Дмитрий Саблин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 9:
От гледна точка на социалната философия на анархизма, свободата действа в общество с такава структура при която всеки член на обществото при своето раждане получава реално а не само юридически равни възможности - както за възпитание, така и за самореализация. В това общество не би трябвало до съществуват никакви форми на насилствена експлоатация.
От предишните революционни теории свободата като проблематика достига до нас под формата и вариация на тема "съотношението на свобода и необходимост". Свободата това е неосъзната необходимост - това е обичайната философска демагогия в стил "Arbit macht frei" (Трудът освобождава)*. Свободата не е необходимост, и диалектически [[разум]] способен да бъде съвместим с необходимостта, сам прикрива собствената си същност и явление. Според Хегеловият диалектиктически материализъм доразвит от Карл Маркс и Фридрих Енгелс свободата на индивида се основава в резултат на определени познания на обективната реалност - такава каквато е. (Според "доразвилият" марксизма Ленин, свободата е "буржоазен предразсъдък", Бел. пр.) Това означава познание на някои необходимости - а това, че капиталистическото общество постепенно "загнива" и следващото действие изходящо от него е че някаква необходимост, която личността е неспособна да преодолее, но може да я осъзнае се съотнася с необходимостта от действия, способни да получат някакви положителни резултати.
Според гледната точка на анархизма, свободата е преодоляване на необходимостите, а не толкова осъзнаването им. Това не е просто красива фраза. Да допуснем, че краят на живота е необходимост. Всеки рано или късно осъзнава тази необходимост и се съгласява или не се съгласява с нея. Или да допуснем, че унищожаването на държавата е възможно само чрез организирането на големи социални групи на дадено общество - това също е необходимост. Засега все още ние тази необходимост не можем да я преодолеем, но къде е тука свободата? Моля читателя да ме извини за тези няколко примитивни и абстрактни примери, но на всички не ни става ясно: защо когато имаме повод за необходимост това е свобода?
| |||