Хенри Милър: Разлика между версии

* „Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана...“ '''(''“Черна пролет” (Black Spring'')'''▼

* „Чукал ли си някога жена с обръсната путка? Противно, нали? А и странно. Абе шантава работа! Не прилича на путка, а на умряла мида или нещо от тоя род. “ '''(''“Тропик на рака” (Tropic of Cancer'')'''▼

* „В края на краищата няма нищо в путката, особено когато е обръсната. Загадъчна я правят космите. Затова статуите остават човека равнодушен. Само веднъж съм виждал истинска путка на статуя – беше от Роден. Трябва да я видиш някога... краката й са широко отворени... Мисля, че изобщо нямаше глава. Абе, само путка и толкова.“ '''(''“Тропик на рака” (Tropic of Cancer'')'''▼

* „Когато гледаш така путката, почти безпристрастно, идват ти смешни мисли в главата. Цялата тази тайнственост около секса, а после откриваш, че това е едно нищо, просто нищо. Няма ли да е смешно, ако намериш вътре хармоника... или календар? Но там няма нищо... съвсем нищо. Отвратително е.“ '''(''“Тропик на рака” (Tropic of Cancer'')'''▼

* „Идеите трябва да бъдат съчетани с действие. Ако в тях няма секс и жизненост, няма и действие.“ '''(''“Тропик на рака” (Tropic of Cancer'')'''▼

* „Всичко, което може да бъде обуздано с интелект и спокойствие, принадлежи на черупката, но устременият към съзидание човек винаги се гмурка под нея, към отворената рана, към гниещия безсрамен ужас.Той прикрепва динамото към най-нежните части. Ако бликнат само кръв и гной, това вече е нещо. Сухият, скапан от ебане кратер е безсрамен. Но по-безсрамно от всичко е бездействието. Парализата е по-неприлична от най-мръсната псувня. Една-едничка зейнала рана да е останала, от нея трябва да шуртят ако ще само жаби, прилепи и хомункулуси.“ '''(''“Тропик на рака” (Tropic of Cancer'')'''▼

* „Обичам всичко, което тече”, е казал за нашето време великият слепец Милтън. За него мислех тази сутрин, когато отворих очи с яростно-радостен вик: мислех за неговите реки и дървета и за света на мрака, който той изследва. Да, аз също обичам всичко течащо: реки, канали, лава, сперма, кръв, жлъч, думи, изречения. Обичам изтичащата от матката околоплодна течност. Обичам бъбрека с неговите болезнени камъни, с неговия пясък и какво ли не още, обичам струящата топла урина и неспирното триперно течение, обичам леещите се като дизентерия истерични думи и изречения, които отразяват всичките противни образи на душата, обичам големите реки, като Амазонка и Ориноко, където луди мъже от типа на Моравагин плават в открита лодка през мечти и легенди и се давят в задънените устия на реката. Обичам всичко течащо, даже менструалното течение, което отнася неплодовитото семе. Обичам ръкописите, дори и свещените, пък били те своенравни, езотерични, многообразни или едностранчиви. Обичам всичко течащо, всичко, което съдържа време и хармония и ни връща към началото на безкрая: ожесточението на пророците, екстатичното сквернословие, мъдростта на фанатика, разтегливата молитва на свещеника, изречените от проститутката мръсотии, отплуващата в канавката плюнка, млякото от гърдата и изтичащия от утробата горчив мед, всичко, което е течно, може да бъде втечнено, разтопено и разтворено, всичката гной и мръсотия, която при изтичането се пречиства, губи своето чувство за произход, затваря чудесната верига към разпадането и смъртта. Неистовото кръвосмесително желание на човека е да продължава да тече единен с времето, да обединява възвишения образ на отвъдното с настоящия свят, с настоящото време. Нелепо, самоубийствено желание, обезсилено от думите и парализирано от мисълта.“ '''(''“Тропик на рака” (Tropic of Cancer'')'''▼