните лъчи искряха хладно и острието бе фино и твърдо. Арагорн му даде ново име - Андурил, Пламък на Запада.“
* „- Безчестен е онзи, що казва "сбогом", когато мрак обвие пътя - каза Гимли<br>- Може би - каза Елронд, - но нека не се зарича да крачи из мрака онзи, що не е видял свечеряването.<br>- И все пак клетвено слово може да укрепи тръпнещото сърце - възрази Гимли.<br>- Или да го сломи - допълни Елронд. - Не гледайте прекалено напред!
Тръгвайте сега с надежда в душите! Сбогом и нека ви съпроводи благословията на елфи, хора и всички Свободни народи. Нека сияят звездите по лицата ви!“
* „Ако има кой да ни види, тогава поне аз съм разкрит - каза той. - Изписах Гандалф е тук със знаци, които могат да разчетат всички от Ломидол до устието на Андуин.“
* „Нощта преваля - каза Арагорн. - Зората не е далече.“
=== Пътуване в мрака ===
{{Уикипедия|Задругата на пръстена}}
| |||