Максим Горки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) м Препратки |
||
Ред 9:
{{цитат|Ако
{{цитат|Ако никой не те [[любов|обича]], безсмислено е да живееш на света.|||Если никто тебя не любит — неразумно жить на свете.}}
{{цитат|Ако през цялото време на
{{цитат|Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.|||Если молод — не легко веришь в опасность.}}
{{цитат|Ако хората се оценяват според
{{цитат|Бедните хора са по-красиви, а богатите — по-силни…|||Бедные люди — красивее, а богатые — сильнее…}}
{{цитат|Безумството на храбрите — това е мъдростта на живота!|||Безумство храбрых — вот мудрость жизни!}}
{{цитат|В живота винаги има място за подвизи.|||В жизни всегда есть место подвигам.}}
{{цитат|В каретата на
{{цитат|Висотата на
{{цитат|
{{цитат|Всички думи са родени от делата.|||Все слова рождены деянием.}}
{{цитат|Да не чувстваш в себе си [[желания]], значи да не живееш.|||Не чувствовать в себе желаний — значит, не жить.}}
{{цитат|Да [[учение|учим]] децата е необходимо, но трябва да разберем, че е много полезно и сами да се учим от децата.|||Учить детей — дело необходимое, следует понять, что весьма полезно и нам самим учиться у детей.}}
{{цитат|
{{цитат|Децата са утрешните ни съдии.|||Дети — это завтрашние судьи наши.}}
{{цитат|Думата е като дреха за всички факти и за всички мисли.|||Слово — одежда всех фактов, всех мыслей.}}
{{цитат|Езикът е оръжието на [[литература|литератора]], както пушката за войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е войникът…|||Язык — это оружие литератора, как ружьё — солдата. Чем лучше оружие — тем сильнее воин…}}
{{цитат|Животът винаги ще бъде достатъчно лош за да може желанието за по-хубаво да не угасва никога в човека.|||Жизнь всегда будет достаточно плоха для того, чтобы желание лучшего не угасало в человеке.}}
{{цитат|
{{цитат|За всичко, което човек взема, той плаща със самия себе си.|||За все, что человек берет, он платит собой.}}
{{цитат|За да имаш право да [[критика|критикуваш]], трябва да вярваш в някаква истина.|||Чтобы иметь право критиковать — надо верить в какую—то истину. }}
{{цитат|За свободните са достижими всички висоти.|||Для свободных — все высоты достигаемы.}}
{{цитат|За
{{цитат|Избирай си [[приятел|другари]] след оглеждане, защото има хора, които са заразни като болест…|||Товарищей выбирай себе с оглядкой, потому что есть люди, которые заразны, как болезнь…}}
{{цитат|Каквото и да прави човек в [[Русия]], все едно — жалко за него.|||Что человек на Руси ни делает, все равно его жалко.}}
{{цитат|[[Книга|Книгите]] чети, ала помни — книгата си е книга, но ти си поразмърдай своя ум.|||Книги читай, однако помни — книга книгой, а своим мозгом двигай.}}
{{цитат|Когато много
{{цитат|Когато нещо се прави от нужда, то в него [[радост]] няма да усетиш.|||Когда что-нибудь делается по нужде, так в этом радости не сыщешь.}}
{{цитат|Когато природата лишила човека от способността му да ходи на четири крака, за бастун му е дала идеал. И оттогава той подсъзнателно се стреми към по-доброто - все по-нагоре.}}
{{цитат|Когато
{{цитат|Когато човекът иска да научи — той изследва, когато иска да се скрие от житейските тревоги — той си измисля.|||Когда человек хочет узнать — он исследует, когда он хочет спрятаться от тревог жизни — он выдумывает.}}
{{цитат|
{{цитат|Личният егоизъм е родният баща на подлостта.|||Личный эгоизм — это родный отец подлости.}}
{{цитат|Лъжата е религията на робите и господарите. Истината — е богът на свободния човек.|||Ложь — религия рабов и хозяев. Правда — бог свободного человека. }}
{{цитат|…Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана.|||…Любовь — как огонь железу, которое хочет быть сталью…}}
{{цитат|
{{цитат|…Малкият човек, когато иска да раобти, е непреодолима сила!|||…Маленький человек, когда он хочет работать, — непобедимая сила!}}
{{цитат|На всеки ден трябва да се гледа като на един малък [[живот]].|||На день надо смотреть, как на маленькую жизнь.}}
