Вячеслав Миронов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
 
* ''Дори и на най-върлия си враг няма да го пожелая. По-добре да се давя в атака, да стрелям с родния АК напосоки, отколкото в землянката да пиша тези страшни хартийки. За какво са всичките тия войни? Макар че, честно казано, никой от нас досега така и не е разбрал какво става и е ставало тук.<br><br />Целта е една - да оцелееш и да изпълниш задачата, като опазиш максимално хората. Ако не я изпълниш, ще пратят други, които, може би заради твоя непрофесионализъм, страхливост, желание да се върнеш вкъщи, ще падат под картечно-автоматния огън, разкъсани от гранати, от мини, ще паднат в плен. И всичко заради теб. Кофти ли ти е от такава отговорност? И на мен.''
 
* ''Тичам. Дробовете ми ще се пръснат. Не ми достига въздух. Трябва да тичам на зиг-заг или, както казват в бригадата, "на винт".<br /><br />Господи, помогни и... Помогни ми. Помогни ми да издържа това бясно темпо. Край, ако се измъкна, ще спра пушенето. Трак, трак. Нима е снайперист? Хвърлям се на земята и пълзя, пълзя извън зоната на обстрела.<br /><br />Лежа. Май ми се размина - не беше снайперист, просто случаен изстрел.<br /><br />Малко да успокоя дишането, да се ориентирам и напред…''
 
* ''С наближаването на гарата все по-често срещахме изгорена, унищожена техника и много трупове. Наши трупове, на братя-славяни. Това е всичко, което е останало от Майкопската бригада. Бригадата, която духовете изгориха, разстреляха в новогодишната нощ на 95-та година. Боже, помогни ми да се измъкна… Разказват, че когато първи батальон превзел сградата на гарата и спрял да си почине, един от бойците се огледал наоколо и завил като вълк. И оттогава го избягват - бил полудял. Върви напред като омагьосан, от нищо не го е страх, нищо не го плаши. Във всяка част има такива отчаяни - и при нас, и при врага. Ех, Русия, какво правиш със синовете си?! Онова момче искаха да го пратят в болница, ама къде ти - не можем да извозим дори ранените. А той, макар и луд, но воюва. А на "континента" може и съвсем да откачи.''
 
 
{{сорткат|Миронов, Вячеслав}}