{{цитат|На мене [[човек|хората]] са ми интересни докато искат нещо, докато отиват някъде, докато търсят друго, докато се опитват…, но ако са постигнали целта си и са се спрели, те престават да ми бъдат интересни.|||Мне люди до той поры нравятся, пока они хотят чего—нибудь, куда-нибудь идут, ищут чего-то, мучатся… но если они дошли до цели своей и остановились, тут они уже неинтересны.}}
{{цитат|Най-голямата наслада, най-възвишената радост от живота е да се чувстваш необходим и близък на хората.|||Лучшее наслаждение, самая высокая радость жизни — чувствовать себя нужным и близким людям.}}
{{цитат|Най-голямата [[радост]] от живота е да се чувстваш нужен и близък на хората.|||Самая высокая радость жизни — чувствовать себя нужным и близким людям.}}
{{цитат|Най-превъзходната длъжност е да бъдеш [[човек]] на тази земя.|||Превосходная должность — быть на земле человеком.}}
{{цитат|Наш възпитател е нашата дейтвителност.|||Наш воспитатель — наша действительность.}}
{{цитат|Не бъдете равнодушни, защото равнодушието е смъртоносно за човешката душа.|||Не будьте равнодушны, ибо равнодушие смертоносно для души человека.}}
{{цитат|Не знаейки
{{цитат|Не се сърдете на
{{цитат|Няма такъв кон, който може да избяга от самия себе си.|||Нет такого коня, на котором от самого себя ускакать можно.}}
{{цитат|Основната задача на всички [[религия|църкви]] е била една и съща: да внушава на бедните младежи, че за тях няма щастие на тази земя, а то им е приготвено на небесата, а също и че каторжният труд за всеки чужди чичко е богоугодно дело.|||Основная задача всех церквей была одна и та же: внушать бедным холопам, что для них — нет счастья на земле, оно уготовано для них на небесах, и что каторжный труд на чужого дядю — дело богоугодное.}}
{{цитат|От човека [[наследство|остават]] само неговите дела.|||От человека остаются только одни его дела.}}
{{цитат|Подлеците са най-строги съдии.|||Подлецы — самые строгие судьи.}}
{{цитат|Процесът на развитието на културата е процес на преодоляване на трудностите.|||Процесс развития культуры есть процесс преодоления трудностей.}}
{{цитат|Само най-голямото изкуство —
{{цитат|Силата на [[знание|познанието]] е в съмнението.|||Сила познания — в сомнении.}}
{{цитат|Смисълът на живота е в красотата и силата на стремежите към целите — и трябва всеки ден от битието да има своя някаква висока цел.|||Смысл жизни в красоте и силе стремления к целям, и нужно, чтобы каждый момент бытия имел свою высокую цель.}}
{{цитат|Смисълът на живота е в усъвършенстването на човека.|||В совершенствовании человека — смысл жизни.}}
{{цитат|Стопанин е този, който се труди…|||Хозяин тот, кто трудится…}}
{{цитат|Стремежът напред — това е целта на живота. Нека всеки живот бъде стремеж и тогава той ще бъде пълен с изключително прекрасни часове.|||Стремление вперед — вот цель жизни. Пусть же вся жизнь будет стремлением, и тогда в ней будут высоко прекрасные часы.}}
{{цитат|
{{цитат|Талантът е като породист кон — трябва да се научим да го управляваме, защото ако само дърпаме поводите на всички страни, конят ще се превърне в кранта…|||Талант — как породистый конь, необходимо научиться управлять им, а если дергать повода во все стороны, конь превратиться в клячу…}}
{{цитат|Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. [[Човек]] расте, стремейки се нагоре.|||Нужно жить всегда влюбленным во что-нибудь недоступное тебе. Человек становится выше ростом от того, что тянется вверх.}}
Ред 79:
{{цитат|Хубавото винаги запалва желанието за по-добро.|||Хорошее всегда зажигает желание лучшего.}}
{{цитат|Целият свят е за хората, но за какво са хората, ако не заради самите себе си?|||Весь мир для людей, но для чего же люди, если они не сами для себя?}}
{{цитат|
{{цитат|Човекът е създаден, за да върви напред и нагоре… Не може да има каквото и да било благополучие, ако всички легнат под дърветата и повече нищо не похванат да правят.|||Человек создан затем, чтобы идти вперед и выше… Не может быть какого-то благополучия, когда все лягут под прекрасными деревьями и больше ничего не будут делать.}}
{{цитат|Човешката [[култура]] е дело на трезви умове.}}
|